НАЧАЛО » анализи

Отвъд въглищата, енергийния национализъм и присъединяването към ЕС: Нерешимата задача на Косово*

Нарастващият недостиг на електричество на Балканите и увеличаващото се замърсяване извеждат отново на дневен ред атомния проект за 2000 мегавата в Белене

fb
3E news
fb
28-04-2018 09:24:00
fb

Автор: Филип Чарлз**


Срещата ЕС-Западни Балкани на 17 май в София носи значителни залози за Косово. Геополитическата картина е достатъчно развълнувана, след като няколко балкански държави отказват да участват заради статута на Косово като независима държава.

Прищина също се сблъсква с ключови изисквания, свързани с европейските й стремежи: стандартите на ЕС за емисиите. Вместо да покажат добра воля като се ангажират с европейските енергийни норми, Прищина и съседите й падат жертва на противоречивите тенденции, породени от погрешно насочен енергиен национализъм.

Това разединяване носи сериозни рискове за отношенията между Западните Балкани и Брюксел. Последният иска фундаментален енергиен преход и споделена енергийна мрежа, която се сблъсква с балканската енергийна сигурност и индустриална конкурентоспособност.

Енергийният национализъм пречи на Косово да преследва истински преход към по-чисти енергии, като вместо това страната засилва енергийната си самодостатъчност на базата на неустойчивата електроенергия, произвеждана от въглища.

Косово въплъщава тази дилема повече от всяка друга балканска страна. Въпреки че Босна и Сърбия също изграждат електроцентрали на въглища, Косово стои върху петите по големина световни лигнитни залежи и иска да ги използва. Лигнитните въглища в момента осигуряват 97% от енергията на страната, но също така изхвърлят при горене по-токсичен пушек, отколкото другите видове въглища.

Колкото и да не си вярват помежду си, нито Косово, нито съседите му могат  да си позволят да подценяват важността на енергийния преход. Стратегията на ЕК за Западните Балкани набляга на прехода към устойчива енергия като условие за членство. Тя също подчертава, че Договора за създаването на Енергийна общност, който прилага закона на ЕС за енергетиката и околната среда в региона, трябва да бъде превърнат в конкретна политика.

Енергийният съюз иска да хармонизира европейския енергиен пазар с този на Балканите и насърчава постигането на целите на Енергийната стратегия 2030. Стратегията набляга на по-голямата роля на нисковъглеродните технологии, включително възобновяемите енергийни източници и атомната енергия за намаляване на емисиите на CO2 с 40% в сравнение с нивата от 1990 г. и за увеличаване на достъпността на енергията.

Има три фундаментални стълба за успешен енергиен преход: екологичен стълб, който е съсредоточен върху изменението на климата; икономически стълб, основаващ се на корпоративната конкурентоспособност; и социален стълб, който се върти около енергийната сигурност. Докато балканските страни продължават да се опитват да решат нерешимата задача между екологичните, икономическите и социалните императиви, национализмът накланя баланса към енергийна сигурност и конкурентоспособност за сметка на критично пренебрегване на климата. Този подход подкопава нуждите на бъдещите поколения, за да бъдат обслужени настоящите нужди.

Не че европейските страни членки са безупречни. Германия, отстъпвайки място на мощни местни лобита, прекрати използването на атомна енергия само за да започне да внася огромни количества въглища. Полша продължава да засилва собственото си въглищно производство, за да не стане по-зависима от вноса на руски газ и да поддържа относителна независимост от бившия си „Голям брат“. Косово, също като Полша, се фокусира не върху намаляването на използването на въглища, а върху поддържане на енергийната си независимост от Сърбия, след отделянето си през 2008 г.

Страховете на Прищина имат своите основания. Сърбия е отговорна за балансирането на енергийната мрежа на Косово, но не успява да се справи. През март 2018 г. сръбският енергиен оператор EMS протестира, че Косово използва повече енергия от местната мрежа, отколкото произвежда като по този начин предизвиква ударен ефект, което доведе до 6-минутно изоставане на електронните часовници в Европа. Решението на Косово за въглищата произтича от сръбския контрол върху националната му мрежа.

Но въглищните централи имат социална и икономическа цена отвъд присъединяването към ЕС. Двете централи на лигнитни въглища в Косово близо до Обилич превърнаха града „най-замърсеното място в Европа“. Според оценка на ЕС Косово е най-замърсената страна в Европа. В Прищина замърсяването на въздуха от въглищата може да съперничи на Китай и струва на правителството десетки милиони евро всяка година.

Има алтернативи на въглищата, но те изискват реален европейски ангажимент. ЕС вече настоява Прищина да се фокусира върху възобновяемата енергия.

Новият доклад „Енергийният пазар на Югоизточна Европа“ на института New Nuclear Watch Institute (NNWI), който ще бъде представен в София, оценява, че използването на възобновяема енергия ще се разшири до 2040 г. От тази гледна точка обаче документът стига до извода, че интегрирането на възобновяемата енергия ще има като резултат по-висока цена за произведен мегават електроенергия.

Докладът посочва, че заради липсата на вятър и все по-сухото време в региона възобновяемите източници няма да могат да задоволят нарастващото потребление и ще има недостиг на електроенергия, който иначе се предвижда да удари Югоизточна Европа през 2027 г.

За запушването на тези важни празнини в задоволяването на потреблението, Тим Йео от NNWI посочва една възможност, която отсъства в дискусиите за енергетиката в Западните Балкани от 2009 г. – а именно атомната енергия.

Никоя от страните в Западните Балкани няма АЕЦ, но NNWI предполага, че плановете на съседните страни могат да преодолеят празнините в предлагането и да осигурят нискоемисионна, реално заместваща енергия на тази, която сега се произвежда от въглища. Йео специално подчертава плановете за разширяване на разработени проекти или на съществуващи мощности в Румъния и Унгария, които предвиждат да добавят 3164 мегавата атомни мощности в региона. Допълнителните проекти, които се обмислят, могат да добавят общо 4600 мегавата мощности към регионалния енергиен микс.

Нарастващият регионален недостиг на електричество и увеличаващото се замърсяване извеждат отново на дневен ред атомния проект за 2000 мегавата в Белене, България, който е спрян от 2012 г. въпреки платените от българското правителство 620 милиона евро за реакторното оборудване.

В контекста на присъединяването към ЕС, Косово и съседите ѝ също трябва да разберат и че въглищните централи незабавно ще станат нерентабилни при въвеждане на задължителната Европейска схе ма за търговия с емисии.Дори технически подобрения няма да могат да изпълнят европейските екологични изисквания, което означава, че централите ще трябва да затворят само няколко години, след като бъдат завършени.

В крайна сметка, европейските лидери от и извън Балканите трябва да направят енергийния преход свой приоритет и да преодолеят националистичните тенденции, да разширят електроенергийната мрежа в региона и да я съобразят с ЕС, както е предвидено в предложения от президента на Европейския съвет Доналд Туск Европейски енергиен съюз.

--------------------------------------

*Анализът е публикуван в euractiv.com.

** Авторът Филип Чарлз е енергиен експерт, който специализира в областта на неконвенционалните ресурси и енергийния преход. Чарлз е автор на много статии и книги за енергетика. Той се присъединява към френската мултинационална компания Total през 1982 г., където сега е старши технически съветник.  

енергетика
енергиен преход
чиста енергия
ВЕИ
ядрена енергия
АЕЦ "Белене"
Западните Балкани
Косово
По статията работи:

Галина Александрова