Карлос Хертел: Дори в криза парите за изследвания не трябва да се режат

През 2007 г. 43-годишният Карлос Хертел поема ръководството на европейския център за глобални изследвания на компанията "Дженерал електрик" в Мюнхен, Германия. Преди това д-р Хертел е работил като мениджър и разработчик на газовите турбини на шведската компания "Алстом". Има няколко свои патента и е автор на над 50 научни публикации.
Центърът в Мюнхен е един от четирите мозъчни тръста на компанията в САЩ, Европа, Индия и Китай. Подразделението се занимава с изследвания в областта на възобновяемите и алтернативните енергоизточници, композитните материали, сензорите в автомобилостроенето и системите за сигурност, както и в улавянето на изображения за нуждите на медицинската диагностика.

Кои са основните области, в които центърът прави изследвания и разработки?
- Те са няколко. Например за вятърните паркове, разположени на суша, правим разработки на всички компоненти. Перките, трансмисията, електрониката, основното тяло, системите за мониторинг и включване към електрическата мрежа, начините за съхранение на енергията – работим по оптимизиране на всичко това. Вятърните централи във водоеми (т.нар. офшорни паркове – бел. авт.) все още са новост.
Разработките със слънчева енергия са главно във фотоволтаиката. Иновационните изследвания на нови материали като полупроводници се извършват в Индия и САЩ. Направлението, което разработваме в Мюнхен, са цялостните соларни системи. Когато говорим за слънчева енергия, рядко се сещаме за панелите по покривите на къщите, а по-скоро мислим за наземни слънчеви централи. Покривните системи се нуждаят от специална електроника за максимален добив на енергия.
Изследваме също така и възможностите за възстановяване на отделената и загубена топлинна енергия. Топлината, която се отделя от завод за цимент или стомана, от турбина или двигател, може да бъде възстановена. Съществуват различни технологии – тази, която ние използваме, се нарича цикъл на Ранкин с органична течност (ORC). Разработваме тази технология като приставка за двигатели, турбини и производства. Това не е технология за възобновяема енергия, а за енергийна ефективност. Разработваме подобна технология заедно с "Йенбахер" (подаразделение на "Дженерал електрик" за генератори на биогаз – бел. авт.) за един клиент в Словения, която ще тестваме тази година.
Много експерти твърдят, че възобновяемите енергийни източници не могат напълно да заменят петрола, въглищата и природния газ дори в дългосрочен план. Как ще коментирате това?
- Не смятам, че това е вярно. Ако погледнете в наистина дългосрочен план, във времето на нашите правнуци, тогава добивът на въглеводородните горива ще е станал доста скъп. Дори не говорим за климатични промени, а за пазарни механизми. Така че в истински дългосрочна перспектива ще се наложи да намерим решение, основано на употребата на слънчевата енергия под всякаква форма – фотоволтаици, вятър, океански течения. Но дали това ще стане след десетки или стотици години, не знаем. Не виждам защо възобновяемата енергия да не може да задоволи енергийните ни нужди. Просто е въпрос на време, предпочитания, обществена осведоменост и политики.
Ако климатичните промени са достатъчно голяма тревога, ще предприемем действия. Ако тези промени не са толкова голям проблем, ще бъдем пасивни. Така че развитието на енергетиката зависи от много фактори, но аз не съм виждал научно доказателство, че има лимит колко енергия може да се произведе от възобновяеми източници. Вероятно сте виждали тези графики, на които е показано как слънчевата радиация от само една малка част от Сахара може да покрие енергийното потребление на планетата. Не казвам, че решението е да построим огромна слънчева централа в Сахара. Количеството соларна енергия, което достига до Земята, е толкова голямо, че аз съм абсолютен оптимист, че по-скоро рано, отколкото късно, ние ще произвеждаме голяма част от енергията си от ВЕИ.
Как успявате да поддържате изследователските дейности в условията на икономическа криза?
- Независимо дали сме в криза или не, това не променя основите на конкуренцията. Вие все пак трябва да се борите за пазарен дял. По време на криза пазарите са по-трудни, защото има свръхпредлагане и потребителите избират само най-добрите решения. Конкурентният натиск по време и след криза е по-голям, отколкото преди нея. Големите компании осъзнават това. Осъзнават още, че ако забавят изследователските и развойните дейности, те ще излязат от кризата по-слаби. Така че те поддържат разходите за изследвания. Наблюдавам това в нашата компания. Със сигурност се стремим да контролираме разходите си, но изследванията и развойната дейност не са засегнати. Всъщност бюджетът за корпоративни изследвания е значително по-голям тази година, отколкото миналата. Парите са миналата бяха същите като за тази преди нея. Това трябва да стане приоритет за бизнеса. Технологията е ключовата отличителна черта от останалите компании. Всички го разбират. Последното нещо, което човек пипа, са парите за нововъведения. Дори при много големи икономически затруднения всички ще се опитват да пестят от разходи, но това не е добра стратегия дотолкова, колкото можеш да си позволиш добра технологична база, която да поддържаш.
Другият аспект на въпроса е, че има индустрии, в които цикълът за разработване на един продукт е сравнително кратък. В телекомуникациите всяка година има нови продукти. При криза дадена компания може да реши да отложи пускането на пазара на следващия модел за по-късен етап. В повечето от секторите, в които ние работим, цикълът е дълъг - реактивни самолетни двигатели, промишлено оборудване, томографски и магнитнорезонансни скенери. Ако разработвате реактивен двигател, това може да отнеме 10 години – от дизайна до сертифицирането на изделието. Вероятността за тези десет години да претърпите нещо, подобно на криза, е голяма. Така че сме свикнали да работим в цикли, от надуването до спукването на балона. Ние продължаваме да инвестираме. Част от нашите бизнеси са показателни за това. Самолетните двигатели са най-добрият пример, но същото важи и за производството на енергия. Пазарът върви към все по-голямо търсене на енергия. Трябва постоянство в инвестициите, защото в дадения момент искаш да имаш ново изделие, което да е по-добро от конкурентното. От нашия опит мога да кажа, че е по-добре да се инвестира.
На основата на този ваш бюджет какво можем да очакваме като новости на пазара до края на тази година?
- Нашата роля като корпоративно звено за изследвания и нововъведения не е да разработваме неща, които ще излязат на пазара до края на годината. Това е работа на бизнес звената, които подобряват технологиите в краткосрочен план. При нас отнема от 3 до 5 години да разработваме нещо, преди то да се превърне окончателно в продукт. Така че, ако работим днес върху производствена технология за крилата на перките на вятърните турбини, върху компактни генератори, върху аеродинамични форми на съоръженията, които да ги правят по-тихи, то това ще се появи на пазара след 3 до 5 години.
Какво е мястото на университети във вашата работа?
- Университетите играят важна роля в изследователските дейности. Винаги ще търсим най-добрите студенти, но не е достатъчно просто да пуснеш обява за работа във вестника. Трябва да се свържеш с умните хора рано, още по време на следването им. Това правят повечето големи, а и някои малки компании. Обичаме да работим с университетите и студентите по стажантски програми, по магистърските или докторските им работи. От една страна, набираме кадри, от друга, създаваме имидж на марката "Дженерал електрик". В Германия например компанията не е толкова известна, колкото в САЩ, но ние се опитваме да стигнем до младите инженери и учени, така че те да ни опознаят.
Друго нещо, което искам да отбележа, е, че все повече компании извършват изследванията си чрез консултантски групи. Бизнесът върши голяма част от изследванията си вътре в самата компания, но все повече се опитва да се свързва с външни организации. Причината е или по-ниската цена, или по-бързата работа, или по-високото качество. За нас университетите са важна част от нашата научноизследователска мрежа, в която има и правителствени лаборатории, и други компании. Ще ви дам пример. Търсим лазерна технология, която ни трябва за някакво производство. Но ние не се занимаваме с лазери. Налага се да се съюзим с компания, която разработва такава технология, за да сме си от взаимна полза. Днес подобни неща се случват все по-често.
Университетите често притежават специфично ноу-хау, което в едно партньорство се оказва полезно за тях от научна гледна точка и полезно за нас от технологична.
Смятате ли, че Източна Европа и България в частност имат потенциала да бъдат домакин на подобен научноизследователски център или отделна изследователска дейност?
- Защо не? Мисля, че за да се превърне едно място в процъфтяваща среда за изследвания, са необходими няколко съставки. Основната е свързана с необходимостта от академична институция, която да създава учени и технолози. Ако я нямате, трябва да внасяте учени от чужбина, затова е добре да разполагате с един-два добри университета. На второ място, трябва да има развито предприемачество с малки и средни компании, които да предлагат технологични решения, които да са наукоемки. Правителствата могат да играят важна роля в подпомагането на малките и средните фирми. Когато разполагате с такава среда, вие се превръщате в атрактивно място за големите компании, които искат да участват в развитието и растежа на пазара. Не е достатъчно обаче просто да продават вятърни генератори, необходимо им е по-осезателно местно присъствие, което може да стане чрез местните фирми.
Големите компании винаги работят в глобален мащаб, те не идват просто да помагат, за да запазят хората от ефекта на "изтичане на мозъци" просто защото харесват страната. Например "Дженерал електрик" има голямо влияние в САЩ, но не разсъждава в смисъл на запазване на американското производство. Опитваме се да играем глобално и да използваме специалните търговски или технологични възможности на всяка страна.
Една от възможностите за технологично развитие е публично-частното партньорство. Например големите компании за полупроводници като Ай Би Ем и "Интел" започват да затягат своите ресурси, защото разработването на всяко ново поколение чипове става все по-скъпо. Дотолкова, че компаниите искат от Европейския съюз например 50% финансово участие в разработването на нови чипове заради високия риск. Икономиките в Европа, които все още имат голям потенциал за растеж, вероятно ще са способни да сътворят идеи и планове, които по-зрелите икономики няма да могат да осъществят.
Някои страни имат огромни предимства, които просто трябва да бъдат добре "оркестрирани". Не виждам защо в страна като България да няма подходяща среда за развитие на технологии. Толкова сте близо до Западна Европа. Но каква е точната политика, не знам.
Смятате ли, че Западна Европа и САЩ ще съумеят да задържат технологичното лидерство пред Китай и Азия като цяло? Каква е ролята на малките държави в прехода към нисковъглеродна икономика?
- За нас в Европа е важно концепцията на Европейския съюз да продължи да съществува и да се разшири. Необходима е координация с целия континент, защото бъдещето ще бъде доминирано от много големи държави като Китай, Индия и Русия. Смятам, че бъдещето на малките държави е да участват във някакви федеративни организации, които формират общ пазар и имат общи ценности. Ако стоите извън такива съюзи и само търгувате, както прави Швейцария, това също може да се окаже успешен модел. Но в крайна сметка мисля, че ще наблюдаваме все по-тясна интеграция.
Що се отнася до лидерството, не мисля, че ще има победители и победени. Ако се движим към нисковъглеродни технологични решения, всички ще спечелят, стига да участват в този преход. Ако Китай и Индия решат да направят прехода по-бърз и агресивен, не виждам нищо лошо в това. Но всъщност нека кажем какво означава лидерство? Ако това означава вашите продукти и технологии да са най-напредничавите, ще се съм силно изненадан Китай или Индия да настигнат Европа или САЩ. Защото китайският и индийският пазар не изискват това. Китайците най-вероятно ще разработват стоки за техния пазар. Днес може да разработват продукти за световните пазари, за да имат растеж, но най-голямата им икономическа възможност са вътрешните пазари на Индия и Китай, а не на Германия или България. Китайските производители ще създават продукти във и за Китай. Ние като доставчици на технологии можем да им помогнем да стават все по-добри. Но те ще се фокусират върху собствените си пазари, затова не разглеждам ситуацията от гледна точка на победители и победени. В едно глобално преминаване към устойчива енергетика и зелени решения може да има само победители. Китай не би могъл да доставя вятърни турбини за Германия, защото пазарът е наситен. От друга страна, в Западен Китай има огромни степи, които чакат да бъдат осеяни с перки.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари