НАЧАЛО » анализи

Кой печели в газовата война - Русия или Европа?

fb
3E news
fb
01-07-2014 09:02:00
fb

Дейвид Кларк, основател и редактор на блога Shifting Grounds

На повърхността от  последния газов спор между Русия и Украйна излизат разправиите по повод цената и незаплащането на дълга. По своята същност обаче засегнатите в дадения случай въпроси имат значително по-голямо значение. Те са част от много по-мащабна борба за контрол над доставките на енергоносители на територията на цяла Европа, борба, в която във всеки случай  ще се определи баланса на силите по отношение на Русия през следващите две-три десетилетия.

За победа в тази борба Европейският съюз трябва да демонстрира такава компетентност и политическа воля, която той засега не притежава.

Същите тези хора, които през миналата седмица поръчаха на „Газпром” да затвори клапаните вероятно преди всичко са наредили на следващия ден да се взриви газопровода в Полтавска област в Украйна. Те са направили това уверени, че в Европа винаги се намират влиятелни хора, готови да си направят неправилни изводи. Смисълът на посланието, което те са искали да постигнат  се състои в това, че Украйна е нестабилна държава, а също така основна заплаха за сигурността на енергийните доставки за Европа.

Не би ли било добре за всички, ако на Русия беше разрешено да установи пряк контрол върху украинските тръбопроводи или в краен случай да построи нови тръбопроводи, за да отстрани тази страна от веригата на доставките?  В такъв случай в Европа би се доставял руски природен газ, а Русия би могла да получава европейски пари без тревожните и досадни въпроси за украинския суверенитет. Това е същността на този аргумент.

Неслучайно Русия направи своя ход в момент, в който Европейската комисия започна да заема твърда позиция в сферата на енергийната политика. Последен пример за това стана приетото от нея преди месец решение за съдебен процес срещу правителството на България по повод осъществяваният от нея заедно с „Газпром” на проекта „Южен поток”.

Този тръбопровод дава възможност на Русия да заобикаля Украйна, която доставя 15% от необходимия на Европа газ по тръбопровод, положен по дъното на Черно море.

България и „Газпром” се опитаха да заобиколят европейските правила по отношение на конкуренцията и назоваха своя тръбопровод „съединяващ участък” (inter-connector) , за да блокират достъпа до него на трети страни и да го запазят като монополен руски маршрут за доставки. Европейската комисия обаче, на която трябва да отдадем дължимото й, каза „не” и затова проектът беше спрян в очакване на по-нататъшни решения.

„Южен поток” е пример за типичната  руска енергийна стратегия, насочена към увеличаване на възможностите за собствен експрот и максимално намаляване на вариантете за европейски износ. Както призна по-рано през тази година председателят на компанията OMV, австрийски партньор по „Южен поток”, смисълът на този проект на стойност 56 млрд.евро се „състои не в това да се увеличи вноса на газ, а в това да може да се заобиколи Украйна”. Той разширява руската инфраструктура за сметка на ликвидиране на преговорните възможности на Украйна като транзитна държава. При това не става въпрос за увеличаване дори с една молекула на обемите на природен газ за европейския пазар.

Русия вече има значителен излишък на тръбопроводни мощности – 250 млрд.куб метра годишно в сравнние с реалният обем на износ, който през миналата година е съставлявал 161,5  млрд.куб метра.

Една от целите е използването на подобни излишни мощности за това да се правят конкуриращи проекти нежизнеспособни във финансово отношение. На „Южен поток” дори се отдаде да се разправи с проекта за строителство на Nabucco West, по който би могло да се доставя нов природен газ от Азербайджан за някои най-зависими от “Газпром” страни от Югоизточна Европа.

„Южен поток” смята със същата тази цел да се добере до Хърватия, като при това проектната мощност на планираното разклонение с два пъти примерно превъзхожза физическото потребление в тази страна. В крайна сметка частичен мотив в даденият случай е желанието да попречи на плановете за строителство на терминал за прием на втечнен природен газ на Адриатическото крайбрежие на Хърватия, спсобно да осигури доставките на газ за няколко страни от този регион.

Още един сериозне въпррос, възникващ във връзка с „Южен поток” се състои във важността на Балканите в променящата се геополитика на руските енергийни доставки и особено в това, което касае  успехът, който Русия би искала да постигне в сътрудничество с представителите на местните елити по противодействието на опитите на ЕС да създаде по-либерален и диверсифициран енергиен пазар.

Това не предизвиква особено удивление в случая с България, където съществуват силни подводни течения със славянофилски тласък. Немската разузнавателна служба БНД неотдавна стигна до извода, че една трета от българската икономика се контролира от Москва. Същото това може да се каже и за Сърбия, самопровъзгласила се за „стратегически партньор” на Русия, където приватизираният национален енергиен монополист NIS беше продаден на „Газпром” през 2008 г.

Настоящият сюрприз се състои в това, по какъв начин Русия би могла да получи възможност да окаже влияние на такива страни членки на ЕС като Хърватия и Словения. Независимо от наследеното напрежение, оставено от балканските войни,  двете страни активно участват в реализацията на проекта „Южен поток”, а също така заявяват за голямото си желание за сътрудничество с Русия в други енергийни проекти. Правителствогто на Хърватия води преговори с руските държавни енергийни гиганти „Газпром” и „Роснефт” по отношение на поглъщането от тях на собствените им енергийна компания INA. Загреб влезе в труден спор с един от нейните съсобственици – с унгарската комапния MOL. В ситуация напомняща делото ЮКОС,  бюрократичен обструкционизъм и съдебни заплахи са използвани за това , че ще бъде изтикана MOL. При това на заден план се издига определен набор от сменящи се един с друг консултанти в сектора на енергетиката и бивши правителствени съветници, някои от които са в тесни връзки с Русия, горящи от желание да сключат сделка с Москва.

Всичко това позволява да се видят в определена перспектива жалбите по  повод европейската „Супердаржава”. Когато става въпрос за отношения с реална супердържава – напориста, авторитарна и централизиран Русия, ЕС често няма инструменти за ефективен отговор. ЕС разбира какво се опитва да направи  Русия  и е способен дори да разработи в отговор стратегия. Но въпреки, че той иска реално да поддържа независимостта на Украйна или да постигне прогрес за отслабване на натиска на Русия върху еврепейските енергийни доставки, то той остава зависим от желанието на местните страни членки на Европейският съюз да доведат работата до край. Въпреки че всички знаят за това, че „Южен поток”, а също така предприетите от Русия стъпки по отношение на Хърватия са насочени към противодействие на заявените амбиции от Европейския съюз по отношение на диверсификацията на енргийните доставки, Европейската комисия е принудена да се опира на политиката в областта на конкуренцията и да я използва  като замяна на реалната стратегическа власт , необходима за преустройство на европейската енергийна система за целите на общите интереси.

Отговор на създалата се ситуация беше формулиран по-рано през тази година от премиера на Полша Доналд Туск: създаване на Европейски енергиен съюз, способен да води колективно преговори с Русия по отношение на цените, който  да действа в качеството на стратегически спонсор при създаването на нова инфраструктура, необходима за постигане на реална енергийна независимост. Включването на Украйна в този консорциум на купувачи ще позволи още повече да се притъпи руското енергийно оръжие.

Алтернативният вариант, състоящ се в продължаване на настоящите непонятни действия ще означава, че преимуществото в Голямата игра за европейската енергийна политика остава в Москва.

 

заглавието не е на автора

Южен поток
Газпром
Европейски съюз
Европейска комисия
Русия
Украйна
България
Хърватия
Сърбия
газова война
По статията работи:

Маринела Арабаджиева