Потенциалното въздействие на новия американски Закон за санкциите върху проекти за газопроводи, свързващи Европа и Евразия

Докато изразява някои "притеснения", президентът на Съединените щати Доналд Тръмп подписа на 2 август "Закон за противодействие на американските противници чрез санкции" (Whitehouse.gov) – законодателството е одобрено от Камарата на представителите на САЩ в края на миналия месец.

Сред другите разпоредби, новият закон отваря вратата за разширяване на американските санкции върху руския енергиен сектор. Дава се право на изпълнителния орган към правителството /Executive Branch/, ако последният реши, да наложи глоби на чуждестранна компания / лице, инвестирали в изграждането на руски тръбопроводи за износ на енергия чрез продажба, отдаване под наем или предоставяне на "стоки, услуги, технологии или информация" на Русия, които може да "улеснят поддръжката или разширяването на строителството, модернизацията или ремонта" на тези тръбопроводи. Законът също така забранява на физически и юридически лица с контролиращ / неконтролиращ интерес от 33% или повече в тези проекти да предоставят, изнасят или реекспортират всякакви "стоки, услуги или технологии в подкрепа на проучването или добива" на дълбоководни полета (Docs.house.gov, раздел 223, 232, 21 юли).

Когато по-строг вариант на този законопроект беше гласуван за първи път от Сената на САЩ, Европейската комисия призова Вашингтон да минимизира "непредвидените едностранни ефекти" на санкциите за енергийната сигурност на Европейския съюз. Освен това Брюксел претегли възможността да приеме собствени закони, за да ограничи правните последици от действията на САЩ. ЕС също така разгледа мерки за ответни действия и инструменти за търговска защита в рамките на Световната търговска организация (WTO). И накрая, Брюксел поиска публична декларация от Вашингтон, че санкциите на САЩ няма да бъдат насочени към държавите-членки на ЕС.

Въпреки това, всяка от тези мерки изисква консенсус на всички държави-членки на ЕС, някои от които всъщност се противопоставят на много от новите енергийни проекти на Русия, които санкциите на САЩ биха могли да засегнат. (Politico.com, July 24; Europa.eu, EurActiv, EUObserver July 26). Вместо това ЕС може да използва регламента на Съвета за "блокиращ статут", който защитава европейския блок "срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна"(Eur-lex.europa.eu, November 29, 1996), да направят разпоредбите на закона на САЩ неприложими за държавите- членки.й

Едно от най-големите опасения идва от Европа и е по отношение на предишния законопроект на Сената, че санкциите на САЩ могат сериозно да подкопаят Южния газов коридор и по-специално да попречат за навременното транспортиране на природен газ от района на Шах Дениз 2 през газопровода Южен Кавказ - руската LUKoil притежава 10% дял във всеки от тези обекти. Докато законопроектът се отнася конкретно за добив на нефт, а не за газ, находището Shah Deniz ще добива в допълнение и петролен кондензат за Европа, свързан с природния газ, който ще минава през Южния газов коридор.

В проекта за Shah Deniz 2 не участват никакви американски компании, но консорциумът е силно зависим от оборудване и услуги, предоставени от американски фирми за строителни/ развойни дейности (Financial Times, 18 юли, 24). Това би подкопало политическата подкрепа на САЩ за Южния газов коридор и ще възпрепятства плановете на ЕС за енергийна диверсификация. Друг сериозен протест - особено от Берлин - разглежда проекта за газопровода Nord Stream 2, който ще доставя допълнителен руски газ под Балтийско море директно в Германия.

С лобирането на ЕС във Вашингтон, основната формулировка в предварителния проект на законопроекта бе изменена, като се повиши минималното участие на Русия в евентуално санкциониран проект от 10 до 33% (EurActiv, July 25, 26).

Американските санкции също биха могли да се оспорят от международните финансови институции (МФИ), които разпределят финансиране не само за акциите на LUKoil в Shah Deniz 2, но и за държавната петролна компания в Азърбайджан (SOCAR). Европейската банка за възстановяване и развитие например, вече е отпуснала голям брой заеми за развитието на дяловете на LUKoil в Shah Deniz 2 и газопровоза Южен Кавказ (Ebrd.com, 27 юни 2005 г., 15 януари 2014 г., юли 22, 2015; Trend, 26 July 2017).

Въпреки това, поради горепосочените причини Законът за санкциите на САЩ едва ли ще повлияе на способността на Южния газов коридор да привлича външно финансиране от МФИ. Освен това, докато законът забранява инвестиции в проекти, включващи Русия, той изключва "финансови услуги". (Docs.house.gov, раздел 223, 21 юли). По този начин финансовата подкрепа на МФИ може да не попадне в тази категория на санкционирани дейности.

От друга страна, "Закона за противодействие на американските противници чрез санкции" може да бъде използван, за да оспорят плановете на руския "Газпром" за износ на газ за Европа през Транс-Адриатическия газопровод (ТАП) - планираната най-западна връзка в Южния газов коридор, която се простира от турско-гръцката граница до югоизточното крайбрежие на Италия. Русия е изразила намеренията си да изпомпва газ, предаван по собствен тръбопровод на Турски поток (в процес на изграждане) в TAP. Но заплахата от нови санкции от страна на САЩ може да принуди заинтересованите страни от TAP да се мислят два пъти, преди да позволят на "Газпром" или на руски газ да влезе (макар че консорциумът на TAP не е изключил тази възможност за втория етап от доставките на газ). Навлизането на "Газпром" в Южния газов коридор може да противодейства на истинската цел на проекта, а именно - да диверсифицира европейския внос от руския газ (вж. EDM, 16 февруари) и вероятно ще подкопае всякаква допълнителна политическа подкрепа от Вашингтон за Южния газов коридор.

Законът за санкциите от 2 август може да се приложи много по-ясно към три конкретни проекта за тръбопроводи: 1) руския газопровод Турски поток (Carnegieeurope.eu, 25 юли), разработен с турската компания BOTAŞ и понастоящем в процес на изграждане, предвиждащ доставка на руски газ за Турция и по-нататък към Европа; Газпром планира да използва междусистемната връзка Турция-Гърция-Италия (ITGI) / Посейдон, заедно с италианския Edison гръцката DEPA за доставките на газ в Гърция и Италия (see EDM, August 2, 2016); 3) тръбопровода Blue Stream, по който италианската компания Eni работи съвместно с "Газпром". Освен това, санкциите на САЩ върху Русия могат да засегнат особено компании / съвместни от Италия, Гърция и Турция, които участват в изграждането, финансирането и логистичната поддръжка на Турски поток.

Това би могло да засили отношенията на САЩ с Турция и също да навреди на отношенията с Гърция и Италия. Според Михаил Крутихин от RusEnergy, швейцарската компания Allseas, която се занимава с полагането на тръбите, може да откаже допълнителни дейности поради санкциите и „други изпълнители едва ли ще се съгласят да я заменят" (Vedomosti, July 11). Строителството на първия (морски) сектор на Турски поток стартира през май; Работата напредва предсрочно, с надеждата проекът да завърши преди да бъдат наложени санкции.

Съединените щати планират да улеснят изпращането на американски втечнен природен газ в Европа, който ще се конкурира не само с руския газ, но и с умерените обеми, които в бъдеше ще преминават през Южния газов коридор. Въпреки че американският втечнен природен газ би бил алтернативен източник на европейски внос на газ, той не е изгоден поради по-високите цени. По-евтиният руски газ продължава да контролира най-големия дял от пазара. Регулаторните мерки на ЕС допринесоха за принуждаването на руския "Газпром" да спазва нормални пазарни правила. И все пак в Русия и някои страни в Европа новите възможни санкции на САЩ се разглеждат като политизиране на енергията

 

By: Ilgar Gurbanov, August 2, 2017, jamestown.org

Publication: Eurasia Daily Monitor

(Valdaiclub.com, EurActiv, July 26).

 

Преводът е на Центъра за изследване на Балкански и черноморски регион







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари