НАЧАЛО » анализи

Петролният пазар като буре с барут

Какво вещаят промените на петролния пазар

fb
3E news
fb
11-12-2014 12:37:00
fb

 

Анализ на неотдавнашните събития по повод икономическите, финансови и геополитически последствия от това, което някои наричан нови норми на петролния пазар, предлаа френското издание Le Huffingtom Post.

 

Излишък на предложения

 

Според мнението на повечето наблюдатели, рязката корекция на цените на първо място е резултат от излишъкът на предложения. Активното нарастване на доставки от нови източници в Северна Америка (битумни пясъци, шистови породи) до неотдавна не се отразяваше на цените. Проблемът е в това, че то съвпада със спада на производството в редица страни заради конфликти и ембарго (Ирак, Либия, Иран..). Много по-бързо отколкото се очакваше Либия и Ирак възстановиха мощностите си, което в крайна сметка наруши формиралият се баланс на пазара на търсенето и предложенията.

 

Искра в бурето с барут запалиха три фактора

 

Първо – това е намаляване на търсенето. В края на лятото започна нова вълна на преразглеждане (в посока понижение) на перспективите за икономически ръст (на първо място в Европа), което демонстрира твърде оптимистична прогноза на търсенето на енергоносители в света.

 

Второ, това е мощната тенденция за ръст на долара на фона на добрите перспективи за американската икономика и различията в циклите на валутната политика (зсилване в САЩ срещу смекчаване в Япония, Европа и дори Китай). Цената на барел обичайно е в долари и в тази връзка е обратнопропорционална на курса на американската валута.

 

На трето място – причината за новаат вълна от понижения през ноември стана реакцията на ОПЕК начело със Саудитска Арабия. Няма да се спираме на теорията на заговор, възникнала около саудитската стратегия, но ще отбележим, че заседанието на картела не доведе до очакваното от пазарите понижение на квотите.

 

Ако цената се стабилизира на нивото от 60-70 долара, то може може да се направи първият списък от възможните последствия:

 

Растящи различия в икономическата динамика на развиващите се страни.

 

Въпреки че инвеститорите често разглеждат развиващите се пазари като някаква еднородна група, те се характеризират с все по-големи и по-големи различия. Устойчивото понижение на цената на петрола още повече засилва тази тенденция.

 

Сред броя на губещите на първо място ще се окажат Русия и Бразилия, които вече страдат от съществени структурни проблеми. Настоящият спад, който още повече се обостря от загубата на доверие на пазара към тяхната валута се случва в най-неудобния момент.

 

В най-изгодно положение се оказва Китай. Понижаването на цената дава възможност на страната да се възползва от огромните си валутни ресурси за натрупване на съществени запаси.

 

Позитивната динамика, която се наблюдава в Индия от момента на избирането на Нарендри Моди също ще набира обороти. Сега държавата има възможност да намали субсидирането на горивата и да освободи ресурси за коригиране на недостатъците на инфраструктурата на страната. Такива положителни промени са възможни и във Филипините, Индонезия и Турция.

 

Развитите страни очакват подем на потреблението

 

Някои се безпокоят от това, че понижението на цената може да повчеле след себи си дефлация за тези страни, които са под тежестта на държавния дълг, които отчаяна се стремят към инфлация. По своята същност това ще е глътка свеж въздух за икономически ръст в тези райони, основна движеща сила, в които е потреблението.

 

На първо място това се отнася за САЩ. Бензинът там не се облага с такива данъци, както в Европа и неговата цена е изключително чувствителна към колебанията на нефтените котировки. Затова спадът означава съществено облекчение на финансовата тежест за американските семейства (над 100 млрд.долара годишно, редно по 500-600 долара на семейство). Това е прекрасна новина за средната класа, която е получила много малко от поскризисния подем за разлика от елита и държателите на финансови активи.

 

...и потенциален спад на американските инвестиции

 

По различни оценки, около една трета от частните инвестиции на големите предприятия от рейтинга на S&P500 се падат на енергийния сектор. Именно той е основен инструмент за създаването на нови работни места след кризата през 2008 г. Въпреки че оценката на себестойността на производството на американския петрол варира в зависимост от източниците, спадът на цените под 60 долара безусловно ще доведе до понижение на съществуващите темпове на проучвне и производство в САЩ и Канада.

 

Увеличаване на геополитическите рискове

 

 

Основен източник на доходите на страните производителки в Африка и Близкия Изток са от нефт и газ. Именно от тях сега се покриват разходите в бюджетите, които през последните години се увеличават. Социалните програми станаха отговор на авторитарните режими на вълната от „арабската пролет“ и сега са важен залог за запазване на едва видимата стабилност.

 

По данни на МВФ, при съществуващите обеми на добив пределното ниво на цената за бюджета на повечето от тезистрани съставлява над 100 долара за барел.

 

Въпреки че Саудитска Арабия ще успее да подкрепя повече от една година (социалните разходи), благодарение на натрупаните огромни резерви, това не може да се каже за Иран, Нигерия и Алжир (прагът на равновесие е над 110-130 долара за барел). Бюджетните затруднения правят перспективите много по-тревожни, тъй като тези държави изпитват върху себе си изаплахата от различни радикални ислямистки групи (Боко Харам, Ислямска държава...).

 

Освен това резкият спад на цената усложнява сериозно и ситуацията в Русия. Може би натискът на гражданите, във връзка със спада на покупателната способност и курс на рублата да заставят Владимир Путин да смекчи позицията си за Украйна, за да получи сваляне на санкциите? Или той ще предпочете да продължи да разгаря национализма и да ескалира ситуацията, което може да има непредсказуеми последствия?

 

Понижаването на финансите на много страни с неустойчива ситеация във връзка с понижаването на котировките на петрола се превръща във фактор за засилване на геополитическите рискови. В бъдеще това може да се отрази отрицателно на предложенията и колкото и да е парадоксално да повиши цените.

 

Натиск върху петролния сектор

 

На пазара на ценни книжа и кредитиране инвеститорите бързо загубиха интерес към петролния сектор, който обичайно се цени високо, заради регулярното заплащане на дивиденти. В тази връзка през близките месеци може да се формират две тенденции:

 

Първо, това е за увеличаване на верояността от сериозно отслабване на предприятията от сектора. Преди всичко под ударите ще попадне секторът на така наречените рискови северноамерикански облигации. През 2009-2010 г. този сектор стана основен канал за финансиране за средните предприятия, които се занимават с разработка на нетрадиционните находища. Най-големи рискове ще възникнат за предприятията с голяма задлъжнялост и восока стойност на добива.

 

Второ, това е връщане към концентрацията на акитиви (сливане-поглъщане). Този процес вече се наблюдава в сектора на петролните услуги, основно по веригата на добавената стойност. Втората и трета по значимост компании от сектора Halliburton и Baker Hugues неотдавна обявиха сливане. Обединението на активи и рационализация на разходите трябва да помогнат за справяне със спадовете на пазара.

 

Пресъхване на потока от нефтодолари

 

Високото ниво на цената на цените през последните десетилетия даде възможност на Саудитска Арабия и на микромонархиите от Персийския залив да натрупат огромни валутни резерви, които след това бяха инвестирани на световните пазари от държавни фондове (купуване на државни и частни облигации, престижни имоти, акции и доир футблни клубове). Въпреки че каналите на ликвидност на Банката н Япония и на ЕЦБ остават напълно отворени още няколко месеца, относителното намаляване на потока от нефтодолари ще стане източник на валутни ограничения, което е особено важно на фона на решенията на Федералната резервна система да приключи политиката на откупуване на активи.

 

Предвид мащабите на движение тази волативност и нервност ще останат на петролния пазар през следващите седмици и дори месеци. Позицията на Саудитска Арабия от една страна и хода на преговорите по иранската атомна програма представляват от самосебе си две ключови промени в краткосрочна перспектива. Така, постигането на договореност би дало възможност на Иран да възобнови експорта на петрол, което още повече би заслло натиска върху цените при липсата на съкращаване на добива от страна на други производители.

 

Независимо от всички опасения, сега гояма част от пазара стигна до консенсус за ново устойчиво равновесие в диапазона от 60-70 долара, въпреки че аналитичните му умения предизвикат съмнения. В край на краищата не толкова отдавна не можеше да си отдъхнем от статии за „петролния пик“.

 

ОПЕК
петрол
сащ
пазар
Русия
Китай
цени
По статията работи:

Маринела Арабаджиева