Казусът ЧЕЗ може да намери логичното си решение в КЗК

Казусът с блокираната от КЗК сделка за продажбата на българските активи на ЧЕЗ a.с на българската компания Инерком България, може да намери бързо и правно издържано решение. Преди дни стана известно, че собственикът на Инерком България Гинка Върбакова е напуснала ръководство на всички дружества от групата Инерком, които притежават соларни централи. 

Това е значителна промяна в обстоятелствата по сделката. 

Основният аргумент в решението на КЗК от юли, с което беше блокирана сделката - наличие на хоризонтална и вертикална интеграция, която може да доведе до „установяване или засилване на господстващото положение на обединената група”.


При новите обстоятелства, дори остро критикуваните от експертната общност аргументи на КЗК, вече не са приложими. С изваждането на фотоволтаичните централи от сферата на дейност на купувача няма припокриване на дейностиот купувача и продавача.

Логично е Инерком да подаде ново заявление в Комисията за защита на конкуренцията, като няма предпоставки да се счита, че  за произнасянето на КЗК ще е необходимо много време, тъй като цялата документация по сделката вече е проучена в дълбочина и трябва само да бъдат отчетени новите обстоятелства.

Междувременно и ЧЕЗ Прага подаде  жалба, срещу решението на антиимонополната комисия в съда. “От пръв поглед решението не изглежда смислено   и в тази посока беше направен и нашият анализ. Струва ни се, че решението на КЗК не е обосновано и затова заведохме административен иск“, коментира през август Мартин Новак,   финансов директор на ЧЕЗ а.с..

Казусът с блокираната сделка на ЧЕЗ а.с. всъщност е само един, макар и много показателен случай в негативната тенденция с оттеглянето от България на големи инвеститори в енергийния сектор, заради непредвидимата регулаторна среда, трудните условия за бизнес, корупцията и недостатъчната защита на инвестициите и проблемите им с българската администрация. 

Българската държава е страна по арбитражно дело, заведено от ЧЕЗ а.с.. Австрийската EVN и чешката ЕнергоПро също са  завели арбитражен иск срещу държавата ни заради липса на защитеност на инвестициите им. Прогнозата на юристите е, че и при тези дела ще се случи същото, както с всички останали досега - държавата ни до   момента не е спечелила нито едно арбитражно дело, заведено от инвеститори срещу нея.


Сред последните  публично оповестени случаи е загубеният международен арбитраж по иска на "Атомстройекспорт" за едностранното прекратяване на проекта за АЕЦ "Белене", в резултат на което българските данъкоплатци платиха около 1 млрд. лева. Преди няколко дни стана ясно, че консултантската група Уорли Парсънс“ е осъдила държавната НЕК за 32 млн. евро за АЕЦ „Белене“. 

Колко още ще трябва да платим от джобовете си в резултат на очевидно недалновидни политически решения и непремерено популистко политическо поведение и ще се случи ли това след последните решения на КЗК предстои да разберем. Дано това не стане по трудния начин, защото всяка стотинка от платените вече милиарди по арбитражни дела излиза от държавния бюджет и е за сметка на нещо друго – подобряване на образованието и здравеопазването, пътищата, националната сигурност, пенсиите.  







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари