Меркел се опитва да спаси ЕС с "Европа на две скорости"

Ангела Меркел
Източник: БГНЕС


Автор: Макс Хофман, Дойче Веле

Германският канцлер промени курса по отношение на Евросъюза. В името на запазването на неговата структура тя е готова в момента да подкрепи стара и далеч не безспорна концепция. Идеята сама по себе си съвсем не е нова, но доскоро Ангела Меркел не беше сред нейните привърженици.

Но ето, че на пресконференцията след края на срещата на върха на ЕС в Малта, на 3 февруари канцлерът за пръв път я произнесе на глас: „Историята от последните години показа, че в ЕС и занапред ще съществуват различни скорости, че не всички непременно ще участват в едни или други интеграционни стъпки“.

Меркел направи своя избор

На тази, започнала с голямо закъснение, вечерна пресконференция нямаше чак толкова много журналисти, по тази причина европейската преса не отдели необходимото внимание на казаното там. Но още на 7 февруари Меркел, по време на визитата си във Варшава, отново заговори за „Европа на две скорости“. Полският премиер Беата Шидло не й възрази, макар че Полша до скоро се отнасяше отрицателно към тази концепция.

В този момент стана окончателно ясно: Ангела Меркел е направила своя избор. Тя е убедена, че Евросъюзът трябва да бъде изваден от днешната криза именно по този път. И сега тя ще върви по него с характерната за нея спокойна решителност. „Отнесете се към това сериозно“, посъветва един дипломат кореспондента на ДВ в Брюксел, коментирайки смяната на курса на германския канцлер. Вече с голяма доза сигурност може да се твърди, че идеята за „Европа на две скорости“ ще стане част от една по-голяма обща концепция за развитие на Евросъюза, която 27-те страни предстои да изработят в периода след излизането на Великобритания от ЕС.

Тази концепция ще се обсъжда на 25 март 2017 г. на срещата в италианската столица, посветена на 60-годишнината от Римските договори. Те поставиха началото на Европейската икономическа общност, която по-късно прерасна в днешния ЕС.

По-голяма свобода, но и опасност от дезинтеграция

От една страна, идеята за „Европа на две скорости“ е привлекателна с това, че предоставя на всеки член на ЕС свобода в зависимост от неговите приоритети и вътрешнополитически реалности да се присъедини или не към дадена интеграционна стъпка. От друга страна, тя крие в себе си опасността от дезинтеграция на ЕС и заради това не се харесва на мнозина. Например на латвийския външен министър Едгарс Ринкевич. „Само до преди няколко години бих сметнал тази идея за много лоша. Но вие виждате с какви предизвикателства се сблъскваме в момента“, призна той пред ДВ.

Впрочем, различните скорости на интеграционните процеси в Евросъюза се наблюдават вече няколко десетилетия. Не всички членове на ЕС взеха участие във валутния съюз /еврозоната/, в режима за свободно предвижване без граничен контрол /Шенгенската зона/ или в социалния протокол на Маастрихтския договор. Затова можем да си представим, че и в бъдеще ЕС ще има някакво ядро /страните от еврозоната или да предположим страните-основателки на ЕИО/ и някаква периферия. Но именно това и предизвиква безпокойството на критиците: те се боят от разпиляването на Евросъюза, растящото отчуждения между неговите членове, тъй като връзките между тях ще станат все по-слаби. „В някакъв момент ние ще се окажем в положение, когато решението на някакво ядро от държави ще стане несъвместимо с позициите на останалите страни“, предупреждава Едгарс Ринкевич.

На дневен ред стои въпросът: няма ли ЕС да се откаже от своята същност, ако приеме концепцията за различните скорости? Вече се създава впечатлението, че много страни от ЕС, сблъскали се с такива предизвикателства като Брекзит, агресивния протекционизъм на Доналд Тръмп, дълговата и мигрантската кризи, са заети главно със запазването на формалното единство на Евросъюза, дори и с цената на това да ограничат неговите идеали и ценности.

Ще загуби ли ЕС своята същност?

Заради всичките тези кризи Евросъюзът е загубил своя „стратегически фокус“, оплаква се словенският евродепутат социалдемократ Таня Файон. Тя се страхува, че в „Европа на две скорости“ нейната малка страна ще се окаже изтласкана на заден план, защото тя няма да може да противопостави нищо на националните интереси на големите членове на ЕС или на техните групировки. „Първоначално идеята беше, че ние всички сме равнопоставени партньори и всички заедно печелим от общите политически решения“, напомни тя в интервю за “Дойче веле”.

Тогава за какво въобще е нужен ЕС, задава въпрос евродепутатката от Словения, ако на мястото на всеобщата взаимна солидарност дойде принципът на самообслужването, когато всеки взима от ЕС това, което му е нужно?

„Намираме се в безпрецедентна ситуация“, убеден е латвийският външен министър Едгарс Ринкевич. За пръв път стои въпросът за необходимостта да се спасява самия проект под името Евросъюз. При това трябва да се спасява, преди всичко, единното икономическо пространство и единната валута, защото не е далеч следващата дългова криза в Гърция, а след идването на власт на Доналд Тръмп не е изключено да избухне и търговска война със САЩ.

В тази безпрецедентна ситуация Ангела Меркел е решила да се концентрира върху това поне да съхрани ядрото на ЕС – надявайки се, че то ще издържи до по-добрите времена, когато идеята за единна Европа ще върне предишната си привлекателност и когато това ядро отново ще започне да се разраства. Напълно е възможно залагането на концепцията за „Европа на две скорости“ да е последният опит на германския канцлер да предотврати разпада на Евросъюза. /БГНЕС









Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари