Намери ли си Русия „Троянския кон” за ЕС?

Кипър е за прагматичен подход в отношенията между Брюксел и Москва, подчерта президентът Никос Анастасиадис след среща с Владимир Путин

Президентът на Кипър Никос Анастасиадис заяви, че е за прагматични отношения с Русия на срещата си с руския дърожавен глава Владимир Путин
Източник: РИА Новости

Бранислава Бобанац, Кипър

„Много добра възможност за сверяване на часовниците” – така президентът на Кипър Никос Анастасиадис и премиерът на Русия Дмитрий Медведев нарекоха разговорите си в Москва през изминалата седмица. Руският президент Владимир Путин се включи в разменените взаимни високи оценки, определяйки малката средиземноморска страна като „важен и перспективен партньор”.

За какво си свериха часовниците Кипър и Русия и как по тяхното „точно време” се подреждат часовите зони от Близкия изток и Източното Средиземноморие до Европа?

Интереси и отношения

Поредният опит за активна руска намеса в страна-член на Европейския съюз бе свързван през изминалата седмица с една от най-малките държави в Общността – Кипър. Про-западно или про-руско е правителството, дали политиката му е в съответствие с европейските партньори или тласка страната в прегръдката на Путин? Тези въпроси този път бяха с адрес Никозия и бяха предизвикани от посещението на президента Никос Анастасиадис в Москва, което бе най-важното политическо събитие в дневния ред на средиземноморската страна. Това бе неговата трета визита в руската столица в качеството му на държавен глава на малката европейска държава и само 10 дни след като обяви кандидатурата си за втори мандат на президентските избори, които ще се проведат на 28 януари догодина.

Не само традиционно добрите отношения във всички сфери между Русия и Кипър доведоха до поредните руско-кипърски разговори на най-високо ниво. В много по-голяма степен причина те да се проведат точно са геополитически интереси, подчертаха анализатори в Кипър.

„Русия има стратегически интереси в Източното Средиземноморие и Близкия изток. Това, което тя сега се опитава да прави, е да се върне обратно в този регион като политическо влияние, да го разшири и чрез него да контролира енергийния експорт и импорт. Тя не може да направи това без Кипър, въпреки че в момента за нея много по-важни са Сирия, Ирак, Кюрдистан. Поради географското си положение страната ни има по-голямо значение и сила, отколкото предполагат самите й мащаби, защото тя е свързващата точка в Близкия изток и Източното Средиземноморие. Без Кипър никой не може напълно да влияе или контролира региона, защото ще има празнина в своята близкоизточна и  източносредиземноморска политика”, коментира специално за „3e-news” процесите в региона и отношенията Кипър-Русия Зенонас Дзиарас от Департамента по социални и политически науки в Университета на Кипър, преподавател по международни отношения и специалист по Близкия изток.

Повече икономика или повече политика?

Глобалните интереси на двете страни стъпват върху конкретни практически измерения. Русия е един от големите търговски партньори на Кипър. В условията на затруднени икономически отношения в резултат на наложените санкции от ЕС и ответните мерки на Русия през първите осем месеца на тази година стокооборът между двете страни е нарастнал с 36%. Като положителен факт от взаимния интерес Кипър изтъква постоянно увеличаващия се брой на руските туристи. Русия е вторият по големина туристически пазар за средиземноморския остров, пристигащите от който вече достигат 840 000 души, почти изравнявайки се с населението на страната, а стремежът е те да надвишат 1 млн. души. Кипър, който през миналата година излезе от възстановителната програма на тройката международни кредитори след тежката банкова криза, отчита 9.1% ръст на преките чуждестранни инвестиции през 2016 г. благодарение и на приноса на руската страна.

От Москва и срещите си на най-високо политическо ниво Никос Анастасидаис се върна в Никозия с „пълна кошница” с договорености, които засилват връзките между двете страни в почти всички сфери на икономиката и с които руският бизнес ще разшири присъствието си в Кипър.

Нови 7 междуправителствени документа ще подкрепят този процес. Двамата държавни глави лично парафираха съвместна програма за действие за периода 2018 – 2020 г., а министрите им подписаха секторни споразумения, меморандум за разбирателство и съвместна декларация за модернизация на икономиките. Двете страни задълбочават контактите си в областта на иновациите, промишлеността, енергийната ефективност, медицината, морския и автомобилния транспорт, телекомуникациите и информационните технологии. Набелязани бяха възможности и за военно-техническо сътрудничество, както и за доставка на острова на продукция на руската авиационна и корабостроителна индустрия.

„Русия и нейната икономика действат като катализатор за растежа на кипърската икономика, а Кипър осигурява портал за Русия към Европа”, обобщи взаимната изгода в бизнеса и политиката Никос Анастасиадис. В Москва кипърският президент ясно заяви позицията на страната му, представена и на нейните европейски партньори, в подкрепа на „прагматичен подход” в отношенията на ЕС с Русия. Те са от „стратегическо значение” и „всички трябва да работим, за да създадем условия, които ще проправят пътя за пълно възстановяване и по-нататъшно задълбочаване на отношенията между ЕС и Русия. Смятам, че това ще бъде в интерес на нашите усилия за решаване на регионални или международни проблеми”, заяви Анастасиадис.

Точно тази „посредническа мисия” обаче предизвика и негативни коментари в Кипър. Според тях визитата на президента оставя впечатлението, че ръководеното от него правителство стои по-близо до Путин, отколкото до Брюксел. Опасенията са, че чрез засилващото се икономическо и финансово сътрудничество Кремъл ще увеличи политическото си влияние върху острова и така ще получи нова възможност да „разбие” ЕС отвътре. Всъщност, заради офшорната си финансова „слава”, Кипър от години е под подозрение, че е „Троянски кон” за Русия в ЕС.

„Безспорно Русия иска от нас да я подкрепим в ЕС, но не мисля, че Кипър може да изпълнява ролята на „Троянски кон” и да служи на интересите на Русия в ЕС. Наистина, има вътрешен натиск от партии и хора страната ни да заема по-активно про-руска позиция на европейско ниво, но в същото време има и доста критики от други страни-членки срещу това, с което Кипър не може да не се съобразява. Кипър не може да стане толкова про-руски, че това да се превърне в проблем за него в ЕС и единната му позиция се видя при гласуването на санкциите, въпреки че миналата година парламентът прие резолюция с искане те да отпаднат”, смята Зенонас Дзиарас от Университета на Кипър.

Кипър получи финансова помощ от ЕС за излизане от банковата криза, на него разчита и в преговорите за решаване на Кипърския въпрос. В същото време се нуждае от политическата подкрепа на Русия като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН в трудния процес за обединяването на страната и особено за „натиск” върху Турция, с която в момента Москва развива добри отношения. „В тази ситуация Кипър не може да пренебрегне ЕС заради Русия, но не може и да загърби Русия и да се ориентира само към Европа или САЩ. Кипър играе повече ролята на „централен посланик” в ЕС на страните от региона заради геостратегическо си местоположение”, обобщи Зенонас Дзиарас.

Енергийният триъгълник

Със сегашната визита на Анастасиадис Кипър използва добрите си отношения с Русия, за да адресира други важни за него теми, които будят неговото безпокойство и в които Москва може да се „намеси” - Турция и енергийната политика в Източното Средиземноморие, коментираха икономически експерти.

Сондажите за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море, както и отправяните заради тях от Турция заплахи, дори с военна сила, несъмнено са били тема в разговора Анастасиадис-Путин, подчертаха анализаторите. В официалните изявления тя обаче беше спомената съвсем кратко – руският президент е проявил интерес към въпросите от изключителната икономическа зона на Кипър, като е посочил, че Русия следи развитието и се надява на участие в изграждането на инфраструктура в зависимост от резултатите от проучванията.

В проведените досега от Никозия три кръга за лицензиране за газови сондажи в офшорната зона на страната руски фирми не участваха, въпреки съществуващата интрига около техен евентуален интерес.

„Русия разглежда Източното Средиземноморие като територия на своя стратегически интерес, но без да се включва пряко в газовата сфера, тъй като тя има много и по-евтин газ. Русия има съвсем други интереси сега – за газопроводи с Китай, с Турция, да изнася повече за Европа, тя не се интересува от газа в Кипър”, обясни за „3e-news” д-р Чарлз Елинас, водещ кипърски и международен енергиен анализатор, бивш главен изпълнителен директор на кипърската Национална компания за въглеводороди /KRETYK/, в момента главен изпълнителен директор на базираната в Лондон и Никозия частна консултантска компания „E-C Natural Hydrocarbons Company Ltd” /”e-CNHC”/. Според него руското присъствие се изразява чрез „Роснефт”, която може поеме част от търговията с газа от египетското супер находище „Зор”, 30% от което тя придоби.

Русия, която изгражда газопровода „Турски поток” с Турция за пренос към Европа, не вижда „конкурент” в проекта за газопровод EastMed Pipeline /Израел – Кипър - Гърция – Европа/, в който Кипър е ангажиран. И Зенонас Дзиарас, и Чарлз Елинас не смятат, че интересите на Русия и Кипър биха се сблъскали и че Москва е „загрижена”, дори да възпрепятства реализацията на източносредиземноморската тръба, тъй като откритите към момента количества газ в региона правят EastMed Pipeline търговски нежизнеспособен.

В същото време обаче експертите очакват Русия да използва политическото си влияние и силните си карти в енергетиката, за да контролира производството на петрол и газ в Източното Средиземноморие и Близкия изток, да контролира пазарите в региона и да маргинализира другите играчи, защото по този начин ще спечели конкурентно предимство.

Според икономическите наблюдатели Анастасиадис и Путин са обсъдили и друг проблем на отношенията в енергийния триъгълник Русия-Турция-Кипър, който буди сериозно безпокойство на острова. Бъдещата първа турска атомна централа „Аккую”, която е основен елемент от руско-турското сътрудничество, се изгражда от „Росатом” и се очаква първият блок да бъде пуснат през 2023 г.

Турската АЕЦ е източник на сериозно напрежение и огромна загриженост за двете общности в разделената страна – кипърските гърци и кипърските турци. Представители на политически партии, неправителствени организации, граждански сдружения, екоактивисти от двете части на острова организират мащабни протестни акции срещу нея. Причината е, че „Аккую” се изгражда в силно земетръсна зона, само на около 180 км от бреговете на Кипър, и представлява сериозна заплаха не само за страната, но и за региона на Средиземно море. Точно заради тези рискове през юли тази година Европейският парламент призовава Турция да се откаже от строителството й.

Турция обаче продължава ускорено плановете си за атомна енергетика в Средиземно море. Лично президентите Путин и Ердоган обсъдиха през септември проблемите, които забавят хода на проекта. В края на миналата седмица министърът на енергетиката на Русия Александър Новак обяви, че полагането на първия бетон на „Аккую“ ще започне след получаване на окончателното разрешение - през октомври бе издаден лиценз само за ограничено строителство. Точно когато кипърският президент Никос Анастасиадис бе в Москва, турският министър на енергетиката Берат Албайрак заяви, че изграждането на „Аккую” ще започне до края на годината.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари