НАЧАЛО » анализи

Пазарът на природен газ – старите навици умират трудно

fb
3E news
fb
05-09-2020 01:09:45
fb

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

След като през пролетта България отвори нова страница за енергетиката, и като цяло за икономиката, с постигнатото съгласие за въвеждане на пазарен елемент[1] в цената за внос на руски природен газ, през лятото изглежда, че се връщаме към административния подход и незачитането на ценообразуващи елементи. Промяната във формулата, по която се изчислява цената за внос на руски природен газ, е от ключово значение за по-бързото намаляване на цените, тъй като старата формула отразява спада с 9-месечно закъснение. Същото обаче се отнася и за увеличаването им, а това, изглежда, не допада на управляващите, или поне не в момент на социални протести.

С промени в Закона за енергетиката, от май 2020 г. регулираната цена, по която Булгаргаз продава природен газ на крайни снабдители и топлофикационни компании, се определя всеки месец, докато преди промените тя се определя на всеки три месеца. Процедурата за това е описана в Наредба № 2 от 19 март 2013 г. за регулиране на цените на природния газ. Тя започва с подаване на заявление от Булгаргаз за утвърждаване на цени за съответния период (в случая календарен месец), до 10 дни по-късно Комисията за енергийно и водно регулиране приема доклад по внесеното заявление и насрочва дата за обществено обсъждане, а след него провежда закрито заседание и утвърждава регулираната цена за новия период. Никъде в тази процедура не съществува, а и не би трябвало, възможността Булгаргаз да оттегли заявлението си, като по този начин прави невъзможно определянето на нови регулирани цени, и именно това се случва в началото на този месец.

Очевидният проблем с всичко това е, че на практика липсва цена, по която Булгаргаз да продава природен газ на крайни снабдители и топлофикационни компании, което създава правен вакуум и неясни последствия за пазарните участници. Заедно с това обаче има и редица по-малко видими проблеми, които засягат икономиката като цяло.

Първият проблем е пряката намеса на изпълнителната власт в оперативната дейност на държавни предприятия. От една страна, това показва двойния стандарт, който се прилага от администрацията – ако например електроенергийни компании продават ток на занижени цени, това е пазар и държавата не може да се меси; ако НЕК подписва анекси, които водят до ангажименти за плащане на над 1 млрд. лв., министерството е безсилно да го спре; ако обаче Булгаргаз поиска обосновано увеличение на цените, тогава има мълниеносен отговор. От друга страна, това показва, че държавните предприятия не са просто дружества, в които държавата има дял в капитала, но иначе се управлявани като всичко останали стопански играчи, работещи на пазара, , а са инструмент за провеждане на квази държавна политика, включително чрез изкуствено задържане или намаляване на цени.

Последното ни отвежда до втория проблем – подобни действия могат да имат пагубен ефект върху нововъзникващия свободен пазар на природен газ в България и амбициите за превръщането му в газов хъб на Балканите. Сходен проблем се появи след постигнатото съгласие за въвеждане на пазарен елемент в цената за внос на руски природен газ през март 2020 г. и действието му със задна дата от август 2019 г. В последвалите дебати става ясно, че Булгаргаз ще връща надвзети суми за този период, което поставя неговите клиенти в преференциално положение, а останалите клиенти, които са избрали различен доставчик, са наказани. Въпреки че сега няма да има връщане на пари, ако цената не бъде увеличена на база на обективни критерии, клиентите на Булгаргаз ще плащат по-малко, а всички останали – повече, което може да накара вторите да се върнат към обществения доставчик. Подобна миграция се наблюдава на електроенергийния пазар в периода юли 2017 – юни 2018 г., когато КЕВР понижава регулираните цени за небитови потребители под свободно договорените такива.

Следващият проблем е, че това може да е чисто политически ход, с който правителството да спечели около 5-6 дни време, след което Булгаргаз отново да внесе същото заявление и КЕВР да го приеме. Подобно поведение се наблюдава и в началото на 2017 г., както писахме (тук и тук). Разликата този път е, че това става не чрез натиск върху регулатора, а върху държавната компания, което е малка утеха. По този начин КЕВР не само няма да бъде принуден да вземе решение под натиск, но и няма да опровергае собствената си прогноза за увеличение на цената на природния газ в периода юли 2020 – юни 2021 г. В решението си за цените на топлинната енергия, в сила за същия период, регулаторът прогнозира цената на природния газ да се увеличи до 23,07 лв./МВтч през третото тримесечие на 2020 г., а средната за целия ценови период – 30,50 лв./МВтч., в сравнение с 20,33 лв./МВтч през юни.

Повечето експертни прогнози, включително тази на регулатора, сочат към повишаване на пазарните цени на природния газ, което ще се отрази и на местния пазар. Не може управляващите хем да искат пазарни цени, хем да не са доволни, когато те се увеличават. Не може и да искат либерализиран пазар и създаване на газов хъб на Балканите, но постоянно да го манипулират, така че Булгаргаз да запази почти монополно положение. Не е възможно пазарът да се развие, ако управляващите постоянно се месят така че да извлекат политически или икономически дивиденти. Това запазва енергийната зависимост от един доставчик, обезкуражава новите инвестиции и създаването на нови работни места, намалява доверието в институциите и в крайна сметка ограничава конкурентоспособността на икономиката.  

[1] Пазарната компонента се изчислява при  отчитане  на цените на фючърсите за холандския газов хъб TTF на Европейската енергийна борса (EEX)


Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/pazaryt-na-priroden-gaz-starite-navici-umirat-trudno/

природен газ
Булгаргаз
цени на газа
КЕВР
ИПИ
Калоян Стайков
По статията работи:

3E news