Политическата решителност и подкрепа ще са решаващи за развитието на ядрената енергетика в България

Борислав Боев, енергиен експерт пред 3eNews

Много се изписа и изговори през последните дни за бъдещето на ядрената енергетика в България. Несъмнено е важно къде ще се строят новите ядрени мощности в България, защото това е свързано с мобилизацията на значителни капиталови ресурси. Оптимизацията на разходите и управленската ефективност са от първостепенно значение. Но най-важното е погледът върху енергетиката като система. Енергетиката е комплексна и инертна система, която не се променя от днес за утре. Всяко едно драстично и необмислено разместване на елементите, влизащи в нейната структура, може да се окаже пагубно за енергийната сигурност на страната. А днес тя е всичко. Без сигурност на енергийните доставки, без постоянно и качествено електроснабдяване на поносими цени, нито един икономически агент не може да изпълнява адекватно дейността си.

Енергийната конюнктура в България

Логично е новите ядрени мощности в България да се строят в близост до вече съществуваща и експлоатирана централа, каквато е тази в Козлодуй. Енергийната конюнктура в нашата държава не налага съществуването на две големи ядрени централи. При други социално-икономически условия – висок и траен ръст в БВП, съчетан с модерна индустриализация и голямо нарастване на населението, би могло да се говори за такъв вариант с две ядрени централи, но ситуацията в страната ни въобще не е такава. Това изобщо не означава, че в България не трябва да се строят нови ядрени мощности, напротив. Ядрената енергетика ще заема ключово място в предстоящата енергийна трансформация към беземисионно електропроизводство.

За изграждането на нови ядрени мощности

Строителството на нови ядрени мощности е належащо. Причините са няколко:

Първо, страната ни трябва да си гарантира енергийната независимост. Това е изключително важно за геополитическите позиции на България. Не трябва изобщо да се заблуждаваме, че сме малка държава, защото ние сме на стратегическо място в картата на Европа. Към настоящият момент процентът на енергийна зависимост на България е доста под средноевропейския – 36% срещу 58%. Голямата заслуга тук на ядрената енергетика, е че тя се счита за местен енергиен ресурс (поради физичните специфики на ядреното гориво, горивния цикъл и т.н.). Именно използването на местните енергийни ресурси като ядрената енергия, въглищата и възобновяемите такива, е в основата на постигането на относителна енергийна независимост. По този начин България не само си гарантира сигурност на доставките, но ще има и водещи позиции на международните електроенергийни пазари. Последното е особено важно да се отчете от българските ръководители, защото предстоящите пазарни обединения и увеличаването на системната свързаност в електроенергетиката поставят една съвършено нова парадигма при пазарното и стратегическо позициониране на българския ядрен сектор.

Второ, България трябва да мисли за целесъобразен и адекватен преход към нискоемисионна енергетика без това да уврежда икономическата сигурност на страната. Предстоящото извеждане на въглищния парк в близкото десетилетие (в момента отговарящ за над 45% от брутното производство на електроенергия в страната), налага замяната им с чист енергиен източник. Ядрената енергетика ще бъде водещ участник, защото нейните технико-икономически характеристики го позволяват. Тук задължително трябва да се мисли и в посока внедряване на малки модулни реактори, като маневрена технология, която може да участва в балансирането на системата, освен да изпълнява базови функции.

Трето, България има всички шансове да бъде индустриален лидер, чрез внедряването на нови ядрени технологии от 3+ и 4-то поколение. Малките модулни реактори (ММР) предоставят много нови възможности за страната, защото те представляват адекватно технологично решение за малки електроенергийни системи, където нуждата от маневрена и предвидима генерация става все по-осезаема. Тук може да се отчете безспорния опит на България в експлоатирането на ядрени технологии, който вече е с над 45-годишна история. За тези над четири десетилетия страната ни е натрупала сериозен „ноу-хау“ не само в оперативното управление на ядрените мощности, но и в научната и академичната дейност, която е неизменна част от ядрения сектор. Внедряването на ММР несъмнено ще даде индустриален тласък на страната в правилната посока, защото това е част от бъдещето на ядрената енергетика.

Предизвикателствата са политически

Предизвикателствата пред осъществяването на тези планове винаги са били най-вече с организационно-управленски характер, на стратегическо ниво. Проблемът е, че българските политици трудно постигат консенсус, който на всичкото отгоре трябва да издържи и във времето. Изграждането на нови ядрени мощности, особено в Западния свят, е доста времеемко начинание, което изисква определена степен на стратегическо целеполагане и последователност на решенията. Системните проблеми на демократичната форма на управление са свързани с изключително краткия политически хоризонт (обикновено 4-5 години), в който държавните ръководители трудно предприемат стратегически ходове. Мисли се на парче, почти винаги само в рамките на мандата. Не трябва да се пренебрегва и влиянието на геополитическите фактори, които в различни етапи от историята са накланяли везните в една или друга посока. В такава сложна вътрешна и международна обстановка, едно от най-важните условия за осъществяването на какъвто и да е ядрен проект, е наличието на умела енергийна дипломация. Такава, която осъзнава не само перспективите, но и предизвикателствата пред българския ядрен сектор.

През годините българските ядрени проекти страдаха точно заради политическото късогледство. То е в основата и на несигурността за бъдещето на ядрения сектор. А несигурността създава и предпоставки за загуба на кадри и знания. Но за разлика от тогава, сега България няма повече време за губене. Натискът на ЕС по отношение на въглищните централи едва ли ще бъде отслабен, а това обрича тяхното бъдеще като водещи в състава на ЕЕС. При сегашната европейска конюнктура, едва ли въглищните централи биха могли да оцелеят пазарно след 2030 г., което налага строителството на чисти, сигурни и надеждни заместващи мощности. България обаче проспа последното десетилетие тъкмо по отношение на спасението на въглищните ни централи. Намеренията на Брюксел за тотален отказ от въглищната енергетика не са от вчера, а политическото ръководство трябваше да предприеме по-енергични мерки, свързани с максималното удължаване живота на въглищните централи в тази неблагоприятна среда. И по-конкретно – включване на въглищата в механизмите за дерогация, които ще осигурят работата им, докато се изграждат заместващите мощности.

Но тъкмо за строителството на нови ядрени мощности е нужен политически и обществен консенсус, който да бъде „облечен“ дори и в енергийна доктрина. Само по този начин страната ни ще може да отговори на предизвикателството, наречено „енергийна трансформация“.