Кристиан Руби, Euelectric: Регулирането на цените трябва да отговаря на пазарния принцип за търсенето и предлагането

Справянето с бедността не трябва да става през енергийната политика, заяви генералният секретар на европейската енергийна организация

Само при спазването на пазарния принцип за търсенето и предлагането може да се осъществи пълна либерализация на електроенергийния пазар в България. Това коментира пред журналисти генералният секретар  на EURELECTRIC Кристиан Руби преди конференцията „Либерализация на електроенергийния пазар. България в регионален и европейски контекст“.

Само ако са обединени, страните от Европейския съюз могат да постигнат успех по отношение предизвикателствата в енергийния сектор, а и още повече преди четвъртия енергиен пакет, коментиращ климатичните промени и ролята на алтернативните източници на енергия.
Предвид промените, които се очакват в сектора страната ни, Руби коментира, че България може да изиграе огромна роля.  Енергетиката и в частност електроенергията може да играе ролята на източник на сигурност и достъпност, а и в борбата с климатичните промени. Затова в рамките на Европейския съюз (ЕС) говорим за достъпност на хората и за възможност за увеличаване на производството.

Що се отнася до напредъка, който страната ни цели по отношение  ЕС трябва да се спазват няколко принципа. Първият е добре функциониращ пазар, което означава законност и предсказуемост. Важна роля в случая се пада на регулатора, обясни Руби, като уточни, че в тази връзка на среща с КЕВР са били постигнати резултати.

Вторият принцип е свързан със структурата на пазара. Става въпрос за това, че пазарът трябва да се адаптира към чистите източници на енергия (ВЕИ) и да е в унисон с търговията в рамките на деня.

Третият съвет, който председателя на EURELECTRIC и свързан с регулацията на цените, който трябва да отговаря на пазарният принцип на търсенето и предлагането В България има проблем с енергийната бедност, но при нарушаване на пазарния принцип на търсене и предлагане няма как да се постигне либерализация на електроенергийния пазар, коментира Кристиан Руби.

Четвъртият принцип, който Руби смята, че трябва да се следва е свързан с дългосрочното планиране. Трябва да дадем възможност на пазара да си свърши работата, а това е свързано и с наличието на дългосрочна стратегия, каза той.

В България има още един проблем и той е вързан с бъдещето на въглищните централи, допълни от своя страна председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков. Вярно е, че пътят към чистата енергия е необратим, но има реалности, които не могат да бъдат пренебрегвани на национално ниво, допълни Нейков.

Руби коментира и въпросът за енергийната бедност, който се приема изключително болезнено в България. Той бе категоричен, че енергийна бедност има и в други страни и затова на европейско ниво трябва да се говори за социално справедлив преход. Трябва да се приоритизира подкрепата за региони в преход, обясни Руби, като посочи, че на европейско ниво има бюджет от 950 млрд. евро именно за такива цели, разбира се не само в енергетиката. За това е важна ролята на регулатора.

В последно време се издига идеята за социални тарифи, но това ще доведе до усложняване на отношенията между серияя от институции, ще увеличи административната тежест, коментира от своя страна Славчо Нейков. Той бе категоричен, че трябва да има помощ осигурявана чрез социалното ведомсво, но цените на енергията трябва да бъдат изчистени от социални тежести.

"Регулираните цени всъщност оскъпяват цената за крайния потребител, категоричен е Кристиян Руби. На европейско ниво ние виждаме, че всъщност електричеството е много евтино. Ако погледнете, ще видите цена на самия ток от 30-40 евро. Това, което обаче прави крайната цена много висока са регулаторните такси. Те представляват около две трети от сметката. Таксите реално се слагат върху сметката от правителствата", коментира Руби.

Държавата да осигури стабилност и сигурност за бизнеса, за да може той да изгради добра електроенергийна система, убеден е експертът: "Това е много голяма и фундаментална обществена промяна. Ние трябва да я направим отвътре и най-важното за нас е да оставим пазара да си свърши работата. Ние обаче трябва да осигурим дългосрочна визия за инвеститорите. Затова казвам, че създаването на дългосрочна енергийна стратегия тук, в България, а и в цяла Европа е ключът към ефективната промяна".

Справянето с бедността не трябва да става през енергийната политика, допълни експертът, като поясни: Ние разпознаваме проблеми, свързани с бедността. В Европа има бедност. Ние обаче не сме съгласни с идеята за енергийна бедност. Бедността е състоянието, в което човек няма възможност да покрива нуждите си, за да води нормален живот. Това е социален въпрос.

За поставянето на разграничения между цени на енергията и социалните възможности за подпомагане се обяви и съпредседателят на Националната енергийна камара Робърт Дик. В допълнение той припомни, че енергийните дружества от сектора се нуждаят от финансова стабилност и изрази очакванията си за прозрачност при изграждането на пазар на едро и пазар на дребно, включително и за ясни сигнали към пазара за стабилност предвид предстоящите промени, които се предвиждат от четвъртия енергиен пакет за чиста енергия.

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари