България на входа на "Един пояс - един път" ?

Китай е една от малкото страни в света, които имат пари и лидерът начело на държавата Си Дзинпин, оглавяващ и Китайската комунистическа партия, вече отпуска за  останалия свят известна сума с цел осъществяване на мащабния проект „Един пояс – едни път“. Повечето държави от петте континента са съгласни с участието в този проект, независимо от протекционизма на САЩ и наличието на протекционистични действия от някои страни от Европа.  Проектът бе предложен от Си Дзинпин през 2013 г. Той обхваща 62 страни и 4,4 млрд. души, или 40 % от световния БВП.

При идването си на власт американският президент Доналд Тръмп издигна лозунга - „Да направим САЩ отново велика“, а в отговор Китай застана с проекта защитаващ глобализма - „Един пояс – един път“.

Осъществяването на проекта означава сериозно преоформяне на глобалните, особено на азиатските търговски и икономически модели. Анализаторите не са единодушни в становището си за тази инициатива и съзират в нея съществени рискове. Самата инициатива по проекта „Един пояс – един път“ е все още в самото начало. Големите лидери като Ангела Меркел и Синдзо Абе, включително и Доналд Тръмп предпочитат да не коментират. Подкрепа и внимателност в изказа се наблюдава при руския президент Владимир Путин. Европейският съюз има собствено виждане и то не е в подкрепа на „Един пояс – един път“, въпреки че голяма част от страните-членки са „за“.

Ключовете за намаляването на неопределеността, неяснотите около инициативата „Един пояс – един път“ са свързани основно с решаване на редица проблеми, касаещи стратегическите съперници на Китай в лицето на Индия, Русия и САЩ, особено във връзка с това, че растящата военна мощ на Китай й дава възможност да е по-агресивна при решаване на спорни територии, коемнтират експерти.

Китайската страна смята „да хвърли“  500 млрд. долара за изграждане на икономически коридор през Пакистан, да построи пристанище в Джибути, а също така и нефтопроводи в Азия. Всички тези 500 млрд. долара са предвидени да бъдат насочени към изграждане на инфраструктура, която би могла да се използва в борбите за надмощие с традиционните държави. Експертите обръщат внимание, че Пекин трябва да признае, че поетата от него инициатива няма да съвпада с другите. Не може да не се отбележи, че САЩ, а отчасти и ЕС разглеждат тази съвкупност от проекти през призмата на геополитиката, тоест като усилия от страна на Китай за създаване на сфери на влияние. Конкретно тези 500 млрд. долара, според данните са насочени към проекти в 62 страни в света. От 2013 г. до средата на 2017 г. данните са за вече вложени в проекти по инициативата средства от порядъка на 50 млрд. долара.

Намерението по тази глобална китайска инициатива получи гласност за пръв път през септември 2013 г. в университет в Казахстан. Тогава китайският лидер Си Дзинпин за пръв път представи проекта, който по това време се простираше само в рамките на Евразийския континент, а и самото название бе различно. В началото то бе заимствано от старият проект „Пътя на коприната“, после стана „Новият път на пътя на коприната“ , а сега е „Един пояс – едни път“. Което и от тези названия да се използва няма да е грешно, различието е в нарастването на обхвата, на мащабите – от Евразийския континент до цял свят. Основната цел е преустройство на древните търговски маршрути от Китай за Европа по сушата и по морето. Впоследствие обхватът достига и до Латинска Америка.

Един от ключовите фактори е икономическият. Китай иска да стимулира ръст в слаборазвити вътрешни райони и да осигури големи пазари за собственият си излишък от големи производствени мощности. Държава като Китай, която разполага с международни резерви от 3 трилиона долара, което е над една четвърт от световния обем може да си позволи такива вариации.

Инициативата набра сила през 2016 г., когато популистките движения в Европа и САЩ взеха връх. Великобритания и Brexit поставиха под въпрос жизнеспособността на Европейския съюз. САЩ от своя страна избра да излезе от Транс тихоокеанското партньорство , което се отрази на формирането на глобални икономически правила. Фактически появата на „Един пояс – един път“ не е нищо друго, освен запълване на вакуума в търговско-икономическите отношения. Европа и САЩ сами създадоха възможност за разширяване на влиянието Китай, а Си Дзинпин, без да си губи времето започна да призовава страните да се присъединят към инициативата, отбелязват анализаторите.  Липсата на друга перспектива, умората от чакането на европейските решения, както и протекционизма и противоречивата политика на САЩ предизвикаха и позитивното отношение, особено на страни, нуждаещи се от инвестиции.  Така припознаването в „Един пояс – едни път“ на алтернатива за глобализация започна да привлича много повече страни от очакваното, тъй като е съпроводена не със залъгване за търговски споразумения, а с проекти за пристанища, газопроводи, пътища, нови железопътни линии.

ЕС като цяло продължава да гледа с подозрение китайската инициатива, опасявайки се, че след Brexit това може да е нов удар срещу нея. В същото време пет страни през 2017 г. като Дания, Финландия, Швейцария, Франция и Италия се обявиха открито в подкрепа на „Един пояс – един път“. Полша, Чехия и Унгария също дадоха своето „да“. Гърция вече се възползва и започна присъединяването чрез пристанище „Пирея“.

Банките започнаха активно да се задействат по проекта през 2016 – 2017 г. През август 2017 г. China Construction Bank Corp (CCB), втората по големина на активите си банка в страната  привлече не по-малко от 100 млрд. юана или 15 млрд. долара във фонд, специално предназначен за финансирането на инвестициите по проекта „Един пояс – един път“. Банката провежда активно роуд шоу за инвеститори. Банката на китай (BOC) е другата държавна банка, която обяви планове за привличане на 20 млрд. юана в аналогичен фонд.
По думите на източници, цитирани от международните информационни агенции, паричните средства, привлечени от банките чрез фондове за преки инвестиции или други инвестиционни платформи са част от много по-големи намерения, подкрепяни от Централната бака на Китай за големи инвестиции в чужбина, включително и на сделки по проекта „Един пояс – един път“.
Останалите две китайски банка от „голямата четворка“ - Промишлено-търговска банка на Китай и Селскостопанска банка на Китай през 2017 г. също обявиха за обсъждане на аналогични планове за привличане на средства.

В китайските глобалистични намерения се включи и Световната банка, която през септември 2017 г. отпусна за инфраструктурните проекти по Пътя на коприната общо 8 млрд. долара (икономическия пояс на Пътя на коприната).

През 2016 г. Китайската банка за развитие даде заеми за сумата от 160 млрд. долара за страните, които влизат в проекта „Един пояс – един път“. Държавният глава на Китай Си Дзинпин през май 2017 г. обеща да увеличи финансирането на 124 млрд. долара, за реализиране на плановете за строителството на Новия Път на коприната. Проектът може да обедини Китай със старите и нови търговски партньори.

Инициативата „16 + 1“ е част от „Един пояс – един път“ и обхваща осъществяването на редица икономически проекти в Централна и Източна Европа. Тази година България бе домакин на  седмата Среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай. Провеждането на китайската политика бе специално гарантирано от присъствието на председателя на Държавния съвет Ли Къцян. И за да няма погрешни впечатления, особено, за да не бъде „наранена“ Европа, към членството, в чийто  банков съюз вече се вглеждаме настойчиво бе отправено посланието на премиера Борисов: „Форматът „16+1“ не разделя Европа. Това не е геополитически съюз и не противопоставя никого в Европа“, заяви той.

Нещо повече, председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян се ангажира с внимателно проучване на законите на ЕС, за да не бъдат нарушавани при осъществяването на китайските проекти в страната ни.
Така след няколкодневното посещение се чуха и конкретните резултати – Българската банка за развитие договори кредитни споразумения за над 100 млн. евро с с китайски финансови институции за развитие за българския бизнес през 2017г.

Икономическият министър информира, че още през 2017 година ББР е сключила с Китайската банка за развитие кредитно споразумение за подкрепа на съвместни инвестиционни проекти на стойност 80 млн.евро, като финансирането е допринесло за развитие на важни за икономиката на България проекти в областта на транспорта, възобновяемите източници, строителство, промишленост, земеделие и други сектори. „През 2017 година с ББР бе сключено и Споразумение за финансово сътрудничество за кредитна линия за 50 млн. евро от Ексим - Банката на Китай за финансиране на българския бизнес“, допълни икономическият министър.  По думите му в процес на преговори е осигуряване на още едно кредитно споразумение с

Индустриалната и търговска банка на Китай -  за втори път след това, което бе сключено през 2016 г.
На проведения форум в София бе подписана и Програма за сътрудничество за периода 2018-2020г. и Споразумение за сътрудничество за изграждане на капацитет и споделяне на опит. Това са първите официални документи на Асоциацията след учредяването й през ноември миналата година в Будапеща.

Китай се ангажира с проекта за АЕЦ „Белене“, с изкупуване на 10 млн. броя тютюневи листа, както и с изграждане на високотехнологични стопанства и експериментални полета  в рамките на проекта за интелигентен град “Св. София” край Елин Пелин.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари