НАЧАЛО » анализи

Новият модел на енергийния пазар може да стартира още от 1 юли

fb
3E news
fb
13-03-2018 04:38:00
fb

Срок за предложения за промените в Закона за енергетиката е следващата седмица, след което ще бъде инициирано обществено обсъждане, за да могат да бъдат огледани всички промени и се стигне до ефективен модел. Спорен остава срокът, в който промените ще влязат в сила. Мненията на една част от експерти, производители и търговци е законовите промени да влязат в сила от 1 юли, но друга част настояват измененията да стартират след тази дата. Това стана ясно по време на дискуситята "Преход от дългосрочни договори и преференциални цени към либерализиран пазар", организирана от сп. "Ютилитис".

Решаващо ще е мнението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а председателят на енергийния регулатор засега смята за правилно влизането на измененията в сила именно от 1 юли, едновременно със старта на новия регулаторен период.

Председателят на комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев смята за по-приемливо влизането на измененията в енергийния закон примерно от 1 януари. Когато започнахме да обсъждаме промените имахме на разположение 5 месеца до 1 юли, сега са 3, мотивира се той. Припомняме, че предвижданите законови изменения са частични и засягат основно свободния пазар, като не касаят пряко битовите потребители.

Предвид разработването и прилагането на детайлни правила за обезпечаване на финансовите договори за разлики с производителите на възобновяема енергия и когенерациите за всеки ценови период и за всеки производител ще е необходим по-внимателен оглед и затова и трябва да се обмисли дали не би трябвало измененията да се отложат след 1 юли, коментира Тонева. Тя се мотивира и с необходимостта от изследване на пазара за определяне на цена „задължение към обществото“ от гледна точка на новите промени. Среднопретеглената пазарна цена има голямо влияние върху цена „задължение към обществото“. Определянето й не може да е просто една  цифра, пазарът трябва да бъде изследван, за да е правилна, смята тя.

Дългосрочните договори за американските централи и за възобновяемите енергийни източници по преференциални цени ще трябва да се интегрират с оглед на предстоящите промени в Закона за енергетиката. Този въпрос разгледа в рамките на презентацията си адв. Ясен Спасов от адвокатска кантора „Джингов, Гугински, Кючуков.
 

Въпросът е дали тази интеграция ще е принудителна или доброволна. Принудителната създава лош инвестиционен климат и е свързана с изземване на доход. За съжаление често се върви км този модел, като се говори за държавна помощ, без да се отчита, че през 90-те години, когато целият сектор бе напълно регулиран. Дългосрочните договори бяха един много подходящ механизъм за привличане на инвестиции в една несигурна регулаторна среда, отбеляза той. Към настоящия момент пазарът вече се разви и не говорим за либерализация, а за това как да я развием, допълни той, като отбеляза, че от тази гледна точка е необходим задълбочен анализ и тясно сътрудничество с централите преди приключване на дългосрочните договори. Въпросите, които стоят пред производителите на енергия от ВЕИ по преференциални цени са почти идентични, отбеляза адв. Спасов, като наблегна, че инвестиции ще са необходими и в бъдеще. Основен е и въпросът дали прекратяването на дългосрочните договори трябва да бъде с компенсация, като в случая може да се ползва опита на Полша и Унгария, посочи правният експерт.

На следващо място идва въпросът към какво се стремим. Свободният пазар е успешен по принцип, но не е съвършен по отношение на по-достъпни цени. Преходът от планиране към децентрализация се нуждае от микс от различни технологии. В частност Спасов посочи стремежът на Европа към преминаване към механизъм за капацитет, като начин за минимизиране и на постоянните разходи.

Процесът на интеграция не трябва да наруши интереса на инвеститорите, посочи също в презентацията си енергийният експерт и бивш председател на енергийния регулатор Анжела Тонева, като също посочи примери от европейската практика по отношение на дългосрочни договори. По думите й България също трябва да отчете спецификата на условията и пазара.

Прилагането на договорите за разлики, договорите за премии и определянето на референтната цена с оглед на бъдещата дейност на производителите и търговците също бяха сред темите, засегнати от енергийните експерти.

Към предстоящите промени от една страна подхождаме с разбиране, ат друга – с не малка тревога. Това коментира от своя страна Боян Кършаков от сдружение „Хидроенергия“.

Разбираме, че лиеберализацията е важен процес и по тази линия трябва да се върви напред. Но за нас не малка е тревогата, защото тези промени ще се отразят на начина ни на работа, ще преминем към един механизъм на договори за разлики, което ще изложи на риск финансовите ни възможности, обясни той, като се застрахова, че на този етап самите текстове още не са предоставени и засега се говори само за концепция на бъдещия пазар. В същото време той бе ясен, че „законодателните промени, които предстоят не трябва да доведат до нарушаване на рентабилността на направените досега инвестиции“, като припомни неприятните за ВЕИ сектора промени  2015 г.
Кършаков обърна внимание е на синхронизиране на законовите промени с поднормативните актове. „Не бива да допускаме волята на законодателя да бъде ограничена или изкривена в подзаконовата нормативна рамка“, обясни той.

По думите му засега най-много неизвестни има около т.нар. „референтна цена“.

„Най-голямата енигма за нас  ще е т.нар „референтна цена“. Нормално е тя да е ключа към многото въпроси, които имаме към момента. Тя е приемлив механизъм, ако гарантира устойчивостта на финансовите потоци и не изменя инвестиционната среда.

За нас е важно тази референтна цена да е диференцирана по видове източници, в зависимост от спецификата. Знаем че се работи по това, чакаме финала. Важно е когато тя се определя да се използват сигнали за бъдещ ценови период, а не за отминал такъв, тъй като ценовите периоди не си приличат“, обясни той като изрази надежда, че ще се  търси разумен механизъм.

Като важно условие той посочи референтната цена да бъде постижима от производителите на ВЕИ за да може те да продават енергията си, като поиска и възможността това да става или самостоятелно  на борсата или през координатора на балансираща енергия. Ако е при сега съществуващите платформи на борсата може много трудно да се стигне до определени продукти, обясни той. Кършаков поиска публично да се оповести моделът за определяне на референтна цена, да не се променя всяка година и, за да гарантира изпълнението на държавната политика по отношение на енергията от ВЕИ“.  По-късно, в рамките на дискусията бе споделена и идея за определяне на компенсиращ механизъм за т.нар. референтна цена.

Търговците на електроенергия подкрепят всички промени в Закона за енергетиката, които ще доведат до увеличение на конкуренцията от една страна и от друга до дела на либерализирания пазар, заяви от своя страна председателят на АТЕБ Мартин Георгиев. Той бе категоричен, че промените трябва да се обсъдят много внимателно, за да се избегнат грешки и дефекти. След като се изясни варианта на промените би било добре да се направи оценка на въздействието, как ще се отразят на пазара, обясни той. Според сегашния вариант увеличението на свободния пазар ще е с 15 %, тоест две трети от електроенергията вече ще е на либерализиран пазар. Затова по думите му сега е моментът да се разработи и представи и стратегия и план за действие за следващите стъпки, за да има ясна визия и участниците да знаят какво да очакват.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов очерта новите правомощия, които регулаторът ще придобие след транспонирането на REMIT. Целта е промените да са устойчиви и да имат приемственост, обясни той.  Целта е да се запази общественият интерес на производители, потребители и търговци. Естествено ще има определен пазарен риск, обясни Иванов, но той ще е в приемливи рамки. В допълнение Иван Иванов се ангажира и с готовност за бързо синхронизиране на поднормативната рамка. 

 

дългосрочни договори
либерализация на енергийния пазар
референтна цена
дългосрочни договори за преференциални цени
ВЕИ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева