Натискът върху въглищният сектор се засилва?

С началото на новия отоплителен, но и политически сезон на европейско ниво се забелязва засилване на атаките срещу сектора, свързан с добив на въглища, а съответно и електроцентралите, работещи на въглища. Безусловно значние за това имат както приетите през миналата година нови изисквания за големите горивни инсталации, така и ангажиментите, свързани с Парижкото споразумение за климата. Не може да не се отрече, че по един или друг начин разрастването на пазара на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) също оказва своето влияние. Все повече експерти смятат, че отказът от производството на електроенергия от въглища трябва да се състои. Все пак, ако преди се говореше за период от 2030 – 2035 г., прави впечатление, че напоследък експертите удължават сроковете е вече визират периода от и след 2040 г.

 След като в началото на август бе огласено проучването  EU coal regions: opportunities and challenges ahead, в нчалото на септември получи гласност и друго подобно изседване (Coal Transitions – Research and Dialogue on the Future of Coal) на Немския институт за икономически изследвания -  (Deutsche Institut für Wirtschaftsforschung — DIW Berlin).

https://www.diw.de/documents/dokumentenarchiv/17/diw_01.c.597630.de/coal-transitions-pr-english.pdf

В рамките на това изследване се оценяват перспективите и възможността за отказ от въглища в редица стрни, които днес са едни от най-големите потребители и в които централите на въглища играят значително значение за енергоснабдяването. Става въпрос за страни като Китай, Индия, Германия, Полша, Австралия и ЮАР. Всички те са сред единадесетте най-големи потребители на въглища, а общият им дял в световното потребление е 68,6 %.

Резултатите от изследването потвърждават, че отказът от въглища не само е пожелателен за целите на ангажиментите, свързани с климатичните изменения,( в частност Парижкото споразумение за климата), но и в много от случаите е икономически ефективен, тоест не води до ръст на системните разходи.

Според доклада, преосмислянето на ролята и постепенният отказ от използването на въглища се случва в много страни. Вече 36 правителства са поели задължение за прекратяване на използването на въглища не по-късно от 2030 г. Дори в такива държави, където мощностите на въглища играят изключително важна роля постепенно започват да осъзнават необходимостта от промяна в ситуацията, а и започват да осъществяват мерки за ограничения на потреблението през следващите десетилетия. Политиката по отношение на климата е само един от факторите.

 От технико-технологична гледна точка в държавите, според изследването няма никакви пречки за прекратяване на използването на въглища. Технико-икономическият анализ на сценариите за възможно развитие в шестте страни закоито се отнася изслеването показва, че към 2040 – 2050 години въглищата могат да бъдат заменени от алтернативни източници на енергия – вятър, слънце, вода, биомаса, атомна енергия и природен газ.

 В доклада подборно се разглежда проблемът със заетостта във въглищния сектор. Това е един от факторите, които традиционно се оказват най-трудни при вземането на политически решения. Авторите на изследването дават за пример интересни факти – заетостта във въглищния сектор във всички старни с изключение на Южна Африка сега е значително по-ниска отколкото по-рано.

 При Полша например, която е с най-висок дял на въглищата при производствените мощности днес миньорите са с 67 % по-малко от 2000 г. Универсална рецепта за смекчаване на последствията, свързани с намаляването на заетостта няма. В същото време вече има достатъчно натрупан опит в тази посока, тоест има варианти, предполагащи избор и съответно и време за подготовка за промените.

Междувременно IEFA, в публикуван също преди дни доклад коментира, че френската Engie ще има много по-голяма полза от закриването на трите немски лектроцентрали, работещи с въглища - Farge, Wilhelmshaven and Zolling , вместо да ги продаде. Според доклада най-вероятни купувачи са чешката компания за проблемни активи EPH и Seven Energy Group. Авторите на доклада смятат, че Engie ще защити позицията си на германския електроенергиен пазар, като закрие централите си и ги замени с други производствени мощности – например ВЕИ,Според тях Engie не е обсъждала досега алтернативата за затварянето на централите.

http://ieefa.org/ieefa-report-benefits-to-engie-from-closing-three-german-coal-fired-power-plants-outweigh-gains-from-selling-them/

 (докладът: http://ieefa.org/wp-content/uploads/2018/08/Why-Engie-Should-Close-Rather-Than-Sell-Its-German-Coal-Plants_September-2018.pdf)

 В доклада за Полша и в частност за полската PGE пък IEFA обръща внимание на повишаването на цената на въглеродните емисии и отражението на тази висока цена върху производството на компанията. Авторите обръщат внимание и на зависимостта на цената на въглищата от цената на въглеродните емисии.

Тенденциите за развитие на енергийния пазар при всички случаи ще повияят и върху търговията с въглища. За България предимството е, че добиваните в Мини Марица Изток въглища не стават за износ, а само за използването им за производство на електроенергия в местните топлоелектрически централи. Тоест страната ни няма да изпита сътресения, свързани с износ, както повечето страни. Безспорно секторът в България обаче е изправен пред изпитание. Само след по-малко от месец българското правителство ще започне преговори с американските централи, които обаче осигуряват почти 40 на сто от електроенергията в страната. Ситуацията с бъдещето на произвоствените мощности не е така проста и лесна задача, тя е свързана и с бъдещето на икономиката и затова се разчита на добри, информирани, балансирани и изгодни и за двете страни експертни решения.

 

 

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари