НАЧАЛО » анализи

Катар в изолация или как Доха загуби Близкия Изток

До неотдавна богатото на природен газ емирство се смяташе за ключова държава в Арабския свят, а днес съседите му го поставиха на място.

fb
3E news
fb
14-03-2014 12:15:00
fb



"Щастливите времена останаха в миналото", сподели ми един дипломат от Доха. Неговите думи станаха предвестник на политическата буря, която скоро връхлетя Катар.

На 5 март Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства и Бахрейн излязоха с обща декларация за отзоваването на своите посланици от Доха. Този акт както никое друго действие досега изостри тяхното отдавнашно съперничество с малкото емирство, богато на природен газ, пише френското издание "Slate", цитирано от БГНЕС. В тези страни твърдят, че Катар не е спазил поетите през ноември ангажименти: по-конкретно емирството е обещало да не се намесва във вътрешните работи на своите съседки от Персийския залив, да не подкрепя групировки, заплашващи региона, и да не приютява на своя територия "враждебни медии" /открит намек за телевизия "Ал-Джазира", която се притежава от Катар/.

Това решение се превърна в апогей на тригодишното нарастване на напрежението между Катар и останалите страни от Персийския залив, причина за което стана отношението към усилването на "Мюсюлмански братя". Доха открито приветства тяхното идване на власт в Кайро, закрепи тяхното влияние в сирийската опозиция и предостави субсидия от няколкостотин милиона долара на съюзника им ХАМАС. Въпреки това, Саудитска Арабия и нейните съюзници решиха, че движението подкопава ислямистката легитимност, което се превърна в отправна точка за поддържането на противниците на "братята" в целия Арабски свят.

Корените на обидата стигат до Иран?

Отзоваването на дипломатите се превърна във финалния щрих в дипломатическия крах на Катар, който до неотдавна едва ли не се смяташе за лидер на целия Близък Изток. През миналата година неговите съюзници сериозно загубиха своите позиции: египетският президент Мохамед Морси беше свален от власт, а лидерите на "Мюсюлмански братя" /преди това с тях можеше да се сблъскаш в дворците в Доха, където те пиеха чай в обкръжението на дипломати/ бяха вкарани в затвора. Освен това, през 2013 Саудитска Арабия излезе на първо място в сирийската гражданска война, изблъсквайки настрани Катар, който преди това беше главният спонсор и източник на политическа подкрепа за опозицията.

"Катар загуби позиции сред бунтовниците. От политическа гледна точка, той заседна в плитчина. Или като цяло потъна", заяви един от представителите на сирийската опозиция в Доха.

Както и да е, но най-много от всичко съседите на Катар не харесаха това, че Доха отчаяно се стреми да си върне политическата инициатива в Близкия Изток. Макар че "Мюсюлмански братя" претърпяха сериозни неуспехи в целия регион, те винаги могат да разчитат на катарските приятели.

Доха до ден-днешен "много активно се опитва да възстанови и да поддържа отношения с Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия. Във всеки случай тя няма да отстъпи от това, което смята за справедливо и правилно само защото това не се харесва на останалите в Персийския залив", отбелязва Герд Нонеман от Джорджтаунския университет в Катар.

Решението от 5 март прозвуча след състоялата се малко преди това среща на няколко министри на външните работи на страните от Персийския залив /тя продължи до късно вечерта и някои вестници я определиха като бурна/. Трудно е да се каже, кое наистина стана причина за отзоваването на посланиците, макар че източникът на всеобщото раздразнение би могъл да стане и Иран, където през февруари беше катарският външен министър.

По време на изказването си в иранската столица катарският външен министър даде да се разбере, че Техеран може да изиграе определена роля в преговорите за разрешаването на сирийската криза, с което не е съгласен Рияд. Отношенията в Персийския залив се изостриха особено силно миналото лято. Неуспехите във външната политика на Катар съвпаднаха с възкачването на престола на новия емир Тамим бин Хамад Ал-Тани.

Неудобният Юсуф ал-Кардауи

33-годишният емир обеща да преориентира правителството към вътрешната политика. Но макар днес в конферентните зали в Доха да е по-тихо, отколкото в съседните страни, някои все пак смятат, че Катар продължава да подкрепя "Мюсюлмански братя" в Египет и радикалните ислямисти в Сирия.

Още по-неудобна фигура за държавите от региона стана Юсуф ал-Кардауи. Този религиозен деец /лишен от египетско гражданство, който отдавна има катарски паспорт/ води популярна седмична програма по телевизия "Ал Джазира". Ал-Кардауи осъди подкрепата на останалите арабски страни за египетското военно правителство, а през януари даже не се притесни да каже, че ОАЕ се обявяват срещу законите на исляма. След няколко неуспешни опита всичко да се реши безшумно, на 2 февруари властите в Абу Даби извикаха катарския посланик и му връчиха протестна нота.

Ал-Кардауи както и преди се издирва в Кайро, макар Доха винаги да е отказвала категорично на всички искания от страна на египетското правителство за неговата екстрадиция. В Катар подчертават, че Ал-Кардауи е обикновен гражданин, който в никаква степен не представлява външната политика на емирството. Въпреки това, неговият авторитет в катарските интелектуални кръгове и в "Ал-Джазира" ни карат да мислим обратното.

Даже и да не броим Ал-Кардауи, "Ал-Джазира" редовно предоставя думата на "Мюсюлмански братя" и им дава възможност да осъждат военния преврат в Египет. В отговор египетските власти задържаха седем сътрудници на телевизията по обвинение, че са оказвали помощ на забраненото движение.

Катарската подкрепа за "Мюсюлмански братя" никак не се харесва на Саудитска Арабия и ОАЕ – те виждат в движението сериозна опасност и смятат, че то може да свали съществуващите монархични режими. Както и в Кувейт, те практически веднага предоставиха субсидии на свалилото "братята" новосформирано от армията правителство: общо става дума за 12 милиарда долара. Освен това, на територията на ОАЕ бяха задържани десетки предполагаеми членове на "Мюсюлмански братя", които се оказаха както местни жители, така и граждани на Катар и Египет.

През изминалите няколко месеца се наблюдава видимо изостряне на напрежението в отношенията между новия катарски емир и неговите колеги от Персийския залив. Ангажиментите, за които сега обвиняват Катар, бяха формулирани на срещата на върха в Рияд през ноември 2013. Те засягат осъществяването на приетата през 2012 конвенция за сигурност на страните от Персийския залив, в която се казва, че всички подписали я страни трябва да се въздържат от намеса в делата на останалите държави. Към онази дата споразумението се разглеждаше като превантивна мярка в условията на възникналата след Арабската пролет криза в Близкия Изток. Сега Доха е обвинена в това, че нищо не е направила за конкретизирането на тези мерки.

Прецедентът със Саудитска Арабия

През ноември 2013 кувейтският емир Сабах ал-Ахмед ал-Джабер ас-Сабах седна между лидерите на Катар и Саудитска Арабия, взимайки за пореден път работа на посредник в разрешаването на разногласията между страните от Персийския залив. Никой не вярваше, че един обикновен разговор ще бъде достатъчен за свалянето на напрежението и затова емирът на Катар предложи да фиксира своите ангажименти в писмен вид и да ги подпише. Както се казва в комюникето от 5 март, "трите страни разчитаха, че подписът на катарският емир ще ги направи задължителни за изпълнение".

След първото среща на страните от региона се състояха поне още две, на които се положиха усилия да се убеди Катар да промени своето отношение. На 17 февруари Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн наредиха на своите външни министри да "изложат цялата сериозност на проблема" пред Катар. По време на срещата в Кувейт те се договориха за създаването на механизъм, който би осигурил изпълнението на катарските ангажименти. Въпреки това след като нищо не се е променило, те започват "да предприемат всички необходими, според тях, мерки за защита на собствената си сигурност и стабилност, включително отзоваването на посланиците си от Катар".

Както съобщи официалната катарска информационна агенция, Доха с "прискърбие и учудване" научи за отзоваването на посланиците. Освен това, Катар обяви, че не възнамерява да изтегля своите посланици и увери всички в "искрените си намерения да запази братските си връзки".

Сега следващата стъпка трябва да бъде направена от Катар. През 2002 Саудитска Арабия вече отзова посланика си от Доха в знак на протест срещу редакционната политика на "Ал-Джазира": за възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни бяха необходими пет години и множество тънки дипломатически маневри. Макар в момента Доха да е напуснала международната сцена, не е изключено, че й предстои най-трудната дипломатическа задача. /БГНЕС

-------------

Автор на статията, която е публикувана във френското издание "Slate", Елизабет Дикинсън. Тя е американски журналист, която пише за "Форин полиси", "Икономист" и "Крисчън Сайънс Монитър". Преводът е на БГНС.

Катар
Саудитска Арабия
Обединените Арабски Емирства Бахрейн
Обединените Арабски Емирства
Бахрейн
отзоваване на посланици
дипломатическа криза
По статията работи:

Галина Александрова