НАЧАЛО » анализи

Как реките започнаха за донасят бедствия

Незаконата сеч на крайречните гори и липсата на контрол върху добива на инертни материали намаляват защитата от наводнения

fb
3E news
fb
20-06-2014 08:46:00
fb

Поредната трагедия разтърси България. Приливната вълна, заляла варненския квартал Аспарухово, взе 10 жертви, между които и две деца. Все още се издирват няколко лица в неизвестност, така че черната статистика може да се увеличи. Още двама души загинаха от потопа в Добрич. И този път виновник са обилните валежи. Това е така, но и не съвсем.

Нещастието стана повод за поредната политическа битка. Докато хората се давеха по улиците, кметът на Варна Иван Портних, премиерът Племн Орешарски и заместникът му Цветлин Йовчев спориха, кой по-не си е свършил работата - държавата или общината. Истината е, че в тази държава институциите не работят. Като не могат да стигнат линейките в наводнените зони, къде са въртолетите, къде са бТР-ите и друга тежка техника? Следял ли е изобщо някой за опасността от наводнения и защо не бяха сигнализирани хората навреме - нали за целта има сирени и други уреди за сигнализиране при бедствия?!

Защото само преди седмици същото се случи в съседна Сърбия, а метеорологичните прогнози бяха ясни - пороите няма да ни отминат и в България.

Какво беше направено през тези седмици, за да не се повторят трагедиите от Цар Калоян и с. Бисер?

Нищо!

Канализациите в градовете са лошо поддържани, а в по-малките селища изобщо липсват.

Реките са затлачени и не се прави почти нищо, за да се почистят. Язовирите, стопанисвани от общините и от Напоителни системи, продължават да са бомба със закъснител - зле поддържани, необезопасени.

Неефективен е контролът, ако изобщо имат такъв, върху частните концесионери на язовири, които не изпускат навреме водата, за да си пазят рибата, а не мислят за човешките животи.

Горичките край реките почти изцяло са унищожени - от една страна, заради незаконното изсичане, а от друга, заради също така обичайно незаконния добив на баластра.

Горите и крайречната растителност пазят от наводнения, защото разсейват течението, живата вълна не е толкова висока и като цяло скоростта на течението се забавя, обясняват експерти. 

В миналото поне 80% от влажните зони са били откъснати от реката и водата не може да се разлива на тези места, което изкуствено увеличава скоростта на водата и приливната вълна. Това е валидно за почти всички реки, включително до голяма степен това е валидно за река Дунав.

Язовирите са другото предизвикателство, много от тях са изградени без умисъл дали това е необходимо. Задължително е при опасност от проливни дъждове и наводнения, те да се изпуснат, за да има свободен ресурс, който да поеме прииждащата вода. Сега отново сме свидетели на преливащи язовири и на трагедии като тези от Цар Калоян и село Бисер. От години няма една институция, която да отговаря за управлението на водите и отговорността се размива между екоминистерството, Напоителни системи, общините. Обществена тайна е, че язовирите не се изпускат заради множеството рибарници, получили разрешения докъде законно къде не чак толкова.

Горите край реките предпазват, така че наводненията  да не са толкова тежки. Една от причините за тежките наводнения са поголовните сечи на гори покрай реките в цялата страна, сигнализират природозащитни организации от години. Но контролът на държавата по отношение на незаконната сеч е почти никакъв. Отделно инфраструктурата на населените места не е изграждана  и не е подготвяна за справяне с наводнения, в свлачищни райони се изграждат жилищни постройки. Това се знае от години, а разрешенията валят на поразия безконтролно.

Затова ставаме свидетели на все по-чести наводнения през последните 20 години. Най-много щети навсякъде през последните години, а и в България, са били в бивши крайречни заливни територии, защитени от реката с дига, където се е създало фалшивото усещане за сигурност. При малки и средни наводнения, дигата може да предпази, но ако наводнението е голямо или когато тези съоръжения не могат да се поддържат по икономически причини, тези територии се наводняват.

Имаше нерегламентирано или регламентирано, но недалновидно строителство в речните тераси, което създава големи рискове за тези места, коментират експерти. Добивът на инертни материали разкопава реките и унищожава речните корита, което, от една страна намалява нивото на реките, но често е съпроводено с уж "наложителни" сечи. 

Всъщност всички крайречни гори са застрашени от изсичане, като по някои реки това вече е завършен процес. По река Струма заливните крайречни гори са напълно унищожени, имаше една малка горичка край Рупите, където няколко десетки дървета приличат на гора, но вече не е такава, а дърветата съхнат, въпреки че са на брега на реката.

По река Искър, с много малки изключения, горите също са почти изсечени, по река Вит вече изцяло са унищожени. За много територии унищожаването на горите става с години, а вече отдавна няма крайречна растителност. Крайречната растителност е част от реката и за българските условия е гора.  Тя пази бреговете от ерозия.Без крайречна растителност реката вече става просто изкуствен канал. 

