Малките ВЕИ на границата на фалита, продължават да настояват за промени в Закона за енергетиката

Малките производители на електроенергия от ВЕИ и в частност изградили инсталациите си по програмата за селските райони не се отказват да се борят за оцеляване, въпреки че засега държавата остава безмилостна, а повечето от тях са вече във фактически фалит.

Като медия 3е-news дава право на обръщението им чрез писмо на Съюза на европейските производители на зелена енергия. Публикуваме отвореното писмо без редакторска намеса.

 

Отворено писмо

Препоръка за бърза промяна на Закона за енергетика!
Съюзът на европейските производители на зелена енергия (СЕПЗЕ) ИСКА СПЕШНА ПРОМЯНА на Закона за енергетика в защита на 300 малки ВЕИ производители, които са с доказана вече неплатежоспособност, задлъжнялост  и  фактически фалит!

По предложение на  Европейската комисия в Регламента за електроенергията,  е приет пакетът с промени на Д28/2009  с конкретни  и изрични текстове срещу ретроактивните мерки спрямо съществуващи проекти в областта на възобновяемите енергийни източници по отношение на схемите за подпомагане, както и по отношение на изключенията за приоритетен диспечинг и балансиране.

Директното попадащите в обхвата на промените са частично финансирани по линия на европейските програми,  300 малки ВЕИ производители засегнати от регулаторната разпоредба на §18ЗЕ от 2015 г. т.е. са финансирани със средства на европейския данъкоплатец.
Предявяването на искове за обезщетение във връзка с изпадането в неплатежоспобоност на засегнатите проекти, ще се състои по време на предстоящото Европейско председателство на България, именно когато фокусът на Европа ще е съсредоточен върху напредъка на страната ни при изпълнението на европейските политики

Налагането на §18  е промяна е с обратна сила,  което  е довело до  отрицателно въздействие върху  икономическа жизнеспособност на засегнатите проекти.  Също така, регулаторната промяна на   Параграфа  е преразгледана  по начин, който  влияе отрицателно на предоставените по това подпомагане права и на икономическите показатели на подпомаганите проекти.

§18 налага финансова преса на  малките ВЕИ  с  изкупна цена за произведената от тях ел. енергия под себестойност, вследствие на което  ДФЗ изисква връщане на помощта, поради неспазване на поетите финансови ангажименти от бенефициентите. Държавата, чрез  НАП и НОИ, олихвява задълженията и налага публично изпълнение за неизплатени данъчни задължения по заплати и осигуровки.
Подобна регулаторна промяна е  направена във Франция и Полша, но с такъв, драстичен отрицателен икономически ефект и то  върху малки ВЕИ производители е само промяната  на България.  

От направените анализи и събрани документи СЕПЗЕ изготви своите констатации и оценка на критична ситуация, което налага спешна промяна в нормативната уредба за енергийни обекти, засегнати от §18 на Закона за изменение и допълнение на закона за енергетика обн.в ДВ бр.56, от 24.07.2015 г., касаеща казуса на 300 малки ВЕИ производители, подпомогнати по Програма за развитие на селските райони(ПРСР) и засегнати от §18 от ЗИД на ЗЕ и при режим на минимална помощ (режим de minimis) със средна инсталирана мощност до 80 KW.p , извършващи икономическата си дейност в малките и икономически изостанали общини. Тези дружества трябва да осигуряват заетост  на над 2000 работни места в страната.
Експертизата ни  доказва, че икономически е  невъзможно съществуването и обоснованост на инвестицията при  малки инсталации  до 100 KW.p. със заявени  инвеститорски намерения до 2010г.и  въвели в експлоатация инсталациите си до 2012 г. дори и преди въведените в последствие редица регулаторни промени от страна на Държавата.

След направените  анализи и експертизи СЕПЗЕ установи :

1. Явна дискриминация:

Съществува неравнопоставеност между обектите подали заявление за подпомагане преди приемане на ЗЕВИ и обектите подали заявление за подпомагане след приемане на ЗЕВИ. Към настоящия момент производители, които са подали заявление за подпомагане преди приемане на ЗЕВИ и изградили обектите до 30.06.2012г. получават преференциални цени около 100 лв./мвч. по решение Ц-14 от 01.07.2014г. на КЕВР по чл.31 ал.8 от ЗЕВИ.

Производителите подали заявление за подпомагане след приемане на ЗЕВИ и изградили обектите си до 30.06.2012г. получават преференциални цени около 360.00 лв./мвч. по решение Ц-36 от 07.11.2011г. на КЕВР по чл.31 ал.8 от ЗЕВИ.
Получил се е парадокс и неравнопоставеност между обектите изградени със средства по европейски схеми за подпомагане, като обектите изградени по-рано в момента работят на по-ниски цени (100 лв./мвч.) от тези изградени по-късно, за които заявления са подадени след влизане в сила на ЗЕВИ, получават преференциални цени около 360.00 лв./мвч.

2.  Неплатежоспособност и фактически фалит:

С настоящата законова рамка, производители засегнати от §18 са принудени да работят на загуба, имат доказана неплатежоспособност и са във фактически фалит, натрупани задължения в средногодишен размер надвишаващ трикратно приходите от производството на ел. енергия от ВЕИ. Като допълнение към обстановката, обектите на тези производители, вече не са в гаранционно обслужване и за настъпилите ремонтни дейности дружествата не разполагат със средства за покриване на тези разходи. Годишната задлъжнялост от непокрити преки разходи от дейността е 18 900 лева. От октомври 2017г. поради неплатени задължения по кредити, данъци и осигуровки по заплати от НАП и НОИ всички фирми, вече имат наложени запори на приходите си от ел. енергия. Това е по отношение на преките задължения съгласно Закона за енергетика и Договорите към ДФЗ съфинансиращия орган. По отношение на личното участие, което се равнява на 50% от целия инвестиционен процес, дружествата имат задължения към кредитни институции, които не могат да покриват с приход от ел. производството.

3. Санкции от Държавен фонд Земеделие и ПРСР :

Бенефициентите засегнати от §18 са изпълнили всички изисквания на програмата, спазили са всички законови и подзаконови норми и изисквания. Санкцията на §18 не може да се разглежда като „справедлива“ спрямо тази категория фирми.

Подпомогнатите проекти все още са в режим на проверки и мониторинг по изпълнението на задълженията по договорите с финансиращата програма. Предмет на проверки са броят на поддържаните работни места, за които програмата има изискване да са минимум 2 бр. за период от поне 5 години.

Поради наложената цена от §18 и работа на малките  ВЕИ под себестойност, те не могат да изпълнят задълженията за поддържане на работни места и задължителна застраховка в полза на ДФЗ, която е в размер на 20% от годишния приход, поради което фондът е завел съдебни дела за изискване на възстановяване на цялата получена субсидия по линия на програмата.

За полученото подпомагане , фирмите заплащат 10% данък на финансираната сума;

Частичната финансова подкрепа  на ПРСР е до 80% ,но само по отношение на одобрените по програма разходи. Самоучастието  на бенефициентите спрямо целия инвестиционен процес е в размер от 40% до 60%, което в по-голямата си част е във вид на заеми, по които вече текат наказателни лихви в значителни размери.

4. Европейско законодателство в защита

Промените в директива 28/2009 са насочени именно към този случай с регулаторни промени.

Изменение: (18) При спазване на членове 107 и 108 от ДФЕС политиките за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници следва да са стабилни и да се избягват чести промени с обратна сила в тях. Такива промени имат пряко въздействие върху цената на финансирането на капиталовложенията, разходите за разработване на проекти и по този начин и върху размера на общите разходи за реализации в областта на енергията от възобновяеми източници в Съюза. Държавите - членки следва да не допускат при преразглеждане, на каквато и да е помощ, предоставена на проекти за енергия от възобновяеми източници, то да има отрицателно въздействие върху тяхната икономическа жизнеспособност. В този контекст, държавите - членки следва да въвеждат разходно ефективни насърчителни политики и да осигуряват тяхната финансова устойчивост.

Изменение 46, член 6  Държавите членки гарантират, че равнището на подпомагане и съответните условия, свързани с подпомагането, което се предоставя на нови или съществуващи проекти за енергия от възобновяеми източници, не се преразглеждат по начин, който да влияе отрицателно на предоставените по това подпомагане права и на икономическите показатели на подпомаганите проекти. Or. en PE597.755v01-00 36/74 PR\1115901BG.docx

Изменение 48 Член 6 – параграф 1 б (нов) Текст, предложен от Комисията Изменение 1б. Когато правата и икономическите характеристики на подпомаганите проекти са засегнати в значителна степен от други регулаторни промени, които влияят на енергийни проекти по дискриминационен начин, държавите - членки гарантират, че подкрепяните проекти ще получат подходящо обезщетение.
§18 от ЗИД на ЗЕ има "отрицателно въздействие върху икономическа жизнеспособност" на подпомогнатите проекти. Това ясно се вижда в годишните финансови отчети засегнатите от §18 дружества.

5. Отражение върху електроенергийната система

Според направен анализ  на официални документи! От датата на действие на §18 (24.07.2015) ЗИД на ЗЕ до 24.07.2017г., категорията обекти засегнати от §18 подпомогнати по ПРСР при режим на минимална помощ (de minimis) са генерирали спестявания на електроенергийната система в размер на 15 806 390 лв, а полученото икономическо предимство е в размер на 12 568 365 лв. Действието на §18 в частта ценово решение на КЕВР Ц-14 от 01.07. 2014 г. е изпълнило своето предназначение. И тази категорията производители по 1ал.на §18  са дискриминирани, спрямо всички останали производители. Според официални данни на КЕВР с писмо до Народното събрание № Е001-002 от 17.03.16г. във връзка с ефекта от §18, засегнатите производители са с обща инсталирана мощност от 23 МW.p, имат дял 0.08% от общата произведена ел. енергия, съставляват 0.87% от общата произведена ел. енергия от ВЕИ. Промяната в §18 ,поради пренебрежимо малкия дял ,промените няма  да доведат до корекция на цената за ел. енергия от страна на КЕВР.

Електроенергийната система ще загуби 23 МW.p в които вече са вложени инвестиции в период на явен недостиг на енергийни мощности за Държавата, и задължението и да достигне 35% на ВЕИ производството си съгласно промените в директива 28/2009.

УС на Съюз на европейските производители на зелена енергия

Чрез новите изменения на промените в законодателния пакет на директивата за насърчаване производството от ВЕИ се поставят нови прагове за дела на ВЕИ енергията за всяка държа членка  в размер на 35% от 2020 година. Приемането на  окончателния пакет от промени  от европейския парламент се очаква да стане до края на 2017 г. и в началото на 2018г по време на председателството на България .
Важен момент в пакета с промени са изричните текстове относно степента на регулаторните промени

Регулаторни намеси
 
Какво искат да постигнат органите? Една регулаторна намеса може да послужи за насърчаване на иновациите или за подпомагане на въвеждането на пазара на доказани технологии. Мотивите могат да са икономически съображения или желанието да се постигнат цели за климата. При това роля играе широк спектър от фактори, например данъчни разпоредби или закони за околната среда, както на глобално, така и на национално равнище.
 
При възобновяемата енергия държавната намеса имаше огромно влияние върху разпространението на технологиите и произтичащите от това промени в енергийния пазар Държавни регулации оформят енергийния микс чрез закони, инвестиционни стимули и субсидии

Какво направи България ? Измененията на Закона на закона за енергетика от 24.05.2015г. въведе драстични регулаторни промени за възобновяемата енергия, чрез налагане на допълнителни вноски от приходът на всички ВЕИ производители, които възлизат на от 20% до 30 % от приходът им ( 5% Фонд СЕС, нетно специфично производство, разходи за достъп , балансиране). Най - засегнати от регулаторните промени са малките ВЕИ производители, въпреки, че в текстовете по Нотификацията на ЗВЕИ от август 2016 г. има изречен текст ,че ВЕИ до 500 KW.p инсталирана мощност, могат да имат и допълнително финансиране, освен преференциалната цена, както и трябва да  бъдат освободени от заплащане на повечето разходи по регулаторните промени. ЕК счита, че за малките ВЕИ производители , няма да бъде рентабилно  и ще се достигне до нежизнеспособност на процеса .

В тази връзка Европейския парламент е въвел  с новите промени изречен текст с който точно и ясно определя правилата за съществуващи и бъдещи ВЕИ инсталации, че не трябва да има регулаторни промени  с обратна сила, държавите - членки трябва да гарантират, че равнището на подпомагане и съответните условия, свързани с подпомагането, което се предоставя на проекти за енергия от възобновяеми източници, не се преразглеждат по начин, който да влияе отрицателно на предоставените по това подпомагане права и на икономическите показатели на подпомаганите проекти.
Когато правата и икономическите характеристики на подпомаганите проекти са засегнати в значителна степен от други регулаторни промени, които влияят на енергийни проекти по дискриминационен начин, държавите - членки гарантират, че подкрепяните проекти ще получат подходящо обезщетение.

С това се слага и край на сагата с 300 малки  български ВЕИ,  производители, които понесоха най-голямата тежест на регулаторните промени в България. ЕК отчита, че от всички държави - членки България е въвела най-драстичните регулаторни промени особено за малките ВЕИ.

С настоящата законова рамка, производители засегнати 300 малки ВЕИ, освен ,че понасят регулаторните промени наложени на всички ВЕИ за тях има и допълнителни рестрикции върху изкупната им цена ,която е намалена с 80% -0,10 ст, с което са принудени да работят на загуба, към настоящия момент имат доказана неплатежоспособност и са във фактически фалит, натрупани задължения в средногодишен размер надвишаващ трикратно приходите от производството на ел. енергия от ВЕИ . Вследствие на намалената изкупна цена от Държавата, проектите към съфинансирания орган ДФЗ, стават нежизнеспособни и бенефициентите не могат да изпълнят допълнителните условия по договорите си и ДФЗ е завел дела към производителите  за връщане на  субсидиите

Като допълнение към обстановката се е получил парадокс и явна дискриминация за тези производители, защото въпреки изплатеното икономическо предимство  ,което са имали те в момента получават три пъти по малък приход от всички и останали допълнително субсидирани производители.
 Тази категория обекти имат дял 0.08% от общата произведена ел. енергия, съставляват 0.87% от общата произведена ел. енергия от ВЕИ. Поради пренебрежимо малкия им дял , каквато и да е промяна вследствие на новите промени в европейското законодателство  , няма  да доведат до корекция на цената за ел. енергия от страна на КЕВР.

Къде е грешката на тези регулаторни промени за малките ВЕИ?

В тяхната драстичност ! От преминаване от едната крайност на закона -за насърчаване на производството на ВЕИ през 2011 г с допълнителни стимули до въвеждане на регулаторни промени през 2015г ,които се водят вече „промени с обратна сила“ ,които водят  до обратен икономически ефект, нежизненоспособност и фалит . Именно поради ,което засегнатите малки ВЕИ производители твърдят, че  в България европейското подпомагане се използвало, за да фалира малките български ВЕИ фирми







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
2 коментари
  • 2 0
    2
    Нина Д.
    Статията описва реално ситуацията, в която са поставени 300 малки ВЕИ-производители на ел. енергия от фотоволтаични електроцентрали. Управляващите не искат и дори не се опитват да разберат как 300 честни инвеститори, които са вложили в най-изостаналите малки населени места, повече от 2 години не успяват с "приходите" си да покриват оперативните разходи, да оставим банковите кредити и другите задължения. Дано променят въпросния §18, за да не остават и бъдещи инвеститори излъгани от държавата.
    Напиши отговор
  • 6 0
    1
    Поля
    Браво! Добър,точен и коректен анализ! Фирмите действително вече работят за банките, НАП и НОЙ. Тези малки производители са повярвали на Държавата,спазили са законите и разпоредбите и, поели са допълнителни ангажименти към ПРСР. Ретроактивност и геноцид в законодателството!
    Напиши отговор