Най-големият риск за проекта АЕЦ „Белене“ е политическият

Нулев риск няма, но пасивната позиция и вариантът „никакво решение“ носят още по-големи последици

Дебатът за АЕЦ „Белене“ на практика не е спирал. След докладът на БАН сега вече е налице и докладът, изготвен от Виенският международен център за Ядрена компетентност, изготвен по искане на „Булатом“. В представянето си пред депутатите от комисията по енергетика към
Народното събрание, научният ръководител проф. Д-р Холгер Рогнер, отчитайки факта за наличие на оборудването за АЕЦ „Белене“ обърна внимание на рисковете пред проекта и на възможностите за осъществяването му с оглед на анализа на тези рискове.

Докладът на Виенския институт за Ядрена компетентност, представен от проф. Д-р Хюлгер Рогнер разглежда четири варианта за бъдещето на проекта от превръщане на оборудването в скрап до изграждане на централата или като българска, или като съвместно предприятие с чужд инвеститор. Като потенциална възможност се разглежда и продажбата на 100 % от проекта. В случая обаче от съществено значение е правилно формулиране на задълженията на държавата по регулиране на безопасността и отговорността на държавата по международни задължения които България има като оператор на ядрени съоръжения на своя територия.

Ключова препоръка към българското правителство е сериозно да преразгледа своята „позиция за неучастие“ по отношение на бъдещето на проекта Белене. В световен мащаб не съществува прецедент, в който ядрени проекти да са се изпълнявали без участие на държавата.

 

Рискове

Няма нулев риск за ядрени проекти, но АЕЦ "Белене" е с много нисък риск в сравнение с всички останали подобни проекти в Европа Това заявиха както проф. д-р Рогнер, така и техническият ръководител проф. Д-р Янко Янев.

В представянето си пред депутатите те изложиха структурата на рисковете и експертна оценка за тях. Към потенциалните рискове от финансов и пазарен характер са разгледани потенциалните вътрешно политическите и геополитически рискове.

Проф. д-р Рогнер коментира, че за разлика от други проекти, при този за Белене на практика не са налице: регулаторен риск, риск от недопроектирани е лицензиране на проекта, риск от липса на референтен блок, както и рискове свързани с обществената и регионална приемливост.
Въз основа на анализа на рисковете може да се изготви стратегия за управлението им, в резултат на което проектът може да бъде продължен и успешно завършен, като съответно ще донесе както енергийни, така и екологични ползи за страната, отбеляза от своя страна проф.д-р Янко Янев.
Най-голямата заплаха за проекта е политическият риск. Колкото повече време минава, толкова повече расте и финансовият риск, защото в момента проектът може да получи "привлекателно финансиране". Най-голямата загуба за страната е да не прави нищо, отбелязаха още двамата професори.
Експертите обърнаха внимание, че България има подготвени кадри, което е допълнителен плюс за проекта, а в частност и  за развитието на ядрената енергетика. Турция например, въпреки че строи ядрена мощност няма такива кадри, ще ги има след повече от десет години, обясниха те  и призоваха управляващите да започнат преглед на съществуващите досега разрешителни по проекта, да изготвят досие и да стартират представянето му пред инвеститори.

Според представения доклад, при вземане на решение да не се строи АЕЦ „Белене“ са възможни три варианта:  продаване на оборудването като скрап, предоставяне срещу заплащане на оборудването на друг руски проект и отлагане на решението.

В случай, че се вземе решение за това, оборудването да се превърне в скрап, НЕК ще трябва да намери компетентен „търговец на скрап“ и да продаде всичко на площадката. Приходите ще са незначителни – между 2 – 3 цента на килограм, посочи проф. Рогнер.  На практика възвръщаемостта ще е някъде от порядъка до 30%. Макар и малко вероятен този риск съществува, отбеляза той.

При варианта продажба на оборудването, българската страна ще трябва да има съгласието на „Росатом“ за използването му на друг проект. Това реакторно оборудване е специално проектирано и произведено за площадката на АЕЦ „Белене“ и монтажът по различен проект и на различна площадка изисква потвърждение от Главния проектант и Производителя на оборудването. Приходите също се оценяват на доста по-ниски от вече платените от страната ни, отбеляза професорът.

Този вариант е изключително важен и между другото би следвало да бъде отчетен и от ръководството на компанията „Нови мощности“, която отговаря за изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и което настоява за предоставяне на това оборудване именно за нова мощност на козлодуйската площадка. В доклада например, се обръща специално внимание на тази опция. В нея се посочва, че тя ще отнеме поне още 5 години. В случая, освен необходимостта от допълнително съхранение за този период остава отново необходимостта от съгласие на производителя на оборудването.

Вариантът „Никакво решение“ е най-лошият, смятат авторите на доклада, визирайки всички финансови и политически рискове от продължаване на неопределеността включително и за бъдещото използване на оборудването. Въпросът с използването на оборудването обаче не може да трае вечно, предупреждават авторите на доклада.


Продължение на строителството

Въз основа на резултатите от оценка на рисковете авторите на доклада  идентифицират четири варианта   за продължаване на проекта за АЕЦ „Белене“ - без строителство , 100% български проект, партньорство с чужд инвеститор и 100 % приватизация.

Едната от възможностите е дострояване на централата като 100 % българска собственост, като тя визира две възможности – строителство на площадката на Белене или евентуално строителство на площадка в съседство на Козлодуй.

Един от жизнеспособните варианти е дострояване на централата като 100 % собственост на българската държава (т.е. НЕК или друга българска организация). Това, според авторите на доклада ще изисква БЕХ да създаде нова компания, която да е собственик т.е. Оператор.
НЕК ще трябва да прехвърли площадката, оборудването и всички други активи на тази
компания.

Според проф. Рогнер рисковете от осъществяване на този вариант са умерени, доколкото ежегодните разходи по време на строителството надвишават 2 млрд. евро, което се оценява като напълно във възможностите на държавата. Останалите рискове са “умерени” и могат при добра стратегия за управление да бъдат минимизирани.

Довършването на централата с частен инвеститор(и) (вътрешен и/или чуждестранен) е привлекателен вариант за завършване на проекта АЕЦ „Белене“, обясни още проф. Рогнер. В доклада, е отбелязано, че този подход е тестван през 2008 година и по-късно без успех, поради външно влияние, финансова несигурност и обществен натиск след аварията в АЕЦ „Фукушима“. Предполага се държавата да бъде миноритарен собственик, вземайки под внимание текущите разходи и бъдещите намерения.

Авторите на доклада отбелязват, че за реализиране на този вариант правителството трябва да изпълни поне десет условия.  

Приватизацията ( продажба на проекта, оборудването и др.) е последния възможен вариант за довършване на проекта АЕЦ „Белене“, отбелязват още авторите на доклада. Както обясни проф. Рогнер, в идеалния случай това означава продажба на наличните активи на чуждестранен инвеститор (със или без тръжна процедура) и оставяне в неговите ръце на всички съществуващи от това рискове

Макар на пръв поглед този вариант да изглежда привлекателен от гледна точка на бъдещи ангажименти на държавата той може да има известни правни последици, някои от които може да изискват изменение на Закона за мирното използване на атомната енергия и други елементи на българското законодателство за участие в ядрени конвенции и други споразумения.

Довършването на централата с външен инвеститор и участие на държавата по схема ВОOТ е най-подходящия вариант, при който се ограничава финансовия риск и се запазва направената до тук инвестиция, смятат проф. Янко Янев. В самият доклад е отбелязано, че се счита за разумно НЕК да запази опцията си  за обратно изкупуване в бъдеще.

Общият риск за подобен вариант е умерен и до голяма степен се носи от външния инвеститор. Позитивите от проекта обаче ще остават за собственика на проекта ( гаранция на доставките, разполагаемост, премии за емисии и др.).
Изборът на партньор изисква съответно  да се обърне внимание на вътрешния политически риск  и геополитическият риск при избора на партньор.

От стратегическа гледна точка най-добре би било проектът да се довърши като 100% български, при което всички позитиви остават за държавата. Този вариант изисква пълен политически консенсус и активно международно представяне на проекта с цел ограничаване на вътрешно политически и потенциален геополитически риск. Финансовият риск може да се управлява при добре подбрани условия на кредитиране, заключава още представеният доклад.

100% продажба на проекта и построяване на АЕЦ от външен инвеститор на българска територия е възможен, но сложен вариант за реализиране преди всичко от политическа, правна и регулаторна гледна точка. В настоящия момент потенциални изпълнители могат да бъдат Русия или евентуално Китай ако последният реши, че е в състояние да реализира ВОО ядрен проект с ВВЕР технология на чужда територия. Русия е единствения доставчик на ядрено оборудване за ВВЕР реактори и едновременно ВОО инвеститор по проекта Акую в Турция. Подобна реализация в България може би е възможна, но трудно реализуема от гледна точка на политическия и геополитически риск и не на последно място от изискването
за гарантирани цени в средносрочен план, заключават авторите на доклада.


Министърът на енергетиката, Теменужка Петкова, която присъства по покана на народните представители на част от представянето на доклада, отбеляза, че правителството е готово за дебат по въпроса за АЕЦ „Белене“- Готови сме този дебат да стартира оттук, от комисията по енергетика. Такива решения трябва да се вземат с консенсус и да са устойчиви, отбеляза Петкова.

По думите й счетоводно вече е направено отделяне на пасивите от активите на АЕЦ „Белене“.  „Разполагаме с цялата информация. Когато стане ясно в каква посока ще вървим, оттук нататък правенето на компанията е най-лесната част. Регистрирането на компанията е най-малкият проблем. По-важно е какво ще решим“, обясни Петкова.

 

Пълният вариант на Доклада за АЕЦ "Белене" може да бъде прочетен на страницата на Булатом - http://www.bulatom-bg.org/

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари