НАЧАЛО » анализи

Либерализирането на пазара на ток – хубава работа, ама...

fb
3E news
fb
27-06-2020 07:06:44
fb

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

Либерализирането на пазара на електрическа енергия е толкова хубаво, че аха-аха да си помислим, че не е истина и започват проблемите. Така стана при предходното „отваряне“[1] на пазара за потребителите на средно напрежение през 2013 г., организирането на борсова търговия и развитието на отделните ѝ сегменти след 2016 г., задължителната търговия по свободно договорени цени на борсата от началото на 2018 г. и редица други примери. Всичко това, естествено, повдига въпроса – това ли чака около 300 хил. небитови потребители (офиси, фризьорски салони, ресторанти и т.н.), които от 1 октомври 2020 г.[2] трябва да започнат да купуват тока си по свободно договорени цени?

Либерализирането на пазара на електрическа енергия в България започва през 2004 г. със създаването на т.нар. привилегировани потребители[3], които имат право да сменят традиционния си доставчик – НЕК. Основният проблем през изминалите  15 години е, че реформите се правят мъчително, а дори въвеждането на елементарни пазарни механизми[4] отнема много време. От 2013 г. този подход е заменен от друг – стихийни реформи, характеризиращи се с липса на време както за обществени обсъждания със заинтересованите страни, така и за уреждане на заварени положения, приемане на подзаконови нормативни актове, технологично време за въвеждане на реформите и т.н. През последните месеци, този подход беше надграден с допълнително ниво на несигурност – на 2 март реформата е безкрайно закъсняла, на 23 март е отложена, а на 15 май отново е върната на дневен ред, като само месец по-късно са приети и законовите промени.

Само по себе си продължаването на процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия е естествено продължение на политика, която България води в продължение на повече от 15 г. и ангажимент, който страната е поела да изпълни след присъединяването си към Европейския съюз. Целта е ясна – създаване на конкуренция, формиране на цените като резултат от взаимодействието между търсенето и предлагането използване на цените като ключов информационен сигнал, подпомагащ взимане на инвестиционни решения както в генерацията на електроенергия, така и при потребителите, подобряване на услугата, създаване на нови услуги и редица други. Дори и в момента ползата от либерализирания пазар е повече от очевидна – при еднотарифна цена за небитови потребители на регулирания пазар от 139-151 лв./МВтч (в зависимост от крайния снабдител) за ценовия период юли 2019 – юни 2020 г., цената за базов товар на борсата за същия период (до 24 юни 2020 г.) е 82,96 лв./МВтч. Ситуацията е сходна и за предните два ценови периода.


Таблица: Еднокомпонентни цени за небитови потребители на регулирания пазар и борсова цена за базов товар за съответните ценови периоди*

 

2017-2018 г.

2018-2019 г.

2019-2020 г.

ЧЕЗ

104,71

107,70

129,90

ЕВН

93,69

95,23

120,07

Енерго-про

107,06

109,87

131,19

Борсова цена

72,30

88,31

82,96

*Регулираните цени изключват цена Задължения към обществото, но включват компонента за балансиране, както и компонента снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител. Разходите за балансиране на свободния пазар зависят от съответния търговец; същото се отнася и до компонента за снабдяване с електрическа енергия, която покрива оперативните разходи за дейността на дружеството и печалбата му.

Източник: КЕВР, БНЕБ, собствени изчисления

Следва да се обърне внимание на няколко особености на българския електроенергиен пазар.

Първо, настоящите борсовите цени са силно повлияни от икономическата обстановка и пандемията от корона вирус. От началото на годината до обявяване на извънредно положение в България само в пет седмици цената на базов товар е била по-висока в сравнение със съответния период на предходната година, а след 13 март 2020 г. спадът в цените е още по-силно изразен. Така например пазарната цена през втората половина на 2019 г. е с 11,7% по-висока в сравнение с нивото ѝ през периода юли 2018 – юни 2019 г., докато през първата половина на 2020 г. се наблюдава спад от 24,8% в сравнение с нивото ѝ през периода юли 2018 – юни 2019 г.

Второ, ако сега цените са ниски, то очакванията са те да се повишават в целия ЕС заради възстановяване на икономическата активност, енергийната политика на съюза, покачването на цените на петрола и природния газ и т.н. В тези условия няма как българският пазар да остане незасегнат.

Трето, българският пазар е силно концентриран, т.е. почти липсва конкуренция при търговията на едро. Казано по друг начин – независимо колко търговци и потребители има на пазара, ако източникът на електрическа енергия е един - държавните компании под шапката на Българския енергиен холдинг -  няма как да се говори за конкуренция. В комбинация на това борсовата търговия все още страда от липса на редица продукти – стандартизирани, пикови, дългосрочни и т.н., което затруднява ефикасността на пазара.

Четвърто, горното обстоятелство и други несъвършенства на българския пазар водят до висока степен на волатилност на борсовите цени. С други думи, наблюдават се големи промени в почасовите, дневните, седмични и месечни цени, което неминуемо ще се прехвърли към потребителите, тъй като това е специфичен пазарен риск, който не може да се диверсифицира. Така например цената за базов товар през декември 2018 г. е около 111,99 лв./МВтч, а за януари 2019 г. - 131,79 лв./МВтч. За последната седмица на юни 2019 г. тя е 89,27 лв./МВтч, а за първата седмица на юли - 124,92 лв./МВтч.

Пето, потребителите на регулирания пазар са в преференциална позиция спрямо тези на свободния пазар – докато регулираните цени се променят с около 1,3% през 2018-2019 и 4% през 2019-2020 г., то тези на борсата се променят с 22,1% през 2018-2019 и с 11,7% през втората половина на 2019 г. спрямо предходния ценови период. С други думи, регулираните цени не отразяват реалната пазарна обстановка и ощетяват компаниите в сектора за сметка на потребителите на регулирания пазар. Заедно с това, потребителите на свободния пазар следва да управляват активно потреблението си, което може да създаде дисбаланси, които водят до допълнителни разходи, докато тези на регулирания пазар нямат такова задължение.

Разбира се, опитът на търговците с потребителите на ниско напрежение до момента не е показателен, тъй последните са сравнително малко на брой. От тази гледна точка, може да се очаква оптимизиране и подобряване на търговските практики след „изваждането“ на всички небитови потребители на свободния пазар. Въпреки това, липсата на независими конкуриращи се производители на електрическа енергия и продължаващата на различни борсови продукти възпрепятства ефикасността на пазара, а оттам – предлагането на по-качествени услуги на по-ниски цени. Прибавете към това и прибързаните решения, липсата на информираност, липсата на прогнозируемост за самите реформи и се получава идеална буря в момент, в който бизнесът се възстановява от пандемията, а очакванията са цените на електрическата енергия да се увеличават. Решението не е ново отлагане на реформата, а по-структуриран и ясен подход в съдействие с бизнеса – потребители и енергийни компании, вместо последният постоянно да е поставян пред свършен факт.

 


[1] На практика, потребителите на средно напрежение бяха лишени от избор.

[2] Компаниите, които не успеят да си изберат доставчик, ще останат при досегашното си електроснабдително дружество, но ще получат служебно определени тарифи. Тази ситуация може да продължи най-късно до 30 юни 2021 г., след което бизнесът без сключени договори за доставка ще бъде прехвърлен към доставчик от последна инстанция, където цените са наказателно високи.

[3] Предприятията с годишна консумация на електрическа енергия над 40 ГВтч.

[4] През 2004 са въведени седмични графици за потреблението, през 2009 – дневни, но само за работните дни, през 2012 г. дневните графици включват и почивните дни, през 2012 г. се създава институтът на доставчик от последна инстанция, през 2014 г. започва работа балансиращия пазар.


Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/liberaliziraneto-na-pazara-na-tok-hubava-rabota-ama/

 

БНЕБ
НЕК
КЕВР
небитови потребители
Закон за енергетиката
либерализация на енергийния пазар
По статията работи:

3E news