НАЧАЛО » анализи

България ще има нужда от нови енергийни мощности едва след 2030 г.

Газификацията и енергийната ефективност ще намалят потреблението на ток, прогнозират от Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет

fb
3E news
fb
20-10-2014 04:00:00
fb

България не се нуждае от нови енергийни мощности поне до 2030 г. Това сочи прогноза за електроенергийния баланс на страната ни до 2025 г., изготвена от Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет. Докладът за състоянието на енергийния сектор у нас бе представен от Иван Иванов - ръководител на експертния екип, на дискусия в сградата на Българската стопанска камара (БСК).

Анализаторите смятат, че през следващите 15 години вътрешното потребление на електроенергия ще намалява заради негативните демографски тенденции, провеждането на европейски политики за зелена енергия и енергийна ефективност. Друга основна причина ще е развитието на пазара на природен газ у нас, който също ще допринесе за намаляване на консумацията на електроенергия. В близките години се очаква не само ръст на потреблението на синьо гориво, но и разнообразяване на доставките, включително и от местен добив. Въвеждането на интелигентни мрежи за пренос и разпределение също ще оптимизират потреблението на електроенергия в страната, става ясно от доклада.

В същото време цените на електрическата енергия ще растат, а износът й ще намалява. Ръстът ще е заради инвестициите в нови технологии и европейските изисвания за преход към нисковъглеродна икономика. Според Иванов ще има намаление на износа във връзка с въвеждането на общоевропейската енергийна система чрез проекта "Свързана Европа 2020", което ще направи част от генериращите мощности неконкурентоспособни.

Големите мощности, които са с дълъг срок на експлоатация, ще осигуряват необходимата базова електроенергия. АЕЦ "Козлодуй" ще поддържа приемливо ниво на цената на произвежданата електроенергия, а централите в "Марица Изток" ще допринасят чрез използването на местна суровина за по-висока енергийна независимост на електропроизводството. Водните електроцентрали, соларните и вятърни паркове, както и когенерационните топлофикации ще осигуряват покритие и в най-натоварените сезони и часове, вкл. ще има достатъчно електроенергия за износ.

До момента експертите не са единни по темата какво да прави България след 2030 г., когато е възможно да бъдат затворени 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. В изследването се предлага да се мислят варианти за изграждане на газови централи на площадките на ТЕЦ „Варна“ и ТЕЦ „Русе“, както и увеличаване производството на енергията от ВЕИ.

В същото време изграждането на между системните електроенергийни връзки в ЕС, включително увеличаването на капацитета на България за обмен с Гърция и Румъния, заедно с въвеждането на Третия енергиен пакет на Общността и създаването на Европейски енергиен съюз ще доведе до конкурентен европейски електроенергиен пазар, част от участниците в който ще предлагат ток на по-изгодни цени от произведения у нас, което ще ограничи българския износ до 10,5 TWh.

 

Само след няколко години, в условията на значителен местен добив и конкуриращи се външни доставчици, природният газ като енергоносител ще измести електроенергията от съществена част от битовото потребление, индустрията, услугите и публичния сектор и ще доведе до допълнително свиване на електропотреблението с над 6 TWh.

 

Децентрализацията на генериращи мощности ще намали вътрешното потребление на електроенергия и загубите при пренос на големи разстояния с повече от 1 TWh. В изпълнение на изискванията на европейското законодателство, за строителство на нови сгради след 2020 г. ще се гарантира близко до нулево потребление на външна по отношение на сградата енергия, което допълнително ще намали производството в електроенергийната система, спрямо прогнозираното.

Ще се въведат интелигентни мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия, при които ще се създаде възможност за гъвкаво производство и потребление на електроенергия, при намалени до минимум резервни мощности и индивидуално програмиране на ползваната енергия.

 Основните фактори, които определят развитието на електроенергийния пазар:

1. Намаление на вътрешното потребление, поради:

    - Намалението на потреблението на домакинствата, заради демографската криза, повишаването на енергийната ефективност и повишаването на цената на електроенергията;
    - Доближаването на икономиката ни до средноевропейското ниво на енергийна интензивност, вкл. намалението на потреблението в енергийния сектор и загубите в преносната и разпределителните мрежи;
    - Разширяването на потреблението на природен газ, вследствие на конкурентната му цена, диверсификацията на доставчиците и увеличения местен добив;
    - Въвеждането на интелигентни мрежи за пренос и разпределение, които ще оптимизират потреблението на електроенергия;
    - Повишаването на цената на електроенергията вследствие инвестициите в нови технологии във връзка с европейското изискване за преход към нисковъглеродна икономика;
    - Забавеното развитие на ВЕИ, поради отпадане на преференциите за тях, и развитието им главно като децентрализирани конструкции за задоволяване на собствените нужди на жилищни и стопански сгради;
 

2. Намаление на износа във връзка с въвеждането на общоевропейската енергийна система чрез проекта „Свързана Европа 2020“, което ще направи част от генериращите мощности неконкурентоспособни, както на регионалния, така и на вътрешния пазар, поради тяхната технологична неефективност.

8-те основни извода в изследването:

1.  Със съществуващите към момента електропроизводствени мощности България ще задоволява напълно своите потребности от електроенергия, които няма да бележат ръст, а напротив – ще намаляват спрямо настоящото си ниво. Големите мощности, които са с дълъг срок на експлоатация, ще осигуряват необходимата базова електроенергия. АЕЦ „Козлодуй“ ще поддържа приемливо ниво на цената на произвежданата електроенергия, а централите в Марица Изток ще допринасят чрез използването на местна суровина за по-висока енергийна независимост на електропроизводството. Водните електроцентрали, соларните и вятърни паркове, както и когенерационните топлофикации ще осигуряват покритие и в най-натоварените сезони и часове, вкл. ще има достатъчно електроенергия за износ.
 
2. Износът на електроенергия ще бъде ограничен до 10,25 TWh. Въвеждането на междусистемните електроенергийни връзки в ЕС, вкл. увеличаването на капацитета на България за обмен с Гърция и Румъния, заедно с въвеждането на Третия енергиен пакет на Общността и създаването на Европейски енергиен съюз, ще доведе до конкурентен европейски електроенергиен пазар, част от участниците в който ще предлагат ток на по-изгодни цени от произведения у нас, а това ще ограничи българския износ до 10,25 TWh.
 
3. В следващото десетилетие България ще повиши значително енергийната си ефективност, благодарение на въвеждането на енергоспестяващи технологии в индустрията и бита. Намаленият енергиен интензитет ще създаде възможност за устойчив икономически растеж и произвеждане на 27% по-висок БВП при намаляващо с 2,3 TWh брутно потребление на електроенергия.
 
4. Само след няколко години в условията на значителен местен добив и конкуриращи се външни доставчици, природният газ като енергоносител ще измести електроенергията от съществена част от битовото потребление, индустрията, услугите и публичния сектор, и ще доведе до допълнително свиване на електропотреблението в над 6 TWh.
 
5. Децентрализацията на генериращи мощности ще намали вътрешното потребление на електроенергия и загубите при пренос на големи разстояния с повече от 1 TWh.
 
6. В изпълнение на изискванията на европейското законодателство за строителство на нови сгради, след 2020 г. ще се гарантира близко до нулево потребление на външна по отношение на сградата енергия, което допълнителни ще намали производството в електроенергийната система спрямо прогнозираното.
 
7. Ще се въведат интелигентни мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия, при които ще се създаде възможност за гъвкаво производство и потребление на електроенергия, при  намалени до минимум резервни мощности и индивидуално програмиране на ползваната енергия.
 
8. Аргументираната прогноза за намаляващо потребление на електроенергия, както и излишъкът от генериращи мощности правят ненужно строителството на нови базови мощности до 2025 г. Единствено е полезно да продължи изграждането на покривни фотоволтаични конструкции върху стопански постройки, сгради от публичния сектор и жилищни домове, като принос към повишаването на енергийната ефективност. Нови базови мощности в бъдеще ще са необходими само като заместващи, при излизане от експлоатация на някои от действащите в момента, но това ще бъде не по-рано от 2030 г. за термичните и едва след 2037 г. за ядрените мощности

 

 

--------------------------------------------------------------

Прогноза за електроенергийния баланс на България до 2025 г.

прогноза
електроенергиен пазар
БСК
Лаборатория за управление на риска
По статията работи:

Георги Велев