НАЧАЛО » анализи

Отварянето на електроенергийния пазар – ползи и рискове /1/

Ще спечелят ли потребителите от новия модел на пазара на ток в България

fb
3E news
fb
16-03-2016 03:17:00
fb

С ускоряването на либерализацията и старата на електроенергийната борса у нас в края на миналата година пазарът на електроенергия започна да се променя. На него вече могат да се видят не само големите промишлени предприятия, присъединени директно към преносната мрежа и компаниите на средно напрежение, но и почти всички малки фирми, потребители на ниско напрежение. Вече има няколко случая на администрации, които се отказват от уюта и сигурността на регулирания пазар и сключват индивидуални договори с избрани от тях доставчици на ток. Това обаче е само началото на процеса на либерализация, а електроенергийната борса е един от елементите на свободния пазар. 

Съществените промени всъщност тепърва предстоят. Предстои на свободния пазар да излязат и най-малките консуматори на електрическа енергия - организациите и битовите потребите. И това ще бъде реалният тест за пазара в България. 
Сама по себе си либерализацията би трябвало да засили конкуренцията между производителите, търговците и доставчиците на електроенергия. В резултат на търсенето и предлагането се очаква именно пазарът да е този, който ще определя цената на електроенергията за всеки потребител. Няма никакви гаранции обаче, че в резултат на конкуренцията цените непременно ще тръгнат надолу. Напротив - има редица примери в практиката на европейските страни, че в много от случаите цената се устремява нагоре и едва след известно време сменя посоката, но рядко пада под нивата, от окито е стартирал пазарът. 

Засега българската енергийна борса показва сделки при доста ниски цени, но никой на този етап не би се ангажирал с прогноза дали това ще продължи и какво ще се случи, когато на борсата започнат да се търгуват и количествата по дългосрочните договори за доставки и когато битовите потребители започнат да сменят доставчиците си на еленергия. 

В този смисъл процесът на пълното отваряне на пазара има своите предимства, но крие и някои рискове за потребителите. Това е основната причина да не се бърза с премахването на регулирания пазар - правителството, енергийното министерство и регулаторът КЕВР са на мнение, че това трябва да става плавно във времето, така че и пазарът, и потребителите да бъдат максимално подготвени за тази стъпка, а хората да направят информиран избор - какво печелят и какво рискуват, сменяйки досегашния си доставчик на електроенергия с друг. 

В поредица от статии 3eNews ще предложи  достатъчно богата информация за възможностите и рисковете на свободния пазар. Първата част има за цел да осведоми потребителите за състоянието на електроенергийния пазар. Във втората ще се спрем на промените, настъпили през последните месеци, както и предстоящите процеси през 2016 г. Следващата статия ще засегне най-деликатната досега тема – смяната на доставчика. 

Състояние на българския електроенергиен пазар 
Годишното брутно производство на страната през отчетния период – 2014 г. е в размер на 47 408 114 MWh, което е увеличение на брутното производство спрямо 2013 г. с 8,61%. 
Брутното вътрешно електропотребление през 2014 г. е в размер на 37,9 Твтч, което е увеличение с 1,0% спрямо 2013 г. Производството на електрическа енергия от възобновяеми източници покрива 18,9% от брутното вътрешно потребление на електрическа енергия в страната през 2014 г. 
Прогнозното потребление на регулиран пазар през 2014 г. е около 13 млн. Mwh – значителна част от участниците на този пазар и съответните обеми електроенергия от 2016 г. вероятно ще се включат в свободния пазар.Независимо от тежката пазарна ситуация през 2014 г. търговският износ на електрическа енергия през 2014 г. е 9 501 993 MWh което е с 53,28% повече в сравнение с 2013 г. и представлява 20% от брутното производство. 
Делът на свободно договорените количества електрическа енергия, включително и износа, се равняват на 43,4%. Количествата електрическа енергия в страната за 2014 г. са 31 655 165 Mwh, което представлява увеличение с 5,11% в сравнение с предходната година. 

Структура на електроенергийния пазар 

Електроенергийният пазар включва следните взаимосвързани елементи: 
1. пазар на електрическа енергия чрез двустранни договори; 
2. борсов пазар на електрическа енергия; 
3. пазар на балансираща енергия; 
4. пазар на резерв и допълнителни услуги; 
5. пазар за предоставяне на междусистемна преносна способност (капацитет). 
Предмет на сделките съгласно тези правила за търговия са: 
1. електрическа енергия за реализация на пазара по двустранни договори; 
2. електрическа енергия за реализация на борсовия пазар; 
3. електрическа енергия за реализация на пазара на балансираща енергия; 
4. разполагаемост за участие в първично и вторично регулиране; 
5. разполагаемост за студен резерв; 
6. междусистемна преносна способност; 
7. допълнителни услуги; 
8. услуга „достъп до мрежата, включително системни услуги“; 
9. услуга „пренос на електрическа енергия и други мрежови услуги“; 
10. „отговорност за балансиране“. 

Пазарен модел в Р България 
Пазарът на електрическа енергия в страната работи по модел, при който част от сделките за продажба на електрическа енергия се сключват по регулирани цени утвърдени от КЕВР, а останалата част се търгува на либерализирания пазар, по свободно договорени цени, между участниците в пазара. Съгласно ЗЕ участници в сделки на либерализирания пазар на електрическа енергия са производителите, търговците на електрическа енергия доставчиците от последна инстанция, операторът на борсовия пазар на електрическа енергия и крайните клиенти. 
Стопанските потребители на „ниско напрежение“ - малки фирми и домакинства, все още могат да купуват електрическа енергия на регулирани цени, които са по-високи от тези, които могат да договорят на свободния пазар. С пълната либерализация на пазара през 2016 г. тези две групи клиенти също ще се излязат на свободния пазар и това ще бъде сериозно предизвикателство за доставчиците на електроенергия. При тази ситуация индивидуалният профил на консумация на клиента, позиционирането на търговеца на пазара и резултата от балансирането са сред основните фактори, определящи крайната цена на електрическа енергия. 
През 2014 г. всички клиенти на средно напрежение са изведени на свободния пазар, с което значително се увеличи делът му спрямо регулирания. 
Относителен дял на общата консумация по групи клиенти за 2014 г.: 
Битови клиенти НН – 38% 
Небитови клиенти НН – 24% 
Клиенти СрН – 19% 
Клиенти ВН – 18% 
Източник: КЕВРКЕВР 
Над 40% от електроенергията в страната се търгува на свободния пазар по двустранни договори. Към края на 2014 г. ситуацията е следната: 

Свободен пазар 
2013  - 35% 
2014 - 42% 

Регулиран пазар – малки бизнес потребители + домакинства 
2013 - 65% 
2014 – 58 % 
Забележка: Очаква се данните за 2015 г. да покажат промяна в показателите. От началото на годината електроснабдителните дружества регистрират средно излизане на свободния пазар на около 5% от клиентите си

Пазар на едро 
България разполага с разнообразен електропроизводствен микс, включващ ядрени, термични и централи, използващи възобновяеми източници (водни, вятърни, слънчеви централи и електроцентрали на биомаса). 

Общата инсталирана мощност на всички типове електропроизводство в електроенергийната система на България за 2014 г. се оценява на 13 563 MW. 
Разполагаемата производствена мощност (без производители от ВИ) към годишния максимум е в размер на 10 085MW, като производителите от ВИ се изключват от разполагаемата производствена мощност, тъй като това са централи, чието производство е трудно прогнозируемо и диспечируемо. 
Абсолютният максимален годишен товар е 7106 MW, реализиран на 31 декември в 19:00 часа. Спрямо съответния товар за 2013 г. той е по-висок с 6,5 %. Абсолютният минимален товар е реализиран на 22 юни (неделя) в 06:00 часа – 2 656 MW. В сравнение с 2013 г. този характерен товар е нараснал с 20,18 %. 

В условията на пазарна среда търговските взаимоотношения се характеризират с голямо разнообразие, необходимост от почасово договаряне на покупките и продажбите на електрическа енергия, балансиране на участниците и регламентиране на правила за работа на пазара на балансираща енергия. 
Структурата на електроенергийният пазар не е променена и включва: пазар на електрическа енергия чрез двустранни договори, борсов пазар, пазар на балансираща енергия, пазар на студен резерв и допълнителни услуги и пазар за предоставяне на междусистемна преносна способност (капацитет). 

През 2014 г. всички клиенти на средно напрежение са изведени на свободния пазар, с което значително се увеличи делът му спрямо регулирания. 
През 2014 г. в България е въведен пазар на двустранни договори с известяване в деня преди доставката и балансиране на всички сделки с електрическа енергия. Балансирането на всички търговски участници се извършва при еднакви принципи. Резервите за първично и вторично регулиране (резерв за допълнителни услуги), се договарят на годишна база, но всеки месец ECO ЕАД определя диапазоните за всеки доставчик на балансираща енергия. 

От 01 юни 2014 г. е въведен почасов пазар по всички сделки с електрическа енергия и еднакви условия за балансиране на стандартните, специални и комбинирани балансиращи групи. Практически функционират и т. нар. „координатори на стандартни балансиращи групи”, които предоставят на членовете на оперираната от тях балансираща група услугата по поемане на отговорността за балансирането им. Като неразделна част от ПТЕЕ е приета Методика за определяне на цените на балансираща енергия. 

ECO ЕАД поддържа баланса между производството и потреблението, сигурността и качеството на доставките в EEC като ползва балансиращата енергия, предоставена от диспечируеми производствени и потребяващи обекти. 
С изменението и допълнението на ПТЕЕ през 2014 г. са създадени предпоставки за образуване на работещ балансиращ пазар, пазар ден напред и борсова търговия. В края на месец март 2014 г. беше издадена лицензия за дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия“ на „Българска независима енергийна борса” ЕАД. 

През 2014 г. продажбите на производителите по почасови графици са: „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД - 12 273 824,93 MWh, „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД- 7 092 833, 28 MWh, „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД - 1 570 627,51, „ТЕЦ Варна“ ЕАД - 661 535,65 MWh и „ТЕЦ Марица 3“ АД - 327 619,99 MWh. 
Най-големи продажби към крайни клиенти, в стандартните балансиращи групи са регистрирани от следните координатори: „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД -18.2% от общите продажби, „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД - 14,62% от общите продажби и „Енергийна Финансова Група“ АД -11,1 % от общите продажби. 

През 2014 г. количествата търгувани на свободния пазар до потребители в страната са 11 291 383 MWh, спрямо 6 871 571 MWh, през 2013 г. или увеличението е с 64,32%. Количества за износ са 9 501 994 MWh. Общото количество търгувано от производители по свободно договори цени е 20 793 377 MWh. Най-голям относителен дял от реализираните количества на свободния пазар предоставят АЕЦ „Козлодуй” – 43% , ТЕЦ „Марица Изток 2” – 31% и НЕК ЕАД – 12%. 

Пазар на дребно 

Пазарът на електрическа енергия в страната работи по модел, при който част от сделките за продажба на електрическа енергия се сключват по регулирани цени утвърдени от КЕВР, а останалата част се търгува на либерализирания пазар, по свободно договорени цени, между участниците в пазара. 
Съгласно ЗЕ участници в сделки на либерализирания пазар на електрическа енергия са производителите, търговците на електрическа енергия доставчиците от последна инстанция, операторът на борсовия пазар на електрическа енергия и крайните клиенти. 

На този етап, в съответствие със ЗЕ, търговията с електрическа енергия в страната се извършва главно въз основа на двустранни договори между търговските участници – производители, търговци на електрическа енергия и потребители. КЕВР поддържа на интернет страницата си списък на всички лицензирани търговци на електрическа енергия и техните адреси за кореспонденция. 

От 1 юли 2007 г. българският пазар на електрическа енергия е напълно либерализиран, което означава, че всеки потребител има законово право на избор на доставчик и на свободен и равнопоставен достъп до мрежата за пренос на електрическа енергия до мястото на потребление. Въведен е пазарен модел, основан на регулиран достъп на трета страна до мрежата, при който сделките се осъществяват чрез директни двустранни договори между производители или търговци потребители, като недостигащите количества се купуват, а излишъците по двустранни договори се продават на балансиращия пазар. 
В преходния период на поетапна либерализация, паралелно със свободния сегмент, където цените се договарят свободно между страните по сделките, които подлежат на балансиране, продължава да съществува и сегмент, на който сделките с електрическа енергия се осъществяват по регулирани от КЕВР цени. 
Към сегмента „пазар на дребно“ с електрическа енергия през 2014 г. се включва доставката на електрическа енергия на крайни клиенти, присъединени към 
електропреносната и електроразпределните мрежи. 

През 2014 г. част от клиенти се снабдяват по регулирани цени, като на този етап броят на клиентите, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, които са сменили доставчика на електрическа енергия през 2014 г. нараства значително и има най-голяма динамика. Разширяването на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени в сектора на малките стопански клиенти е в съответствие с изискванията на ЗЕ и Директива 2009/72/ЕО. 

Съгласно ЗЕ крайните снабдители доставят електрическа енергия на „защитените потребители” – битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. 

Регулираните от КЕВР цени за достъп и пренос на електроразпределителните дружества, съгласно Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, се определят въз основа на признатите от Комисията необходими приходи за поддръжка и експлоатация на съответната електроразпределителна мрежа. 

 

 

електроенергиен пазар
либерализиране на енергийния пазар
НЕК
ЕСО
КЕВР
ТЕЦ
АЕЦ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева