НАЧАЛО » анализи

Колко трябва да струва газът в света. И колко ще струва

Ситуацията на пазара ще се променя заради това, че ще се появят договори за американски втечнен природен газ

fb
3E news
fb
20-10-2014 01:10:00
fb

Цените на два основни маркера на спотовият газов пазар през това лято (европейските газови борси и Япония) се понижиха до многогодишен минимум. Този факт доведе до много и различни спекулации: за дългосрочно понижаване на тренда, за губещите нови проекти (разбира се руските) и пр. И едновременно, направи актуален въпроса за механизма на справедливо (и за продавачи и за купувачи) ценообразуване.
В корпоративното издание на „Газпром” през септември излезе материал на един от ключовите специалисти от „Газпром експорт” под заглавието „Купувачите не могат, продавачите не искат”, където подробно се разглежда ситуацията  на европейският борсов пазар на природен газ. А също има без преувеличение сериозни революционни предложения.

Защо спотовите цени не отразяват реалността и как да се поправи това

Въпреки че в материала има някои дискусионни моменти на различни традиционни презокеански критици на „Газпром” отвъд океана същността на текста е абсолютно вярна. Основното послание е : системата (в настоящия вид, вижте по-долу) на дългосрочни договори с привързаност към цената. на петрола изкривява борсовото ценообразуване на европейския пазар.

Така например, ако изведнъж цената на спота се окаже по-висока от цената по дългосрочните петролни договори, то купувачите ще започнат максимално да взимат договорирания газ, печелейки от него при препродажба на борсовия пазар. Не е учудващо, че само по себе си това оказва постоянен натиск върху спотовия пазар на газ.

Има и друг, може би основен проблем. Ако почти всички необходими количества газ се наложи да бъдат вземани от вносителите чрез системата на „вземи или плати”, то това първо ще изкриви баланса на търсенето и предложенията на пазара. Второ, ще постави под заплаха от санкции взимането на „излишните” договорирани обеми, препродавайки този газ на борсата по борсови цени. В резултат, цените на спотовия пазар ще спаднат, а купувачите, апелирайки съм ниско ниво на борсовите цени ще настояват за поредно преразглеждане на цената на газа в дългосрочните договори.

Така че по всички тези причини борсовите цени на газа описват неадекватно ситуацията на пазара, което най-общо е отдавна известно. Тук ще отбележим на първо място едно важно събитие. „Газпром” съвсем ясно призна погрешната си стратегия на договориране на максимални количества газ с високо ниво на „вземи или плати”. И предлага да минимизира нивото на задължителни доставки с нефтена индексация до минимални обеми, до, цитирам – „ниво на „базово натоварване”, определяно от тяхната (на вносителите) клиентска база”. На този фон се предлага 100%-но обвързване по „вземи или плати”, т.е. отказ от наличните гъвкави обеми. Ценообразуването на този газ се предлага да остане с нефтено привързване, макар и със значителна отстъпка спрямо нефтопродуктовия паритет.

Но как ще е по-нататък (ако новите предложения бъдат осъществени), как ще се доставят допълнителни количества? Пряк отговор на този въпрос статията не дава. Но е ясно, че тук би било правилно да се доставя газ по спотови цени, които в случай на намаляване на задължителните количества на доставките по договор ще отразяват адекватно реалността. И за да не зависи от други играчи на пазара, а сам да въздейства на него руският монополист трябва да създаде съответно търговско подразделение в Европа. По своята същност ”дъщерната” компания Gazprom Marketing&Trading, точно като нейните европейски клонове вече отдавна работи, но по описаните по-горе причини няма възможност да търгува активно с руски спотов газ. Да видим какво ще последва по-нататък. Наистина, за това е необходима модификация на текущите дългосрочни договори, а този процес не е особено бърз.

Въпросът за цената

Сега малко цифри, по-точно цени, по които ще оперираме традиционно с долари за милион Британски термични единици (БТЕ), което позволява да се неутрализират различията в калоричността на газа от различни източници.

Средната цена на британския газов хъб NBP според данните от миналата година е 10,6. При 10 долара за милион БТЕ. „Газпром” би искал да види като резултат и средната цена на своите доставки за тази година. Но през лятото средната борсова цена на NBP спадна почти до 6 долара за милион БТЕ. Причината е в топлата зима, в резултат на което в хранилищата останаха значителни количества запаси от газ и деликатното равновесие на търсенето и предлагането на борсовия пазар се срина.

Рекорден спад на цените беше наблюдаван и в Азия, където цената на втечнения прероден газ спадна до 3-годишен минимум (до ниво от 10 долара за милион БТЕ, което съответства на средноевропейските цени на газа). Но сега ситуацията започна да се оправя. Октомврийските договори вече са за 13,4 долара за милион БТЕ, а ноемврийските за 14,5.

Структурата  на доставките на втечнен природен газ на азиатския пазар по своята същност не се различава от европейския тръбопроводен газ в този смисъл, че преобладават дългосрочни договори с нефтена индексация и високи нива на задължения за задължително купуване на количествата.  И тук за новите договори все по-често се среща коефициентът от 0,145, т.е. при цена на петрола от 100 долара за барел, втечненият природен газ ще струва не по-малко от 14,5 долара за милион БТЕ.

Напомняме, че с нефтената привързаност е сключен и руско-китайският договор за доставка на тръбопроводен газ, който, както се смята създаде през лятото определен психологически ефект за участниците на азиатския спотов пазар на втечнен природен газ.

Нека разцъфтят сто цветя

В близките години ситуацията на пазара ще се променя заради това, че ще се появят договори за американски втечнен природен газ. Сега ние може да говорим за матрица за различните газови договори.
По продължителност това може да бъдат: дългосрочен договор, краткосрочен договор или единична /спотова доставка/.
Според типа: тръбопроводен или втечнен природен газ

По механизъм на ценообразуване: Първо – с нефтена привързаност. Традиционна – „заместваща” кошница от нефтопродукти за Европа или JCC (Japan Grude Coctail, кошница за нефтен импорт за Япония)  за Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР).
Второ, привързана към американския газов пазар (+разходи за втечняване, доставка, печалба за трейдъра). Тук разликата за ЕС и АТР е една – само в разходите за транспортиране.

Трето, „спотова” съставляваща. За Европа това са газовите хъбове (NBB,TTF и други). За Азия – това са различни маркери на японския пазар на втечнен природен газ (като най-ликвиден за АТР).

В рамките на тази матрица комбинациите може да са различни. Така например втечненият природен газ, макар че често се доставя в Европа с обвързаност към борсовите цени, продавачите остават за себе си правото „да разширят танкерите”, ако стойността на газа не ги устройва. При тръбопроводните доставки такъв фокус не минава, затова основните експортьори, както и преди настояват за нефтена привързаност.
А дългосрочният договор с обвързаност за доставка на тръбопроводен газ с привързаност към борсови цени е крайно коварен вариант, въпреки че Норвегия премина в голяма степен към него. Фактически продавачът е заставен да продава газа по цена, която в настоящите условия е умерено свързана с баланса на търсенето и предложенията на пазара.

Затова, както изглежда оптималната структура за руските доставки е такава. Първо, това е дял (да кажем половината или малко повече)от естественият обем на пазара с  гарантирани договори с нефтена привързаност. А останалата част – продажба на газ на борсовия пазар. Отбелязваме, че тази схема отчита очакванията на вносителите (поне обявените): увеличение на дела на доставките по борсови цени, намаляване на take-or-pay и поради това не трябва да има възражения.

Ако към подобна схема преминат всички експерти, то цената на спота ще отразява действително реалността. А тогава може би ще се увеличи дела на гарантираните доставки и по борсова цена. Независимо от казаното по-горе, отписването на нефтената индексация от цената във всеки случай е преждевременно.

Напомняме, че по начало петролната индексация на газовите цени беше свързана с това, че  газа замества нефтопродуктите в различни сектори на икономиката (отоплението, мощностите). Но с времето петролът стана твърде скъп, газа започна да се използва предимно като газомоторно гориво. Ако е така то означава, че взаимозаменяемостта тук е изчезнала. Поскъпването на петрола обаче доведе до друг ефект – развитие в използването на газа в транспорта.

По оценка на Cedigaz през 2035 г. около 100 млн. тона годишно втечнен природен газ ще се използва само в автотранспорта, на първо място в тежкотоварния, според основния сценарий. И 230 млн.тона според оптимистичния. Към това трябва да добавим 77 млн. тона втечнен природен газ за корабоплаването според базовия сценарий. За сравнение сега цялото световно производство на втечнен природен газ е под 300 млн. тона.  В допълнение освен втечнения природен газ се развива и транспорт с компресиран.

Така че се получава нова конфигурация на нефт-газ, което отново актуализира нефтената привързаност. Напомняме, че борсовата цена на нефта, а не на газа е предпочитаната база за формула на цената и за това, че петролът е стока, която е много по-удобна за съхранение и транспортиране, което намалява вероятността от непазарни ценови колебания.

Освен това, тъй така нареченият добив на петрол в света почти не расте, а търсенето се увеличава с основание  да се смята, че цените на петрола ще тръгнат към срив, поради дефицит. И тогава привързването на газа към петрола ще изглежда много странно. Както обаче виждаме сега, тъй като това все още не се случва, а и своята роля тук играе и употребата на газа като моторно гориво, което намалява търсенето на петрол.

Край на първа част

 

По материали от чуждия печат

цени на природен газ
цени на петрол
пазари
развитие
По статията работи:

Георги Велев