Последна възможност за реформи на схемата за търговия с емисии на ЕС

Автор: Институт за енергиен мениджмънт /EMI/


Дванайсет години след въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии като важен инструмент на eвропейската климатична политика за насърчаване на намаляване на емисиите на парникови газове по разходно-ефективен начин, продължителните ниски цени на квотите поставят под въпрос нейната ефективност. Вратата за възможни реформи в Схемата за търговия с емисии (СТЕ) в момента е отворена - понастоящем се ревизира Директивата за търговия с квоти за емисии на парникови газове по отношение на Фаза IV (2021-2030).

След предложението на ЕК през юли 2015,  преговорният процес между трите европейски институции-Европейски парламент, Съвет и Комисия-стартира на 4 Април 2017 г. с фокус към засилване на схемата за търговия с емисии и предотвратяване на карбоново изтичане. Предвид множеството различни мнения по различни точки, все още съществува несигурност по отношение на крайния резултат на преговорите на триалога, които най-вероятно ще продължат до есента на 2017. Тази реформа е последен шанс за Европейската схема за търговия с  емисии: още едно десетилетие на ниски цени и СТЕ би загубила и последното останало доверие и би била заместена с фрагментарни национални политики.

В свое изследване Institute for climate economics(I4ec), Enerdata и IFPEN „EU- ETS Last call before the doors close on the negotiations  for the post 2020 reform” предоставят нова количествена и качествена оценка на позициите на Европейския парламент, Европейския съвет и Комисията за необходимите реформи.

Други два важни въпроса, които също са анализирани в изследването са следните:

(1) въвеждането на ценови коридор на  въглеродните квоти и

(2) оттеглянето на Обединеното кралство от европейската схема за търговия с емисии.

Анализът обхваща дългосрочна перспектива до 2040 г. и отчита въвеждането и на други елементи от Европейския  пакет Климат Енергетика.

Таблица: Позиции на триалога



Резервът за пазарна стабилност не е достатъчен за да смекчи взаимодействието на ефектите между СТЕ и ВЕИ и политиките за енергийна ефективност през фаза IV

Независимо от удвояването на коефициента на изтегляне на квоти от Резерва за пазарна стабилност през първите години от неговото функциониране, според авторите на изследването, същият не е в състояние да смекчи ефекта от допълващите политики върху схемата за търговия с емисии на ЕС и същевременно да погълне историческия излишък от квотите при условие, че се прилагат конкретни политики за постигане на целите за 2030 г. за възобновяемата енергия и енергийната ефективност. Освен това,  не се отчита евентуалното прилагане на националните политики в областта на климата, нито неочакваните икономически спадове или прекомерното постигане на целите за ВЕИ и енергийната ефективност, което би увеличило излишъка от квоти. Резервът обаче може да има психологически ефект върху очакванията на заинтересованите страни, което не се отчита при моделирането.

Дългосрочните климатични цели се нуждаят от предвидимост за постигането на устойчив нисковъглероден преход

Както е било обсъдено по време на преговорите в рамките на тристранните срещи, траекторията на СТЕ на ЕС е съгласувана в ниската й част на дългосрочните климатични амбиции на ЕС. Всъщност коефициентът на линейно намаляване в размер на 2,2% от 2021 г. съответства на 85% намаление на емисиите на парникови газове през 2050 г. в сравнение с 2005 г., докато пътната карта за постигане на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност през 2050 г. предвижда средно намаление от 90% за секторите на СТЕ. Увеличаването на коефициентът на линейно намаляване до 2,4% през 2024 г. ще намали кумулативно ограничението с около 1,660 MtCO2 до 2050 г. и ще бъде в съответствие с 90% намаление на емисиите от СТЕ през 2050 г. в сравнение с емисиите от 2005 г.

Според авторите на изследването, дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и траекторията на СТЕ на ЕС трябва да бъдат актуализирани, за да се интегрират целите на Парижкото споразумение и трябва да се насочат към постигане  "нетно нула" емисии през втората половина на столетието.

Общ европейски ценови коридор за СТЕ може да бъде едно от възможните решения за липсата на предвидимост от гледна точка на участниците в нея и би довел до по-ранно  намаляване на усилията, полагани от секторите-участници в СТЕ

Целта е стойността на въглеродните квоти на СТЕ на ЕС да се насочи в определен интервал  чрез въвеждането на нов резерв - резерв за коридор на цените. При цени по-ниски от определения под следва да бъдат анулирани търгове, докато стойността на квотите достигне до пода като съответните квоти се прехвърлят към резерва за коридор на цените. При цени по-високи от тавана следва да бъдат освобождавани квоти от резерва докато цената се изравни с тази,  определена за таван. Според авторите на изследването през 2040 ценовия коридор ще се движи между 100 и 200 евро/ т. CO2. Въвеждането на ценови коридор води до по-ранно намаление на усилията на секторите-участници в СТЕ на ЕС до 2040 г. и като цяло намалява кумулативно емисиите на парникови газове с 846 млн.т. CO2 през фаза IV и с 781 CO2 млн.т. през фаза V. Повече от половината от допълнителните намаления на емисиите са постигнати от енергийния сектор в сравнение със сценария на развитие, базиран на предложението на Европейския парламент.

Евентуално излизане на Обединеното кралство от СТЕ на ЕС допринася за още повече несигурност по отношение на предложенията за преразглеждане на Директивата за СТЕ на ЕС

Възможното излизане на Обединеното кралство от СТЕ на ЕС повдига много въпроси, на които не може да се отговори чрез моделиране. Все още не е известно дали Обединеното кралство всъщност  ще напусне СТЕ на ЕС както не е известно кога ще се осъществи този преход и съответно какви параметри трябва да бъдат коригирани във времето по отношение на СТЕ на ЕС - като например тавана на емисиите или процента на изтегляне и освобождаване на квтоти от Резерва за пазарна стабилност. Поведението на участниците на пазара, които притежават квоти в Обединеното кралство, също е неизвестно, както и количеството квоти, които могат да се върнат изведнъж на пазара. И накрая, без гласа на Обединеното кралство, балансът в преговорите за енергетиката и климата вероятно ще бъде променен. В случай на Brexit, трябва да се обърне особено внимание на адаптирането на границата на емисиите и параметрите на резерва за пазарна стабилност.

Повече от интересните допускания на авторите и техните виждания за развитие на схемата за търговия с емисии можете да прочетете на: https://www.i4ce.org/wp-core/wp-content/uploads/2017/09/17-09-I4CE-Enerdata-IFPEN_EU-ETS-post-2020-reform-last-call_Policy-Brief.pdf

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари