НАЧАЛО » анализи

Като две капки вода

Или как и кой иска да повтори енергийния модел във водния сектор

fb
3E news
fb
27-11-2020 09:11:10
fb

Почти десет години българските институции се опитват да реформират ВиК сектора. Засега неуспешно. Първо се премина към обединяване на дружествата в асоциации и този процес се проточи достатъчно дълго, тъй като имаше дружества, които се противопоставиха. Въпреки съпротивата асоциациите вече са факт. Това обаче не означава изпълнение на задълженията по закон. През месец май тази година по разпореждане на Върховна административна прокуратура КЕВР извърши извънредна проверка на ВиК дружествата в България. Резултатът от проверката бе еднозначен – нито едно от дружествата не е отчело пълно изпълнение на всички показатели за качество през 2019 година. Състоянието на ВиК мрежата в страната не е добро, отчетоха още от регулатора. В докладът бе констатирано, че от общо 29 дружества с одобрен бизнес план 5 дружества са отчели над 50% неизпълнение на показателите за качество, а 11 дружества са отчели между 40 – 50% неизпълнение.   При останалите 13 дружества неизпълненията варират между 7 и 11 неизпълнени нива на показатели за качество.   

Буквално преди дни Комисията за енергийно и водно регулиране излезе с доклади от проверката на общо 34 ВиК дружества. На пръв прочит още отсега може да се каже, че резултатите няма да са кой знае колко по-различни от отчета през месец май.

Според съобщението на регулатора към края на месец ноември тази годна са извършени  проверки на състоянието и степента на внедряване на регистрите и бази данни, изискуеми от КЕВР, включително налични официални политики и процедури за тяхното поддържане, анализ и оценка на общите и специфичните им характеристики, и доказване на отчетени от тях стойности за изчисление на показателите за качество на ВиК услугите. Проверени са и отчетените оперативни и инвестиционни разходи и дълготрайни активи от дружествата, като са изискани и прегледани и досиета от избрани обекти от ремонтните и инвестиционните им програми, както и отчетените разходи за нови активи. В хода на проверката е дадена възможност на ВиК операторите да представят допълнителни данни и доказателства по проверяваните теми.

За извършените проверки са съставени двустранни констативни протоколи, в които е описана фактическата обстановка за обекта на проверката, връчени на представителите на съответните ВиК оператори. Дружествата са представили становища, които са разгледани от работните групи, и се представени мотивирани мнения по тях.
Прегледът на докладите на регулатора от ноември на практика повтаря констатациите и от месец май, като при някои от проверените 34 дружества има напредък. Като цяло обаче прави впечатление за Софийска вода например за разминаване на данните за броя на населението, ползващо услугите отвеждане и пречистване на отпадъчни води с това на ползващото услугата доставяне вода.

Забележки за част от дружествата има и по изчисляване на показателите за качество на предоставяните ВиК услуги, обща сума на вземанията от потребители и доставчици. За други е отчетено пълно неизпълнение по дадени по-рано от регулатора препоръки за общите загуби на вода във водоснабдителните системи и за авариите по водопроводната мрежа.

Неизпълнение се отчита и по препоръки за енергийна ефективност за дейността по пречистване на отпадни води, както и по ефективност на разходите за услугата доставяне на вода на потребителите, разходи а отпадъчни води. В някои от дружествата като Смолян например има сериозни забележки по неизпълнение на показателите за качеството на водата и по препоръките за броя на водомерите. Пловдив също е с неизпълнение на препоръките за качеството на водата. Лошо качество при рехабилитация на водопроводната мрежа се отчита както за ВиК дружеството във Варна, така и за други по-малки и по-големи градове.

Прави впечатление също така, че доста от ВиК дружествата не водят регистри и не са изпълнили препоръките на регулатора за задълженията на персонала.

КЕВР или ВиК холдинг

Обобщеният доклад на КЕВР за състоянието на ВиК сектора се очаква към края на годината. През миналата година той не бе никак ласкав и с остри забележки по отношение на регионалното министерство и в частност за неглижиране на проблемите. Дали заради това или в опит да сложат някакъв нов ред държавата създаде нова структура към МРРБ  - ВиК  хлдинг.

През юли тази година шефът на холдинга Иван Иванов очерта основните приоритети в работата на холдинга. Голяма цел е намаляването на загубите на вода чрез инвестиции в активи публична държавна собственост. Ще се работи за финансово оздравяване на ВиК дружествата, ще се разработват вътрешни правила за подбор и финансиране на проекти.

Холдингът е и с контролни функции. „Ние се явяваме представител на държавата в тези публични дружества и имаме законови ангажименти по отношение на докладването и контрола на изпълнението на поетите ангажименти“, посочи тогава Иван Иванов.

В голяма степен дейността на холдинга се пресечи през юли с това на КЕВР. Прави впечатление обаче, че разликата между двете структури е отговорността. На практика тя е прехвърлена към регулатора. Почти идентичен е проблем се наблюдава сега и с новия проект на Закон за водоснабдяване и канализацията от края на месец октомври. Това обаче е само един от проблемите и неслучайно вече има призиви за оттеглянето му.

Новият закон като опит за повторение на “енергийната реформа”

На практика новият проектозакон предвижда разделянето на настоящата КЕВР и създаване на нова Комисия за регулиране на ВиК услугите. Меко казано по този начин обаче ВиК холдингът и в частност и регионалното министерство си гарантират комфорт. Неслучайно, макар и с други мотив от настоящи регулатор не са съгласни с това.

„Извършеният анализ показва, че предложенията за разделяне на КЕВР и създаване на нова Комисия за регулиране на ВиК услугите не са обосновани и мотивирани, и не са подкрепени от съществуващите стратегически документи и международни доклади. В проекта на ЗВИК не е изследван ефектът върху независимостта на бъдещата Комисия, при разделянето ѝ от енергийния регулатор (за който има задължителни европейски изисквания за независимост), както и не е извършен сравнителен анализ на предложените в проекта на ЗВИК конкретни текстове за бъдещата Комисия с международни стандарти за независимост на регулаторните органи.

Във формулираните в проекта на закон предложения за създаването на нова Комисия липсва яснота относно функциите и правомощията на регулатора и разписани норми, гарантиращи  финансова независимост; налице са противоречия и правни неясноти по отношение на организацията на работа, включително и запазването на трудови правоотношения на служители от администрацията; въведените процедури; предмет и статут на актовете на регулатора; както и по отношение на правомощията по контрол,  вкл. и относно възможността за налагане на санкции; липса обвързаност на действията и актове на институции от изпълнителната власт и разграничаване на ролите и отговорностите в отрасъл ВиК. Същевременно се създава неяснота по отношение състава и организацията на работа на Комисията за енергийно регулиране“, се казва в становището на регулатора.

От КЕВР са скептични както, че новия закон ще повиши качеството на услугите.

Реално прегледът показва, че с новия закон се създава възможност ВиК холдингът и регионалното министерство да станат нещо като„шапка“ на планирания воден регулатор. Така, както се смята, че такава „шапка“ е енергийното министерство върху енергийния регулатор. Общо взето новият закон прави някакъв опит да повтори „реформата“ в енергийния сектор. ВиК холдингът да е нещо като БЕХ например. Включително и с въвеждането и на т.нар. такса „достъп“.

Разликата между двата сектора е много голяма и така просто по аналог извършване на подобна реформа ще доведе не само до хаос, но и до нарастване на сметките за вода в името не на реформата, а на администрацията. Решението за водния сектор е много просто и то е казано много отдавна в доклада на Световната банка. Неслучайно от регулатора са скептични и за ефекта от новия проект на Закон за ВиК.   

По-добра регулация и сметки? Съмнително

„Извършеният анализ показва, че предложенията в ЗВИК няма да доведат до подобряване на регулацията във ВиК сектора, доколкото не могат да гарантират повишаване на качеството на услугите, икономическа устойчивост, защитата на правата на потребителите и социалното подпомагане: редуцира се броят на показателите за качество на ВиК услугите; създава се неяснота по отношение разпределението на отговорностите между АВиК и Комисията по отношение разглеждането на бизнес плановете; предлагат се неясни критерии за одобряването на цените на ВиК услугите и последващото им преразглеждане, както и нееднозначно определени критерии за финансиране на инвестициите, в противоречие с действащи регулаторни механизми; липсва разработен режим за социална поносимост на цените на ВиК услугите и за въвеждане на водни помощи; създава се неяснота по отношение разглеждането на жалби на потребители срещу ВиК оператори и на практика се отменя договорното начало при общи условия при предоставянето на ВиК услуги на потребителите, доколкото на общите условия се придава характер на нормативен акт; липсва възлагане на отговорностите по отношение постигането на съответствие с директиви на ЕС и/или разширение на ВиК системите.

Предлага се промяна в границите на обособените територии, като се предвижда отпадане функционирането на общински и частни дружества. В същото време създаваната правна регламентация поражда неясноти по отношение възможностите и сроковете за изпълнението на новите изисквания. Въвежда се задължително изискване ВиК дружествата да са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия (ЗПП), което ще елиминира бъдещо публично-частно партньорство в сектора.

Запазват се изискванията по отношение функционирането на  ВиК, като не се отчита липсата на възможност и капацитет за адекватно изпълнение на ролята на публични собственици на ВиК системите, и да контролират изпълнението на договорите за възлагане управлението на ВиК активите. Запазват се изискванията по отношение на собствеността на ВиК системите, без да се очертават ясно границата на публична и частна собственост, респективно границата на отговорност на оператори и потребители.

Не се предвижда изплащане на обезщетения на потребителите при отклонения от стандартите за качество на питейните и на отпадъчните води. Необосновано от потребителите на ВиК услуги са изключени лицата, които нямат вещни права върху водоснабдения имот, но са ползватели на същия на валидно облигационно основание.

Създават се възможности за необоснован отказ и злоупотреба от страна на ВиК дружествата в процеса по присъединяване на нови потребители.
Във връзка с горното не се постига дългосрочно разрешаване на проблемите във ВиК сектора, изискуемо съгласно решение на 44-то НС от 13.12.2019 г.“, смятат от КЕВР.

Сега въпросът е как администрацията на регионалното министерство и на ВиК холдинга ще разчете сигналите на КЕВР. Резултатите от досегашната дейност пък ще бъде обединена и очаквана от доклада на регулатора за състоянието на водния сектор.

 

ВиК сектор
КЕВР
ВиК холдинг
МРРБ
проект на Закон за ВиК
ВиК мрежа
вода
цени на водата
състояние на ВиК дружествата
По статията работи:

3E news