Поправката "ЧЕЗ" е неприложима! Трябва ли да се стигне до финансови санкции за държавата, за да бъде отменена?

Промените в енергийния закон с цел спиране на сделката крият институционални и пазарни рискове и влошават средата за бизнес

Източник: БГНЕС

Поправката "ЧЕЗ", както наричат в обществото последните промени в Закона за енергетиката, прокарани в НС с единствената цел да се дадат правомощия на КЕВР да спре сделката „ЧЕЗ-ИНЕРКОМ“, е неприложима. Това става ясно от анализ на експерта по енергийна политика Славчо Нейков, публикуван в mediapool.bg.

По мнението на Нейков тази поправка вече създава институционални проблеми. "Трябва ли политиците да чакат да създаде и финансови тежести за държавата, за да я отменят?", пита той.

Политически натиск

Сама по себе си поправката "ЧЕЗ" представлява спорна намеса на държавата в частно-правни отношения. Според промените Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ вече може „да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на преносни и разпределителни търговски дружества.

Съмнителната законосъобразност и невъзможността за прилагането на този текст създават множество рискове - институционални, финансови - за държавния бюджет и всички нас като данъкоплатци, както и цялостната среда за бизнес в страната.

Дни след приемането му вече беше заявено, вкл. и от подкрепили го депутати, че текстът в този му вид е напълно неприложим – и това беше индиректното признание, че той е приет най-вече по политически причини, коментира Славчо Нейков.

Това се потвърждава и от внесената от БСП неприемлива от правна гледна точка подписка, с която иска от КЕВР сделката ЧЕЗ-ИНЕРКОМ да бъде спряна на основание именно новото й правомощие - демонстрация на политически натиск върху уж независимия енергиен регулатор.  

За това говори и изказването на президента Румен Радев, който в интервю за БТА от вторник на въпрос за сделката с ЧЕЗ отговаря: "Кой стои реално зад тази сделка и кой даде политически гаранции. Защото без тях на всички ни е ясно, че тя няма как изобщо да тръгне". Така президентът на практика съобщава като факт, който не подлежи на съмнение, че една сделка между частни субекти в България не може да се случи без политическа протекция и гаранции. И тук възниква въпроса: Какво налага една частно- правна сделка да се нуждае от политическа протекция? И не е ли това форма на корупция? Другото означава политическо говорене, чиято цел е да настройва общественото мнение в определена посока - обслужване на политически и икономически интереси на БСП, коментират анализатори.

Припомняме, че подобен тип реакции на политическо ниво липсваха при продажбата на активите на ЕОН, както и на остатъчния пакет акции на ЕРП. И за тяхната продажба стои ли въпроса за политическата подкрепа и от кого?

Рисковете

Независимо как и защо е приет, текстът в този му вид не бива да се подценява от гледна точка на опасностите, които крие, и симптомите, които изразява.

1. Намесата на държавата в частни сделки противоречи на принципите на пазара. Именно спазването на принципите на пазара и конкуренцията са основата за икономическата активност, инвестициите и развитието на бизнеса в икономиката и в енергетиката в частност. Според Славчо Нейков от тази поправка в Закона за енергетиката е видно, че за някои хора думата „пазар“ все още е доста абстрактна. "Забравя се, че и в енергетиката тази дума може да се отнася не само напр. до търговията с ток, а и до промяна на собствеността на капитала. В общественото съзнание – а явно и на политическо ниво - следва все повече да се възприеме мисълта, че въпросът кой точно е собственикът на дадени активи може да има все по-променлив отговор –  борсите, на които се търгуват акции на дружества са за това. А и реално, ако се спазва законът, този въпрос би следвало да се възприема като все по-маловажен", коментира експертът.

2. КЕВР получава отговорности, за които не е екипирана - така изискваните от регулатора действия са не само административно трудни, но и със спорна законосъобразност и ефективност. А това може да доведе до сериозни имуществени претенции срещу държавата.

3. Очертава се криза на институционалната компетентност, при която държавата (чрез КЕВР) може да се окаже виновна на база на арбитражни или съдебни решения поради ситуация, която самата тя си е създала (чрез Парламента).


Парламентът  бързо да прецени дали не е по-добре въпросният текст да бъде отменен като мъртвороден и вреден, препоръчва експертът.  







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари