НАЧАЛО » анализи

Накъде след Парижкото споразумение за климата или на прага на новата енергийна революция -първа част

fb
3E news
fb
31-12-2016 11:15:00
fb

първа част

Развитието на световната енергетика през следващата година ще бъде малко или много подчинено на Парижкото споразумение за климата. Подпис под документа през декември 2015 т. поставиха 196 страни. Ратифициран е от 96 държави. Така политиците в световен мащаб потвърдиха намерението - полагане на максимум усилия за намаляване на изхвърлянето на парникови газове, за  да се задържи нарастването на средната температура на планетата на ниво от не повече от 2 градуса по Целзий. Разбира се, скептици и тук не липсват. Предварителните изчисления сочат, че постигането на тази цел означава отказ от нови ТЕЦ без системи за улавяне на изхвърлянията от въглероден двуокис през 2050 г.
Основният удар фактически е именно срещу ТЕЦ-овете на въглища, които се смятат за основен замърсител на въздуха и в полза на природния газ, който, независимо от съдържанието на метан се смята за „чист източник“. Като пример за бързите действия по такъв тип политика е това, че тази година от финансиране на проекти за ТЕЦ-ове се отказаха 22 световни банки, а големите страни обявиха и плановете си за извеждане на ТЕЦ-овете от експлоатация. Великобритания например смята да приключи с тях през 2025 г., но ще изразходва 730 млн.лири за замяната им с ВЕИ. Плановете на Франция са за извеждането на ТЕЦ-овете до 2023 г., на Нидерландия – до 2030 г., а други страни като Дания например ще преустройват централите си на работа на биогориво.
По данни на МАЕ производството от въглища вече отстъпва по темпове на развитие на ВЕИ. Освен развитието на алтернативни източници на енергия анализаторите прогнозират и бъдеще за атомните електроцентрали (АЕЦ), като на трето място по потенциал в бъдеще се нарежда развитието на хидроенергетиката.

Изводът от всичко това означава постигането на пълно съгласие на политическо ниво за промяна на световния енергиен пазар. Тази промяна ще бъде трудна и ще продължи поне до 2050 г. Дотогава все още водещи ще бъдат енергетиката на въглища, петрол и газ. Преходът към чистите източници, включително и ядрената енергетика ще е плавен.
Постепенно, след 2020 – 2025 г. вниманието ще се насочва все повече към чистите технологии, които крият огромен потенциал.
 
Вятърната енергетика

Вятърната енергетика през последните години стана една от най-конкурентните сред източниците на възобновяема енергетика. За разлика от слънчевата енергетика, която е зависима от климатичните условия, вятърната енергетика може да функционира и при лошо време и то, както на сушата, така и в морето. В този смисъл не е случаен фактът, че една от най-големите корпорации в международен мащаб „Росатом“ обяви официално през 2016 г. че вторият важен стратегически аспект след атомната енергетика е развитието на вятърната енергетика.
За силата на този тип енергия най-често се дава пример с това, че в Китай например на всеки час се пускат по два вятърни генератора, а в Шотландия – на ден по едни. Трябва да се отчете факта, че за последните няколко години секторът претърпя значително технологично развитие. Системите за улавяне на вятър са усъвършенствани и вече не са в зависимост от посоката и скоростта. Това пък е сред причините за намаляване на стойността на строителството на вятърни паркове и на себестойността на произвежданата енергия от една страна и от друга – за повишаване на мощността на самите турбини. Ако преди няколко години мощността на турбините достигаше до 3-4 Мвт, то сега тя се удвои до 7-8 Мвт, особено при изградените в морските офшорни зони.
По данни на МАЕ от 2010 г. до 2015 г. разходите за производството на енергия от вятър са се понижили с 30%. Очакването е през следващите 5 години те да бъдат намалени с още 15%. В САЩ например по цени производството на енергия от вятърните централи е равно на това от въглища.

Според официалните данни на EWEA и GWEC общата мощност на вятърните електроцентрали към юни 2015 г. са били 392 951 Мвт.
В Китай вятърните централи са били с мощност 124 710 Мвт в началото на 2016 г., като прогнозата е, че през тази година ръстът е с 13%.
В САЩ – 67 870 Мвт., а в Германия – 41 987 Мвт, следвана от Индия – с 23 762 Мвт.
Във Великобритания вятърните централи осигуряват и сега 23% от енергийното потребление на страната. Правителството през тази година одобри строителството на най-голямата в света вятърна централа, като по предварителни данни тя ще може да осигурява електроенергията на 2 млн. домакинства.
Неотдавна вятърният парк в Северно море на бреговете на Германия стана първата в света вятърна електроцентрала, която се състои от 1000 турбини.
Според прогнозата, през 2030 г. мощността на производството от вятърни централи може да достигне 2 110 ГВт, което на практика ще покрива около 20% от световното потребление на електроенергия.  
Експертите смятат, че бъдещето е на морските вятърни електроцентрали. Независимо, че струват по-скъпо, енергийният потенциал е по-голям, заради морският вятър. Очакването е с развитието на технологиите да се понижи и стойността на мрежите за пренос на произвежданата от този тип вятърни ферми електроенергия. Съответно това ще се отрази в намаляване на себестойността на производството. Прогнозата на агенцията IRENA е, че среднодневната стойност на електроенергията от офшорните вятърни електроцентрали през 2025 г. може да се понижи с 35%, а на тази, произведена от изградените на сушата – с 26%.

Слънчевата енергетика

До средата на века комбинираното годишно производство на електроенергия от слънчевите фотоволтаични системи потенциално би могло да достигне равнище от 4 600 гигавата. Към момента равнището е едва 154 гигавата на година. Това коментират в доклад отпреди  две години експертите от Международната агенция по енергетика и зелените.
В края на 2016 г. общата мощност на слънчевите електроцентрали в света е нараснала със 77 ГВт. Темповете на нарастване са от порядъка на 34 %. Това става ясно от данните на IHS Markit. Развитието на слънчева енергетика обаче през следващата 2017 г. ще забави своя ръст, твърдят наблюдателите. През 2017 г. общата мощност от слънчевите панели ще нарасне с до 79 ГВт, смятат от IHS Markit. Това означава нарастване с 3% годишно, като причината е забавяне на темповете в САЩ и Китай.
Анализаторите на консултантската компания Mercom Capital Group пък са на мнение, че мощността на слънчевите инсталации ще спадне до 70 ГВт. Една от причините е в това, че Китай е свил плана си за производство на слънчева енергия до 2020 г. от 150 до 220 ГВт на 110 ГВт. Общата мощност на слънчевите мощности в Китай вече надвишават 50,3 ГВт, което е с 15 пъти повече от 2011 г. След Китай по ниво на нови слънчеви мощности се нареждат Япония и САЩ. В Япония до края на годината общите мощности трябва да съставляват 42,41 ГВт, а в САЩ – 40,61 ГВт, осведомява ITNews.

Системи за съхранение на енергия

Развитието на зелените източници на енергия водят и до разработката на технологии за съхранението им. От своя страна те обезпечават и развитието по-нататък и на потенциала на зелените мощности, в това число и на мрежите.

Следва

ВЕИ
вятърна енергия
слънчева енергетика
атомна енергетика
ТЕЦ
МАЕ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева