НАЧАЛО » анализи

Необходимо е изменение на Енергийна стратегия за разширение на газопреносната инфраструктура

Ако „Турски поток” се състои от четири тръби, България има основания и реален шанс да създаде условия и трите тръби да преминат през нашата територия*

fb
3E news
fb
23-11-2018 10:05:00
fb

Автор: инж. Димитър Щерев

България все още не разполага с ясна и професионално издържана Енергийна стратегия в областта на транспортирането и доставките на природен газ, основаваща се на безпристрастни технико-икономически изследвания, проучвания за осъществимост и рентабилност, както и на съпоставки, и допълнителни икономически анализи. Това става ясно при всяка промяна в обстоятелствата, касаеща сектора и страната ни. Някои може би искрено вярват, че това не е така и аз се опитвам по някакъв начин да ги разбера, но получаваните резултати на фона на успешното финализиране (в съседни нам държави) на основополагащи за региона и Европа газови проекти, все по-ясно очертават неуспеха на много положени усилия, уви - насочени в неправилна посока.  

Принципно, изработването или изменения на Енергийна стратегия се възлага от Правителството на дадена държава, но това се прави от професионално подготвени, мотивирани и посветени от години експерти в отрасъла с необходимото образование и натрупан опит в газовите оператори или от експерти, работещи в доказали се в бранша консултантски фирми и организации.  

Правилнатата Енергийна стратегия в преноса и съхранението на природния газ зависи от адекватно  изградена инфраструктура, която трябва да дава възможност да се доставя и транспортира природен газ от реално съществуващи и доказани във времето източници и компании и не трябва да зависи от неясни, недоказани и необявени търговски открития, сиреч от несъществуващи находища на природен газ или нефт или от други илюзорни представи и обстоятелства от чисто политически произход, охарактеризирани на кратко с изречението:  «Не искаме да внасяме газ от тази или онази държава, защото нейният Ръководител към момента не ни харесва или не е от нашата религия».

Не на последно място, правилнатата и успешна Енергийна стратегия, трябва да отчита динамичните прогнози, правени от уважавани в бранша организации, особено ако трендовете на даваните от тях прогнози, с незначителни изменения, не престават да следват една и съща посока, доказвайки правилността и тежестта на самите прогнози.  В тази връзка трябва да се извършват периодични анализи на текущата ситуация с преценка за мястото, което България би могла да заеме по отношение на възможните източници на природен газ с цел страната ни не само да запази, но и да увеличи досегашните си приходи от развитието на отрасъла, а ако е възможно да играе и ключова роля на газовата карта на Европа, от което да зависи сигурността на газовите доставки за други европейски държави.  

Една Енергийна стратегия не може да бъде съставяна така, че да се харесва на този или на онзи временен политически субект, конюнктура, партиен и (или) държавен ръководител.  Тя може да бъде харесвана заради своята издържаност в техническо и икономическо отношение, но не защото гали ушите на този или онзи от властващите или ястреб, но не и орел, т.е. в никакъв случай заради субективни фактори, инспирирани от временно силни на деня - партии, коалиции, движения, премиери, президенти, монарси, отделни министри, телевизионни любимци и т.н.

Новата Енергийната стратегия трябва преди всичко осезаемо и недвусмислено да защитава националните интереси, да гарантира трайни икономически ползи за България, да развива отрасъла, да осигурява работни места с цел повишаване на благосъстоянието на хората, а не да се уповава на илюзорни проекти, утопии и опасни експерименти, работещи за чужди интереси, на проекти-nonsense, бъкащи от нелепости и абсурди, без инженерно-икономически смисъл и ползи за страната.  Една Енергийна стратегия или е правилна, или е неправилна (погрешна), но понякога за съжаление тя може да бъде и закъсняла, водеща до огромни загуби и невъзвратими пропуски за държавата, от които другите, особено съседите, непременно ще се възползват, за да реализират своите интереси и печалби.

Пред България се разкриват нови реални шансове и възможности.  Дали обаче страната ни ще се възползва, излизайки от обсега на илюзиите, утопиите, заблудите и самозаблудите?

Нова ситуация на газовата карта

Със започналата успешна експлоатация на „Северен поток” 1, както и с изграждането на «Турски поток» и Северен поток 2, транзитът на руски природен газ през територията на Украйна за Европа, възлизащ на около 80 - 90 млрд. м3 годишно, ще бъде значително редуциран с тенденция към пълното му преустановяване.  

С влизането в експлоатация на «Турски поток» се създава нова ситуация на газовата карта на Балканския регион.  Тази промяна засяга точката на подаване на руски природен газ за България, която се премества от Румъния на територията на Европейска Турция.

Още преди три години, т.е. през м. октомври 2015 година или по-малко от година след закриването на «Южен поток», като член на “Работен Комитет” 2 по «Съхранение на природен газ» (Working Committee 2 - Gas Storage) към Международния газов съюз (International Gas Union, https://www.igu.org/://www.igu.org), с колегите от „Департамента от транспорт, съхранение и използване на природния газ” в ПАО „Газпром” – членове на Комитета,  проведохме  изследване с цел определяне на «Потенциала на Газопреносната система на България и ПГХ «Чирен» за транзитен пренос на количества природен газ от «Турски поток» в посока Сърбия и страните от Югоизточна и Централна Европа».  Мотото на моята презентация бе, «Дължината на хипотенузата е винаги по-малка от сбора на дължините на двата катета» на един правоъгълен триъгълник.

Изследването направих с широкоизползвания и разпространен в нефто-газовата индустрия симулационен софтуерен пакет PipeSim на известната сервизна Schlumberger (Шлюмберже).  Използван бе симулационен модел тип «Blak Oil Fluid Model” с корелации на газовите потоци по модела на Beggs & Brill (Revised) и Beggs & Robinson.  Бяха извършени множество симулационни итерации (респ. предварителни хидравлични разчети) с цел определяне на параметрите на Старата и Новата инфраструктура (т.е. на инфраструктурата за допълнително изграждане) и новите параметри на необходимите компресорни мощности на участъците (газопроводите) – нови и стари.

За по-голяма прецизност и достоверност на разчетите, са взети предвид местоположенията и измененията в консумациите на основните потребители в България, снабдяващи се от Северния и от Южния полупръстен на Газопреносната ни система.  Отчитайки, че в обозримо бъдеще годишното потребление на природен газ в България едва ли ще надмине 3.8 - 4.2 млрд.куб.м (прогнози на Deloit, Eurogas, EIA, etc.), такъв подход дава допълнителна увереност, както в достоверността на разчетените налягания и обеми, така и в обезпечаване на транзитния пренос на тези обеми през територията на България до съответните крайни гранични точки.

Целта на проведеното изследване бе да се определят настоящите възможности на газопреносната система на България, заедно с подземното газово хранилище «Чирен» (в сегашно и в бъдещо разширено състояние) за транзитиране на природен газ от «Турски поток» към България през съществуващата инфраструктура в Южна България в посока Димитровград, Сърбия и оттам - към страните от Централна Европа.  

Независимо от все още неясната обстановка от чисто политическо естество исках направеното изследване да се използва като обоснован противовес на възможна и твърде неизгодна за България ситуация - пренос на всички предвидени количества природен газ от «Турски поток» през територията на Северна Гърция към Албания и Италия (или към Македония и Сърбия), т.е. на възможното повторно заобикаляне на България, което, разбира се, не трябва да се допуска, защото разчетените в изследването количества за транзитен пренос през нашата територия отварят възможност за гарантиране на не малки дългосрочни приходи за държавата.

Турски поток през България: Защо?

В подкрепа «Турски поток» да продължи не към Гърция, а към България, Сърбия, Унгария и Австрия, през м. март 2017 г. в Буенос Айрес, Аржентина, на Работна среща на Комитета по “Съхранение на природен газ” към Международния газов съюз (International Gas Union - Storage Committee) с председателството на  САЩ и Русия, направих презентация на мое друго изследване, относно потенциала на България, Сърбия, Унгария и Словакия да съхраняват природен газ на териториите си в сравнение с тази възможност в Турция, Гърция и Македония.  В тази презентация показах, че нито геоложкото пространство на Гърция, нито това на Македония, Албания и Турция, могат да осигурят подходящи геоложки условия (геоложки структури) за изграждането на газови хранилища, които да задоволят изисквания за съхранение обем Активен газ за оптималната експлоатация на «Турски поток».  (Тук, трябва да си призная, малко «ощетих» и подцених Турция, като се има предид каква грандиозна програма по съхранение на природен газ към момента турците изпълняват за «Турски поток» и газопровода «TANAP», концентрирайки към държавата си годишен поток от над 70 млрд. куб. метра, но България преди всичко!).

Натрупаната практика в отрасъла дава ценна информация за необходимите инвестиции при увеличаването на единица капацитет на едно газово хранилище, които са много по-малки от тези при увеличаване на единица капацитет на газопровод със среден и голям диаметър. В тази връзка, една от целите на моето изследване, цитирано по-горе, бе как чрез цикличната експлоатация на газовото хранилище «Чирен» в сегашно състояние и разбира се - след неговото разширение да се създадат условия не само за покриване на сезонната неравномерност в потреблението, но и за съкращаване на времето за възвръщане на инвестициите по изграждане на инфраструктурата, через намаляване на експлоатационните разходи (OPEX).

Горецитираното иследване бе представено от мен на Първото заседание на “Работен Комитет” 2 по съхранение на природен газ към Международния газов съюз, състояла се през октомври 2015 г. в град Нови Уренгой, Русия. (First Working Committee Meeting, WOC Storage 2015-2018 Triennium, Novy Urengoy, Russia, 6-9 October 2015).

Две години по-късно, в периода 04 – 05 октомври 2017 г. в Санкт Петербург, Русия, се състоя Международен Енергиен Форум на тема:  «Единна система за газоснабдяване на Евразия от Пекин до Париж».  Поради възникналия интерес към горецитираното изследване, представено в Нови Уренгой преди 3 години (ок. 2015 г.), аз бях помолен повторно да го представя - този път на цитирания по-горе Енергиен Форум.  Тъй като по това време се намирах в САЩ, Флорида, колегите от ПАО «Газпром» организираха участието ми по установен от тях телеканал: «Флорида, САЩ - Русия, Санкт Петербург».

Впоследствие от руските колеги бях информиран, че във връзка с моето изследване за транзитен пренос на количества природен газ от «Турски поток» през България в посока Сърбия и страните от Югоизточна и Централна Европа», е бил входиран Доклад до Заместник-Председателя на Управителния съвет и член на Съвета на Директорите на ПАО «Газпром», по който Доклад вече има резолюция - «За продължаване на това изследване».

Възможностите

При Вариант 1 са разчетени количествата, които биха могли да се транзитират през съществуващата газопреносна система на страната от Турция към България (едновременно по Транзитния и по Магистралния газопрод) с отчитане на максималното потребление на природен газ в страната през летния и през зимния период - т.е. при възможно най-утежнени условия с цел газовите доставки за страната ни да бъдат максимално гарантирани чрез инфраструктурата – стара и новоизградена (т.е. тази, която ще трябва да се изгради допълнително).

За реализирането на Вариант 1 се изисква неголямо строителствo на участък с дължина 115 -120 km от «Компресорна станция (КС) «Ихтиман до Димитровград, Сърбия, по който да бъдат положени 2 тръби с Dn 1220 mm, като повече от половината дължина на това трасе може да премине по стария сервитут, а това е едно приемущество, даващо възможност за спестяване на време и средства.  С цел пълноценно и оптимално подаване на газ към ПГХ «Чирен» от «Южния полупръстен», Вариант 1 предвижда изграждането на нова, неголяма по мощност Компресорна станция на площадката на съществуващата КС «Ихтиман», с което трябва да бъдат извършени допълнителни работи по редица обвръзки, както на новата (тази, която трябва да се изгради), така и на старата Компресорна станция «Ихтиман».

Освен това, трябва да се отбележи, че съгласно Вариант 1 компресорните станции «Странджа» и «Лозенец» трябва да бъдат приведени за работа в риверсивен режим.  В хидравличните разчети, цикличната експлоатация на ПГХ «Чирен» е включена, съгласно икономически най-изгодния вариант за разширение в  «Проекта за експлоатация и разширение на газохранилище «Чирен», разработен от чешкия проектант MND, 2010 г., т.е. още преди 8 години:

 - увеличаване на обема на Оперативния газ:    от 0.550 на 1.0 млрд. куб.м;
 - увеличаване на обема на Буферения газ:    от 750 на 833 млн. куб.м;
 - увеличаване на дневната производителност:    от 3.4 до 8.0 (10.0) млн. куб.м/д.

В тази връзка, при разработката на Вариант 1, симулациите са проведени при експлоатация на ПГХ «Чирен» (в режим на нагнетяване и в режим на добив) с дневни производителности съответно: 2, 4, 6, 8 и 10 млн. куб. м, като на база на тези симулации, бе определено какъв процент комресорна мощност може да бъде освободена (спестена) при всяка отделна производителност в режим на добив от газохранилището.  Разтоварването на компресорна можност по най-краткия път води да намаляване на експлоатационните разходи (OPEX) по газопровода.  Изследването определи и процента на освобождаващите се компресорни мощности при постигането на по-високи добиви (производителности) от ПГХ «Чирен», за което бе съставена номограма с цел тя да послужи при понататъшни икономически анализи и съпоставки.  Засега е важно да се отбележи, че процента на освободената комресорна мощност при по-големи дневни добиви от газохранилището «Чирен» може да достигне и надвиши 80 %.  С включването на ПГХ «Чирен» в транзитния  пренос на природен газ от «Турски поток» към Сърбия и държавите от Централна Европа, се постигат три цели:

-    покриване на неравномерностите в потреблението в страната,
-    оптимизиране на експлоатационните характеристими на газопровода и оттук
-    намаляване на времето за възвръщане на инвестициите.  

Необходимите инвестиции за реализирането на Вариант 1 възлизат на около 1.134 млрд. лева.  Чрез реализирането на Вариант 1, България на практика не само си възвръща, но и увеличава с близо 18% общо транзитираните през своя територия годишни количества природен газ (досега - 17 млрд. куб. м/г), достигайки 20.05 млрд. куб. м/г.  Във финансово изражение това би добавило още около 37 млн. лв към досега получаваните в държавата, с което годишния приход за България от транзит на природен газ от Турски поток през своя територия се приближава до цифрата 243 млн. лв.

Информация, относно този вариант с данни за необходимите инвестиции, възможни приходи и възможни комбинации на варианти за реализиране, може да се получи от  Таблицата, поместена по-долу:

При Вариант 2 е разчетено какви количества природен газ биха могли да се транзитират през територията на България по изградена нова 400 километрова тръба (от границата ни с Турция при «Странджа / Малкочлар» до Димитровград, Сърбия), където около 45% от дължината на това ново трасе може да минава по сервитута на съществуващата газопреносна система на страната.  Освен това ще бъде необходимо да се изградят 2 нови компресорни мощности (по възможност на площадките на КС «Лозенец» и КС «Ихтиман» или в непосредствена близост до тях, ако няма достатъчно площ), при което отново ще се спестят време и средства.  Необходимите инвестиции за реализирането на Вариант 2  възлизат на 1.085 млрд. лева.

Реализирането на Вариант 2 ще даде възможност в посока Сърбия годишно да се транзитират около 23.58 млрд. куб. м, с което досега транзитираните количества през страната се увеличават вече с около 40%, достигайки 23.58 млрд. куб. м годишно.  Това във финансво изражение би добавило още около 80 млн. лв към досега получаваните, което означава около 286 млн. лв. годишен приход. (виж Таблицата по-долу).

С цел изследване в пълнота на капацитетните възможности на нашата Газопреносна система и съпоставка на получаваните ползи от включване и изключване на този или онзи елемент от системата, преди месец разработих и още един вариант – «Вариант 0».  «Вариант 0» визира същите дейности по разширение на Газопреносната инфраструктура, както във «Вариант 1» с използване на подземното газово хранилище «Чирен» - в сегашното му състояние, без разширение.  Реализирането на Вариант 0 дава възможност  годишно през България в посока Сърбия, да се транзитират около 10.23 млрд. куб. м природен газ и годишен приход за страната от 124 млн. лева.  Необходимите инвестиции за реализирането на Вариант 0 възлизат на около 612 млн. лева.

Вариант 0 е най-евтин и го считам за най-бързо изпълним, въпреки че би носил годишни приходи с 82 млн. лв по-малко от получаваните засега.  Но започването на реализация на Вариант 0, не трябва да спира разширението на ПГХ Чирен и понататъшна комбинация за съвместно изпълнение на два или три варианта.  (виж. сводната Таблица по-долу).

Предложения за изменение на досегашната Енергийна стратегия на България чрез разширение на Газопреносната инфраструктура с инвестиции и възможни приходи за държавата

 

Варианти за осъществяване на транзитен пренос на природен газ през територията на България

Месец и година на разработване на Варианта

 

Необходими инвестиции

 

 

Възможен транзитен пренос през територията на България

 

 

Продукция (годишен транзитен пренос) на 1 млн. лв. инвестиции

 

Възможни годишни приходи от транзитен пренос през територията на България

 

[млн. лв.]

[млрд. куб. м/ год.]

[млн.куб.м/год./1 млн. лв.]

[млн. лв./год.]

Приходи в повече от получаваните досега, [млн. лв./год.]

 

Вариант 1 - Дейности по разширение на Газопреносната инфраструктура с разширение и използване на ПГХ "Чирен".

10. 2015 г.

1 134

20.1

18

243

37

 

Вариант 2 - Дейности по разширение на Газопреносната инфраструктура без използване на ПГХ "Чирен".

10. 2015 г.

1 085

23.6

22

286

80

 

Вариант 0 - Дейности по разширение на Газопреносната инфраструктура с използване на ПГХ "Чирен" в сегашното му състояние (без разширение).

10. 2018 г.

612

10.2

17

124

 

 

Възможни комбинации на вариантите с цел увеличаване на приходите от транзитен пренос на природен газ през триторията на Р България

 

Вариант 0 + Вариант 2

 

1 698

33.8

 

20

 

411

 

204

Вариант 1 + Вариант 2

 

2 220

43.6

20

530

323

Изводи и заключения

1.    Промяната на точката на подаване на руски природен газ към България от „Турски поток” с входна точка „Малкочлар – Странджа”, неминуемо ще доведе до промяна на предназначението и намаляване на степента на ангажираност на няколко действащи компресорни станции от Газопреносната система на страната.  Това трябва да се има предвид, защото ще открие  възможности за прехвърляне на освободени компресорни мощности към онези компресорни станции, които ще останат ефективно  да работят след 2019–2020 година, т.е. след подаването на руски природен газ за България от юг, от „Турски поток”.  От друга страна, чисто икономически, такова прехвърляне на мощности би могло да спести време и средства в процеса на набавяне и инсталиране на необходимите мощности по новите маршрути (или трасета), което е едно преимущество в посока намаляване на стойността на инвестициите (CAPEX) за реализирането на отделните разработени варианти.  Това е отчетено при определянето на възможните инвестиции по всички варианти, които на този етап имат ориентировъчен характер;

2.    В определена комбинация, реализирането на Вариант 1, заедно с Вариант 2 би създало условия през България да се транзитират над 43 млрд. куб. м/г. (или около 141 млн. нм3/д), което на практика поема годишните количества и на 3-те тръби на проекта «Турски поток» (ако разбира се ПАО «Газпром» възнамерява да завърши този проект с 4 тръби).  По този начин, въпреки загубата на «Южен поток», пред България отново се откриват шансове страната ни за дълго време да се утвърди като мощен, стабилен и потенциал задаващ транзитьор на природен газ в Балканския регион за редица Европейски държави;

3.    В нито един от разработените варианти не предвиждам транзит към Гърция от «Турски поток» през територията на България.  Това е обусловено от факта, че „Турски поток” завършва на територията на Европейска Турция по маршрута „Kiyikoy – Luleburgaz – Ipsala”, като последната точка при «Ipsala” отстои само на 7 км от границата с Гърция, която минава по средата на руслото на река Марица.  От друга страна „Ipsala – Kipi” (Гърция) е граничен контролно-пропусквателен пукт, в близост до който минава и гръцкия газопровод, доставящ природен газ през Турция от Азербайджан по изградена преди години междусистемна връзка между двете държави.  (Тази тръба не трябва да се бърка с тръбата на проекта TAP).  В тази връзка предвиждам, че реакцията на гръцките колеги ще бъде, както винаги, достатъчно навременна, далновидна и икономически обоснована.  Засега Гърция получава руски природен газ през България и ако това положение остане, цената на природния газ от Русия за Гърция ще остане натоварена от значителен, над 605 километров транзитен лупинг през Турция и  България (по лъкатушещия маршрут Kiyikoy – Luleburgaz – Malkoclar - Странджа и след това на северозапад-запад през цяла Тракия до Стара Загора – Пловдив – Ихтиман – Дупница и на юг към Благоевград – Кулата – Сидирокастро), който предварително генерира немалко транзитни такси, които ще трябва да се плащат от доставчика ПАО „Газпром-Газекспорт” на Турция и България.  Това ще принуди гърците да се споразумеят (ако вече не са се споразумели) с Русия и Турция за прокарването на един малък 10 километров участък с тръба Dn 700 мм чрез, която да свържат своята газопреносна система директно с „Турски поток”.   Това ново обстоятелство поставя  Гърция в благоприятна позиция, за да работи за себе си в още две полезни направления:

-  да преговаря за намаляване на цената на доставяния от Русия природен газ, най-малко с 4-5 %-та;
-  с вливането на един допълнителен поток от 3 млрд. куб. м годишно или дневно по 6-7 млн. куб. м в Газопреносната си система гърците донякъде решават проблема и с покриване на сезонната неравномерност в потреблението в определени свои северни провинции, която поради липса на газови хранилища, те частично покриват чрез подобряване на логистиката на ре-газификационния терминал за втечнен газ Ревитуза (Revithoussa LNG Terminal);

4.    Тук е мястото да се обърне внимание, че след като Гърция започне да получава руски природен газ от „Турски поток”, т.е. директно от Турция, нашият участък от газопровода „Петрич/Сидирокастро– Дупница”, ще остане неангажиран (незапълнен).  В този аспект аз виждам неговото ново предназначение за пренос (доставки) на природен газ от Гърция към България и най-вече за  транзитен пренос или на Север с цел включване на България към други газови проекти или на Северозапад към Централна Европа с цел вливане в разклонението на „Турски поток” през България за Сърбия и страните от Централна Европа, където продажбите и респективно печалбите, са гарантирани.  За тази добавена възможност отново се изисква провеждането на редица симулации с отделни варианти, хидравлични разчети и икономически анализи.  Газът тук може да бъде от Азербайджан от находището „Шах Дениз”, от други находища в Азербайджан и от находища в други държави от Каспийския регион, т.е. от новата тръба на TAP, от съществуващия газопровод в тази част на Северна Гърция или газ от терминали за втечнен природен газ (ВПГ) - от действащия такъв „Ревитуза” (Revithoussa LNG Terminal), както и от предстоящия за изграждане в Александрупулис.  Всичко това може да играе много полезна роля, както в диверсификацията на доставките на природен газ за страната, така и за транзитния пренос през България още повече, че се касае за изградена и работеща инфраструктура на териториите на Гърция и България и за вече приведена в реверсивен режим на работа Компресорна станция „Петрич”.  След уточняването на редица неясни засега моменти, на разглеждания участък трябва да бъдат проведени редица симулационни хидравлични разчети и съпоставки на различните варианти, за да се определят работните параметри: входните и изходните налягания и дебити, след което – необходимите инвестиции, да се направят икономически разчети и анализи с възможни приходи, възвръщаемост на инвестициите и т.н.;

5.    Изброените дотук оформящи се благоприятни фактори за България относно бъдещото ново предназначение на нашия участък „Петрич/Сидирокастро– Дупница” не обезсмисля  строителството на IGB – Междусистемната връзка „Комотини – Стара Загора”, чрез която ще се осъществява доставка (пренос) на природен газ за България от газопровода „TAP”.  С тази допълнителна, нова и реална възможност страната ни да увеличи капацитетните си възможности за транзитен пренос на природен газ, България придобива реален шанс да измести центъра на тежестта към себе си, поемайки транзитен пренос на значителни газови потоци от Евразия в посока Север-Североизток, било то на руски, било то на Азербайджански, а защо не и на Туркменски и Ирански газ или на смесени количества от няколко доставчика.  Този събирателен и транзитен процес най-вероятно ще започне да се случва с изчерпването на неголямото находище „Шах Дениз” в Азербайджан.  С това нашата страна би могла да завоюва позицията на потенциал-задаващ елемент в сигурността на доставките на природен газ за други Европейски държави, а това би допринесло с България да се съобразяват малко повече в бъдеще, отколкото правят понастоящем. Всичко това обаче говори и за нещо друго:

-    Навременното закриване на „Южен поток” от страна на Русия е пореден мъдър ход на самата държава и то не толкова заради нас българите, от които Москва очакваше поне да чуе думите:  „За нас „Южен поток” е изгоден и необходим и ако трябва да го спрем – дайте ни финансови компенсации”.  Не го чуха.;
-    Позиционирайки и „акостирайки” своите южни доставки в Турция - държава, която не се нуждае от разрешения и благоволения на Брюксел, както и от съблюдаването на плеяда от Енергийни пакети, Русия не забавя във времето строителството на необходимите газопроводи, респективно необходимите доставки за Европа, които съгласно консенсусната прогноза, описана по-горе, в същото това време се увеличават и ще се увеличават.  Успоредно с това, Русия дава време и шанс на останалите Европейски държави, които все още не са преразгледали Енергийните си политики и не са променили Енергийните си стратегии (или не искали да сторят това, поради неразбиране и заблуди), най-после да се напрегнат, да осмислят и да разберат случващите се факти, излизайки от обсега на химерите, илюзиите и очевидните утопии.
-    Пускайки в експлоатация още един терминал за втечняване на природен газ (LNG), този път на полуостров „Ямал” в Карско море, отстоящ по морски път на по-малко от 4000 км от бреговете на Великобритания, Русия (а и от САЩ) много добре знаят, че постоянен, неепизодичен и рентабилен внос на втечнен газ от САЩ за Европа може да се осъществи с огромни усилия и харчове.  По-скоро такъв внос би имал символичен, епизодичен, пожелателен или насърчителен характер, защото има огромна разлика в икономиката да превозваш суровина до Европа от обект, отстоящ на 4000 км и от обект, отстоящ на 8000 и повече километри, прекосявайки Атлантическия океан.  Да не говорим, за крайната цена, която трябва да бъде конкурентноспособна и че за постоянни значителни доставки на втечнен природен газ от САЩ за Европа са необходими флотилии от подходящи морски съдове, а всичко това също струва не малко пари.

6.    Възможното увеличаване на капацитета на «Турски поток» до 4 тръби по 15.75 млрд. куб./г всяка или общо 63 млрд. куб. м /г. е в пълно съзвучие с периодичната консенсусна прогноза на 12 реномирани западно европейски и американски енергийни компании, организации и университети, инициализирана преди 10 години от:
1.  British Petroleum;

2.  Cedigaz - International Association Dedicated to Natural Gas Information;
3.  EGF, European Geopolitical Forum;
4.  European Commission;
5.  Exxon Mobil;
6.  Gas Strategies - a well-known consultancy company focused on the global gas and LNG industry;
7.  IEA- International Energy Agency;
8.  INS – Leading source of information;
9.  Oxford University;
10. PIRA Energy Group - Energy research products and services;
11. Statoil;
12. Wood Mackenzie - Global leader in commercial intelligence for the energy, metals and mining industries.

Периодично наблюдаваният през годините тренд на продължаващото прогнозно изследване на горе цитираните фирми и институции показва, че към 2025 година, Европа ще се нуждае от годишен допълнителен внос от около 140 млрд. куб. м природен газ, а към 2035 година - от около 225 млрд. куб. м. годишно.  Даже ако останем песимисти, предполагайки, че търсенето на природен газ в Европа въобще няма да расте и ще намалява във времето, то към 2025 – 2030 година, Европа ще има нужда да внася най-малко 80 млрд. куб. м природен газ всяка година и тук е мястото да отбележим, че този огромен обем
- не е напълно договориран;
- и не е обезпечен, нито чрез транспорт, нито чрез адекватна инфраструктура.

Ето това е едно от основанията ПАО „Газпром” смело и уверено да разработват и реализират горепосочените газови проекти в Европа („Северен поток” 1, „Турски поток” и „Северен поток” 2).  Другите основания са повече поличически, отколкото икономически и др.  Освен икономическите параметри, зависещи от сегашното техническо състояние на газопреносната инфраструктура на Украйна, която е незадоволително и се нуждае от огромни инвестиции, политическите събития там  съвсем не са без значение, водещи до краен национализъм.  Тук трябва да се имат предвид предпоставките за внезапен, непредсказуем форсмажор, бунтове, възстания, терористични актове, разширени военни действия и др., водещи до загуба на суровина, разрушаване на инфраструктурата, извършване на кражби на транзитиран природен газ, безкрайни претенции, диспути, съдебни дела и т.н.

От съществено значение е дали България ще бъде в центъра на събитията при контрактуването, транзита и продажбите на горецитираните необходими огромни количества внос на природен газ за Европа или отново незавидно ще си остане в периферията, което би могло да бъде необратимо  разрушително за газовата индустрия в страната индустрия, която все още носи огромни печалби за държавата на фона на разрушените индустрии в страната за последните 25-30 години.
---------------------------------------------------------------------------------
* Позицията, споделена в статията, е лична.  Авторът изразява професионална загриженост поради изгубените газови проекти, но и надежда, поради оформящия се втори шанс за България

природен газ
газова инфраструктура
газопренсона мрежа
Турски поток
газово трасе през България
газов център
По статията работи:

Галина Александрова