НАЧАЛО » анализи

Прогноза на Stratfor за второто тримесечие

fb
3E news
fb
21-04-2014 11:49:00
fb

Преди 15 годни, когато никому неизвестният руски чиновник с името Владимир Путин влезе във властта, Stratfor започна да следи за възраждането на Русия. Този бивш офицер от КГБ потисна бунтовете в Чечня, обузда влиятелните руски олигарси и преобразува руските производствени компании в страната в големи държавни корпорации.След това путинска Русия се възползва от от това, че САЩ беше ангажирана с други дейности  и пресъздаде своя зона на влияние в бившата съветска периферия, едновременно налагайки стратегически отношения с Германия в Северна Европа.  Беше само въпрос на време САЩ да започнат да усещат необходимостта да отреагират на опитите на Русия да предифинира границите си с Европа.

Това дежавю на студената война, което се възцари в Евразия през последните месеци в никаква степен не е нито началото, нито края на американско-руското противопоставяне. Stratfor следеше за приливите и отливите на тази борба, в това число оранжевата революция през 2004-2005 г., в хода на която американските и европейските неправителствени организации се опитаха, но така и не можаха да привържат надеждно Украйна към Запада, а също така руското нахлуване в Грузия през 2008 г., когато Путин демонстрира предела на възможностите на Запада по оказването на помощ на страните, намиращи се в периметъра на Русия. Всеки път, когато Съединените щати се опитваха да установят за Русия определени граници и рамки, както това беше през 2011 г., когато американските неправителствени организации поощряваха антиправителствените протести в Москва, в Путин винаги имаше готов подходящ отговор.

В края на 2013 г., когато Русия започна да се надхидря със САЩ за Сирия, а след това, когато постави на първо място изтичането на информация от Агенцията за национална сигурност, организирано от Едуард Сноудан, целенасочено опитвайки се да подрони отношенията на САЩ със съюзниците, Съединените щати вече готвеха своя отговор. Именно в този момент Stratfor посочи в свой анализ това колко активно Вашингтон ще започне да действа срещу Москва, едновременно опитвайки се да намери баланс с останалите приоритети във външната си политика,  такива като нелесните преговори с Иран. В своята годишна прогноза за 2014 г. ние смятахме, че на Русия ще се отдаде да неутрализира Украйна, след като бившият президент Виктор Янукович реши да се откаже от подписаните споразумения за асоциране с ЕС. Ние очаквахме демонстрации, въпреки че не разчитахме на това, че Съединените Щати и европейските страни ще се възползват от протестите и ще нанесат удар по най-чувствителнот за Русия място в нейната периферия.

Въпреки това  някои фундаментални  неща, лежащи в основата на нашата прогноза запазват своята значимост. Германия не е готова да развали своите отношения с Русия, заради Украйна – въпреки това не е далеч моментът, когато тя ще се опита да управлява все по фрагментираната еврозона. А Съединените Щати, въпреки че са радостни да напомнят на Русия за своите тайни възможности,  засега още не са в състояние да поддържат сериозна конфронтация с Москва.

Поглеждайки напред ние очакваме, че напрежението през първото тримесечие ще се уталожи и ситуацията ще се върне в тези рамки, които съществуваха основно в периода на студената война. Съединените Щати и Русия ще се откажат от измислицата, че ще координират своята политика с разклатената Европа. Разбира се, двете страни ще обсъждат с европейците различни въпроси, но границите на настоящата конфронтация ще се определят на преговори между САЩ и Русия.

Не може да кажем, че Съединените Щати и Русия са готови през тази година да сключат цялостно споразумение и да прокарат разграничителната линия между Запада и Русия в пределната зона на Европа. Това е дълъг конфликт и страните в него ще следят отблизо и внимателно ще демонстрират своите стъпки на влияние в Европа и зад границите й, без да излизат при това от определеното прагово значение на конфликта.

В основата на тази динамика лежи Украйна. За Русия, да обърнат Украйна на своя страна или в краен случай да я неутрализират – това е критичен въпрос за националната сигурност. За САЩ Украйна е инструмент, с помощта на който Америка ще може да удържа Москва, докато сега Русия притежава несъразмерна власт на континента. Затова Русия ще започне за Украйна дълга игра. Революционната еуфория в Украйна бързо ще угасне, когато започнат да действат мерките на жестоки икономии, а на политическата сцена в Киев с нова сила ще  излязат естествени поводи за раздор. Както това стана след оранжевата революция. Москва до края на годината ще си играе с украинските разногласия, ползвайки се от неизбежната икономическа зависимост на Украйна от Русия и бавно, но вярно ще започне да установява своето влияние.

В тази игра ще бъдат въвлечени прибалтийските страни, Молдова и Грузия. Русия ще изпрати своя традиционен сигнал за защита на руските малцинства зад граница, изпращайки заплаха за страните от Балтийския регион и в същото време, подчертавайки своето влияние в самопровъзгласили се територии в Грузия и Молдова. Напрежението ще се запази, въпреки че Русия, помнейки за ограничените си възможности няма да прибягва към хищнически военни мерки в страните от бившия Съветски съюз. Анексирането на Крим трябваше да демонстрира готовността на Русия да прибегне към военни мерки за защита на своите интереси. Навлизането в източна Украйна и още повече маршът през Днепър в направление към Молдова – това ще е избухване, което ще струва скъпо на руснаците. И Путин разбира това добре.

Съединените Щати точно така ще демонстриат и сдържаността си по отношение на Русия. Вашингтон не може да разчита на съгласуван европейски отговор, с помощта на който би  могъл да засили позицията срещу Москва. Въпреки че икономическата интеграция на Молдова и Грузия с Европейския съюз ще е предмет на преговори, Съединените Щати ще се въздържат от обсъждането на много по-важната тема за интеграцията на Украйна и Грузия с НАТО. Въпреки че САЩ и НАТО ще имат ограничена възможност за оказване на военно съдействие на страните, намиращи се в източноевропейската периферия, доколкото скандинавските държави и Висшеградската четворка в лицето на Полша, Чехия, Словакия и Унгария обсъждат с приятелите и със САЩ въпросът за разработката на единна военна позиция против Русия. Но това е продължителен процес и ако американско-рускто противопоставяне ще остане в определени рамки, през текущата година няма да възникне достатъчно силен момент за силите за преход от дебати за военна интеграция към значителни практически действия.

Второто тримесечие на почти студената война с нейната конфронтация без изход между САЩ и Русия може да се окаже не така богато на събития както първото, въпреки че по други въпроси ще се осъществяват много активни действия. Ние запазваме оптимизма си по повод американско-иранските преговори, въпреки че не е изключено, че Москва ще се постарае да отвлече вниманието на САЩ от Близкия Изток. Самоутвърждаващата се Русия – това е само един от няколкото критични проблема, поставящи в безизходица Европа, където продължават да набират популярност националистическите партии. А Китай, не виждайки перспективи за икономическо подобрение ще бъде принуден и по-нататък да отлага структурните реформи, опитвайки се да урегулира своите упорито нарастващи финансови проблеми.

край на първа част

 

Stratfor
ЕС
Русия
сащ
Украйна
Молдова
Грузия
НАТО
По статията работи:

Маринела Арабаджиева