НАЧАЛО » анализи

Марош Шефчович: Трябва да се сложи край на националните енергийни политики

Заместник-председателят на Европейската комисия обявява нов старт за електроенергийния пазар. Той не изключва правни стъпки срещу страните-членки на ЕС.

fb
3E news
fb
12-02-2015 05:06:00
fb



Заместник-председателят на Европейската комисия, Марош Шефчович, се обяви за нова посока на развитие на енергийната политика на ЕС. „На практика още веднъж трябва да започнем отначало в електроенергийния пазар и да развием нова пазарна концепция“, казва Шефчович в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитирано от Института за енергиен мениджмънт (EMI). "Въпреки дългогодишните ангажименти за отворени енергийни пазари, вътрешният пазар в ЕС е както и преди силно раздробен. Не бива да се плашим от правните стъпки, за да се промени това. Различните системи за стимулиране на ВЕИ дори създадоха нови пречки и изкривиха търговията“, продължава словакът.
 

„Трябва все повече да държим сметка за факта, че е необходимо да поставим снабдяването с енергия на икономически солидна основа.“ Това означава засилване на ролята на Европейския съюз. „Общият Eвропейски модел е по-силен, по-добър, по-евтин и по-надежден, отколкото въобще могат да бъдат националните модели, най-вече по отношение на интеграцията на ВЕИ.“

Това на теория се признава от всяка страна-членка, но стане ли въпрос за финансирането на ВЕИ, всеки настоява да върви по своя собствен национален път, казва заместник-председателят на ЕК. Наистина именно политиките за стимулиране на водната, вятърната и слънчевата енергия през последните години подклаждат споровете между Европейската комисия и страните-членки на ЕС. През миналата година Комисията активно се опитваше да насочи Германия към по-пазарни политики за стимулиране на ВЕИ, но в крайна сметка се задоволи с незначителни промени в германския национален модел.
 

При новата ориентация на електроенергийния пазар става въпрос обаче за нещо повече от стимулиране на зелената енергия. „Трябва да разрешим парадоксалната ситуация, при която цената на едро е толкова ниска, че енергопроизводителите не могат да оцелеят, а цената за крайния потребител поради различните национални политически добавки и данъци същевременно е толкова висока, че много европейци не могат да я платят.“ Десет процента от европейците не биха могли  в момента да платят сметката си за енергия. Не би било решение на проблема, по мнението на Шефчович, ако страните-членки прилагат държавни механизми за ограничаване на цените. Това само би възпрепятствало необходимите инвестиции за развитие на енергийните мрежи. Регулираните цени са широко разпространени в ЕС. Например Франция използва този инструмент повече от всички други държави, докато Германия е на другия полюс с напълно либерализирани цени за всички потребителски групи.
 

Шефчович заявява, че Комисията ще изследва до каква степен мрежовите надбавки и данъците вдигат ненужно цените на енергията. Субсидиите за енергийни източници с разрушителни последствия върху околната среда и климата би трябвало окончателно да се преустановят. Шефчович не желае да поставя под въпрос приетия постулат, че решенията относно електропроизводствения микс са национална отговорност и право на отделните държави от ЕС. В този смисъл национално решение на всяка държава е дали ще произвежда електроенергия от вятърни, въглищни или ядрени централи. Но в същото време страните са се ангажирали с по-висши цели, най- вече  свързани с опазване на климата и околната среда. Тези цели също би трябвало да се имат предвид при конструиране на националните политики.
 

Централна задача за ЕС през следващите години ще бъде да се гарантира непрекъснатостта на снабдяването с електрическа енергия въпреки нарастващото предлагане на зелена енергия, казва Шефчович. Покачващото се ВЕИ електропроизводство доведе до това, че използването на конвенционалните газови и въглищни електрически централи става все по-малко атрактивно. Но тези електроцентрали продължават да бъдат необходими на системата, тъй като  производството на зелена енергия е силно колебливо и не може да покрие потреблението в еднаква степен по всяко време.

Възможно решение е на енергийните предприятия, за разлика от преди, да се заплаща много по-висока цена, за да поддържат конвенционалните си централи в готовност/резерв и да ги включват при необходимост. За това се водят в момента дискусии и във федералното правителство на Германия. Шефчович категорично отхвърля възможността всяка държава да прилага собствени механизми за заплащане на капацитети и ако въобще се стигне до подобно решение, то би трябвало да е на европейско ниво или търговете за капацитети да бъдат отворени и за чужди оференти. Шефчович възнамерява най-късно следващата година да представи конкретни предложения по този въпрос.
 

Остра критика Шефчович изразява и във връзка с продължаващото колебливо и често пъти незадоволително изпълнение на  правилата на ЕС за доизграждане на вътрешния пазар. Много държави все още не са приложили коректно дори правилата от втория енергиен пакет от 2003 г., камо ли  изискванията на третия пакет от 2009 г. "Европейската комисия няма още дълго да търпи това. В бъдеще ще действаме по-решително в юридически план срещу неизпълнителните държави-членки“, подчертава Шефчович.

Реализирането на важни инфраструктурни проекти, въпреки директната подкрепа от страна на ЕС, също не отбелязва достатъчно бърз напредък. Този факт трябва открито да се дискутира и да се прилага като дисциплинираща мярка по-бързо възстановяване на неизползваните парични средства поради забавени или нереализирани проекти. Електроенергийната мрежа на много страни от ЕС не е в състояние да посрещне бъдещите  предизвикателства: „Недопустимо е в 21 век да има толкова много места в Европа, където цялата мрежа се срива, ако в съседство бъдат включени да се зареждат 5 Тесли  (електромобили) едновременно.“
 

В реакция по въпрос за украинската криза, Шефчович вижда ролята си преди всичко в това да направи ЕС по-независим от руските доставки на газ. В момента ЕС получава една трета от необходимия газ от Русия. Половината от него преминава през Украйна. „Ние трябва преди всичко да ускорим изграждането на южния коридор“, посочва Шефчович. Той трябва да снабдява ЕС с каспийски газ като заобикаля Русия. Относно единното закупуване на газ от страните-членки на ЕС Шефчович е скептичен, но въпреки това Комисията ще разгледа това предложение. По време на разговорите между Русия и Украйна за доставките на газ през лятото на 2015 г. Комисията иска да играе ролята на посредник. „Мисля си, че би било желателно да сключим тази година тристранно споразумение за доставка на газ за Украйна“, казва в заключение Шефчович, "украинската страна е помолила ЕС за посредничество и ние сме готови за това".

 

Още анализи на енергийна тема можете да намерите на: http://www.emi-bg.com

 

енергийни проекти
ЕС
снабдяване с електрическа енергия
мрежови надбавки
цена на електроенергията
По статията работи:

Галина Александрова