Поправките в европейската газова директива: Повече политика, по-малко икономика - има ли риск от дефицит и по-високи цени?

Европейската комисия в сряда излезе с предложение за поправка в газовата директива на ЕС.

„Целта на поправките се заключава в завършване на съществуващата газова директива (2009/73/ЕС) и в уточняване, че основните принципи на енергийното законодателство на ЕС (достъп на трети страни, регулирането на тарифи, разделяне на собствеността и прозрачност ) ще се прилагат за всички газопроводи за трети страни и от тях до границите на юрисдикцията на ЕС“, се казва в съобщение на Европейската комисия.

Какво цели Европа ?

Както смятат от ЕК, това ще гарантира, че „всички магистрални газопроводи, влизащи на територията на Европейския съюз ще се експлоатират при еднаква степен на прозрачност, достъпност на други оператори и ще работят ефективно“. На практика новата поправка разширява влиянието на Трети енергиен пакет върху морските газопроводи.

Европейската комисия предвижда и някои изключения от правилата. В частност предлага да бъде разрешено на държавите - членки да имат възможност да предоставят на съществуващите трансгранични газопроводи „някои отстъпки от прилагането на директивата за всеки конкретен случай, ако такива отстъпки не нанасят щети на конкуренцията или сигурността на доставките“.   

Това е втората съществена поправка, която Европа предприема през настоящата 2017 г. По-рано във връзка с антимонополното дело срещу „Газпром“ вече бе въведена възможността за намеса на работата на Европейската комисия по отношение на договори с трети страни.
На този фон на 8 ноември в пресата се появиха две съществени и донякъде противоречиви информации. От една страна - изявлението на вицепрезидентът на ЕК по въпросите на енергийния съюз Марош Шефчович (цитиран от РИА Новости), че комисията не се отказва от получаването на мандат от СЕ за преговори с руската страна за „Северен поток 2“. И от друга – становището, че предвид изгражданата газова инфраструктура в Европа и в частност интерконекторната свързаност и продължаване на газовия транзит през Украйна, необходимост от „Северен поток 2“ няма.

Ако новите законодателни намерения станат реалност, те ще се прилагат към частта от тези газопроводи, които се намират на територията на Европейския съюз. Това обаче може да доведе до голямо объркване – към крайните изходи на газопроводите да се предлагат различни законодателни норми, смятат експерти. От ЕК пък обявяват, че за решаване на подобни проблеми да се водят международни преговори.

Както става ясно измененията на газовата директива на практика се правят, за да обхванат газопроводите, попадащи под юрисдикцията на ЕС през морската граница. Съществуващите газопроводи, върху които ще повлияе това предложение е за влизащите в ЕС от Норвегия, Алжир, Либия, Тунис, Мароко и Русия. Предложението може да окаже влияние след Brexit върху газопроводите, съединяващи Великобритания със страните от ЕС.

На този етап остава неясно, как ще се отразят поправките на Трансадриатическия газопровод (ТАР), въпреки че за него, както е известно е предвидено вече изключение от правилата на Трети енергиен пакет за 10 години.

Политика, не икономика

Една от най-големите критики към Русия е, че използва газа като политическо оръжие. В момента ситуацията се обръща, или поне Европа и САЩ се изравняват с Русия. Защото и Европейската комисия и САЩ започват да излизат извън икономическите правила и също да използват газа като политическо оръжие.

В частност истината е, че  предприетата поправка е насочена директно срещу газопровода „Северен поток 2“. Засега за „Турски поток“ не се говори, но атаката срещу тръбата от този газопровод за южната и югоизточната част на Еврапо също е факт.  Освен това поправките са директно лобиране за доставките на втечнен природен газ от САЩ и предполагат узаконяване на новите санкции на САЩ срещу Русия. Разбира се, не трябва да се забравя, че намерението на ЕК е ако бъдат приети поправките в газовата директива, да се прилагат не само към бъдещите, но и към вече съществуващите газопроводи.
 
Становището на ЕК, че няма нужда от газова инфраструктура, като „Северен поток 2“ всъщност бе очаквано. Още през миналата седмица немските медии, а тези дни и Файненшъл Таймс коментират, че в името на настоящата коалиция в Германия Меркел се е отказала от „Северен поток 2“. Тоест сегашната власт в Германия оттегля политическата си подкрепа за проекта.

Неведнъж руският министър на енергетиката Александър Новак коментира, че маршрутът на „Северен поток 2“ и пренасочването като цяло на газовите потоци от Русия е свързано с находищата и с възможностите на газовата инфраструктура. На този фон големият въпрос, който стои пред тази част от Европа, в която попада и България, е как и по какви пътища ще достига руски газ, особено след изтичането на договора между Украйна и Русия след две години. Твърденията за запазване на малка част от транзита е по-добре да бъдат забравени, особено на фона на появилата се информация, че украинската страна къса дипломатическите отношения с Русия.

Турски поток

„Газпром“ започна на 7 май строителството на морския участък на газопровода „Турски поток“. Проектът предполага изграждане на две тръби с капацитет от по 15,75 млрд. куб м всяка. Първата тръба е предназначена за доставка на газ за турските потребители, като трябва да бъде завършена през март 2018 г.. Втората е предназначена за доставки на газ за Южна и Югоизточна Европа и строителството й трябва да бъде завършено през 2019 г. Както обаче се посочва в споразумението за „Турски поток“, втората тръба може да стане реалност само при пълни гаранции от страна на Европа.

Припомняме, че газовия концерн обсъжда освен тръбата за Турция и няколко варианта за продължаването на газопровода „Турски поток“. Така например през февруари миналата година „Газпром“, италианската  Edison и гръцката DEPA подписаха меморандум за доставката на газ от Русия по дъното на Черно море през трети страни в Гърция и от Гърция за Италия с цел организиране на южния коридор за доставка на руски газ за Европа. За целта страните смятат да използват максимално дейностите извършени от италианската компания Edison и гръцката DEPA в рамките на проекта Poseidon.

В същото време през юни „Газпром“ и България подписаха пътна карта за развитие на газотранспортната система в страната. Премиерът на България Бойко Борисов заяви, че пътната карта предполага доставка на руски газ през България от порядъка на 15,7 млрд. куб м (количеството, предвиждано за втората тръба на „Турски поток“).

В началото на юли „Газпром“ и Унгария подписаха споразумение за доставка на газ по „Турски поток“. При осъществяване на газопровода, газа ще достига до Унгария през територията на България и Сърбия.

България не е голям консуматор на руски газ. Все пак страната ни разчита на увеличаване на дела на синьото гориво. В настоящата ситуация трябва да се отчете как точно ще се отразят подобни поправки върху бъдещите икономически планове. Още повече след яснотата, че поне до 10 – 15 години не може да се разчита на газови доставки от Средиземно море, а ако има такива ще са в малки количества. На практика промените в газовата директива се оказва, че са чисто политически и може да доведат до последствия за нашия регион. Колкото и да е малка тази възможност трябва да се допуска. В частност те ще окажат и влияние върху намерението на България да гради газов хъб „Балкан“.  

Вече е ясно, че европейските газови компании са разтревожени. Потребителите на синьо гориво също трябва да започнат да се тревожат, защото политическите намерения, когато не са съобразени с икономическите възможности водят от една страна до дефицит и от друга до по-високи цени. В този смисъл си заслужава да се постави и въпроса, дали няма да бъдат нанесени щети и на вече съществуващата газова инфраструктура.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    Бай Стендър
    Вече и лабилните анализатори започват да разбират, че се търси теле под вола..
    Напиши отговор