Освен това крайречната растителност предпазва попадането на замърсители - нитрати от земеделските земи. Най-големите замърсители на реките не са населените места с техните отпадни води, а са земеделските земи с използваните торове.

Причинихме много поразии на реките, а контролът на институциите е недостатъчен. Той се разделя между Министерството на околна среда и водите и на Министерството на земеделието, коментират експертите.

Незаконният добив на инертни материали заплаха за земеделието

Изземването на инертни материали води до вдълбаване на речното корито и понижаване нивото на водата в реката. А това е свързано с нивото на подпочвените води в речната тераса. Ако водата се е вдълбала с три метра с почти толкова спада нивото на подпочвените води. Това е важно за използването на тези земи за земеделски нужди. Спадането на подпочвените води може да се разпростре до стотици метри от реката до километри дори. В горнотракийската низина влиянието на Марица върху земеделските земи надвишава 1 км. Всъщност във всичките тези земи има трайно намаляване на подпочвените води. А свалянето на подпочвените води с 1 метър е катастрофално за земеделието, коментира Иван Христов от WWF. Земи, които са били зеленчукопроизводителни в горнотракийската низина покрай река Вит  в момента не могат да бъдат използвани за такива цели и сега се използват за зърнопроизводство, тъй като тяхната категория вече не е подходяща за зеленчукопроизводство. Само загубите от това са катастрофални. Ресурсът, който сме унищожили е феноменално голям, посочи Христов.

Единствената причина това да не е довело до широк обществен отзвук е че става сравнително постепенно- по 1-2 см всяка година, но за период от 30 години на места има 33 метра вдълбаване на реките. Проблемът е в сянка и заради реформите в селското стопанство, което нямаше единни стопани през всичките тези години. Затова много от собствениците не го осъзнаха като проблем. Сега много от тях са в заварено положение, не могат да гледат зеленчуци, тогава преминават на зърнени култури.

Заплаха за мостовете, където незаконният добив е особено голям

Друг сериозен проблем при изземането на инертни материали е че всякакви други хидротехнически съоръжения са изложени на риск. Мостовете, които паднаха в резултат на тази дейност в България са десетки. Последният по-голям пример беше мостът при река Струма край Благоевград близо до Рупите, не съм видял официалният доклад на комисията, но всички сме свидетели колко години наред се изземваха инертни материали точно до моста, поясни Иван Христов. Виждал съм разрешителни за инертни материали точно от този участък, каза той. Каквито и допълнителни други фактори да има никой не може да отрече, че това не е допринесло за падането на моста. Изземването се случва там, защото достъпът до моста е най-удобен.

Като правило изземването се прави точно покрай мостове, където не трябва да се взема. Но ремонтът на подобни мостове в най-добрия случай е от 2 млн. лева нагоре. А стойността на добития материал дори не може да бъде измерен. От гледна точка на държавата таксите, които е получила от изземването на тези инертни материали са символични. Не може да се сравняват 720 лева за такси срещу 2-3 млн. за ремонт на моста на всеки 10 години, уточни Христов.

МОСВ ще прави втори опит да забрани добива на баластра от реките

В голямата част посегателствата върху речните корита се осъществява незаконно и не е обвързано с издадени разрешителни за изземване, признават експертите на Министерството на околната среда и водите.

Безспорно дейността води до изменения на речните легла. Въздействието е оценено и още през 2010г. с плановете за управление на речните басейни са въведени забрани за такива дейности в определени водни тела, коментираха от МОСВ. Заради негативното въздействие на изземването на наносни отложения с цел стопански добив се въведоха редица ограничения, включително и в подготвения закон за изменение на Закона за водите.

В МОСВ е подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, в който се предвижда преустановяване издаване на разрешителни за изземване на наносни отложения от реки. Изключение ще се прави когато се установи, че изземването е необходимо за почистване на речното легло и поддържане проводимостта на реките с цел защита от наводнения или други неблагоприятни въздействия.

Досегашният ред на Закона за водите ще се запази по отношение на разрешителни за добив на инертни материали от река Дунав и язовирите, коментираха от екоминистерството.

В предизборна ситуация обаче реализирането на тази идея остава под въпрос.

Опит за пълна забрана на добива на инертни материали от реките вече имаше. Но предложението за промени в Закона за водите така и не беше гласувано от предишния парламент, който се разпусна. Това решение беше продиктувано и от гражданското неподчинение в Гоце Делчев, когато въпреки сухото време по река Места продължаваше да се копае, което доведе до рекордно ниско ниво на реката. Това стана сериозен проблем за земеделските производители и се стигна до протести.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

реки
бедствие
контрол
незаконни сечи
инертни материали
По статията работи: