НАЧАЛО » анализи

Иновации.бг: За поредна година България разделя титлата „скромен иноватор“ с Румъния

fb
3E news
fb
07-12-2018 10:59:00
fb

„Иновациите са най-ефективният инструмент за постигане на висок и устойчив икономически растеж, а това означава да имаме хора с критично мислене, отворен ум, както и сила и смелост да отстояват идеите си“ заяви държавният глава при откриването на 14-ия Национален иновационен форум. Той посочи някои от предизвикателствата пред българските иноватори - липсата на реално финансиране от държавата, като подчерта факта, че тази дейност се финансира основно от бизнеса и от чужди инвеститори.

„Иновационната дейност е заключена само в няколко големи регионални центъра, в развитите държави разпределението на тази дейност е хармонично по територията и това е гаранция за хармонично развитие на регионите“, допълни държавният глава. Президентът призова институциите и бизнеса да подкрепят и развиват националния капитал – „младите хора, които завоюват всяка година призови места в престижни международни състезания“.

На събитието с тема „Интелигентни политики за иновационен растеж“ бяха представени и изводите от годишния доклад Иновации.бг. Руслан Стефанов, ръководител на група Иновации.бг към Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, заяви: „Необходимо е прилагането на политики, с които не само да се движим напред, но да впечатлим устойчиво с иновации. Да се инвестира в развитието на посреднически организации, а също и в реформа на регионите за интелигентна специализация. Местните общности, които развиват иновации, трябва да бъдат подкрепени не само с финансиране, но и с ефективни политики“.

Според експертите на фондация "Приложни изследвания и комуникации" към 2018 г. при изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България (ИСИС) управлението на структурните фондове и интелигентната специализация са концентрирани на национално равнище, с много ограничено участие на местните власти. Екипът препоръчва да се насърчи сътрудничеството между предприятията и изследователските институции. Експертите призовават за избор за финансиране на проекти въз основа на тематичните им приоритети, без бонус точки за географско местоположение.

Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието, призова за „лъвски скок“ в иновациите и подкрепата за тях, за да може България не да настига, а да изпреварва с умни и иновационни решения. Тя поясни, че се подготвя създаването на агенция, която да стимулира НИРД.

Христо Алексиев, съосновател на „Плейграунд Енерджи“, допълни, че „не изкуственият интелект, а възпитанието на хора, които могат много, искат умерено и знаят какво трябва, е бъдещето на иновациите“. Николинка Хинкова, съосновател на "Мехатроника" АД, призова да промени отношението към производството и да се развива комплексно мислене в училище още в 4-и клас. Тя отправи и конкретни препоръки към работата на администрацията за по-ефективна подкрепа на иновациите и предприемачестото с цел „иновационна експлозия“.

Публикуваме резюме на годишния национален доклад Иновации.бг http://www.arcfund.net/index.php?id=2084:

От 2004 г. екипът на Фондация „Приложни изследвания и комуникация“ подготвя доклада Иновации.бг , който осигурява ежегодно надеждна оценка на иновационния потенциал на българската икономика и на състоянието и възможностите за развитие на иновационната система. Водеща тема на Иновации.бг 2018 е развитието и прилагането на политиките за интелигентна специализация на България.  

За поредна година в Европейското иновационно табло България разделя титлата „скромен иноватор“с Румъния. България е загубила инерция за постигането на изпреварващ напредък. Забавят се и усилията за провеждане на благоприятстващи иновациите политики.

От 2008 г. насам анализът потвърждава силните и слабите страни на България в областта на иновациите. Сред предимствата са високата заетост в бързоразвиващите се предприятия, масовият достъп до широколентов интернет, бързите процедури за стартиране на нов бизнес, относително лесният достъп до частни кредити за предприятията, увеличението на инвестициите с рисков капитал.

Сред недостатъците са много ниските разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в публичния сектор, спадът в продажбите на нови за пазара и нововъзникващи иновации, недостигът на съвместни публикации между публични и частни партньори, фактът, че иновативните малки и средни предприятия (МСП) не си сътрудничат достатъчно с външни партньори.

Иновации.бг посочва, че през 2017 г. в България с 4 % се увеличават средствата, отделени за научни изследвания и развойна дейност в абсолютна стойност. Но за втора поредна година относителният дял на разходите за НИРД в БВП спада до 0,75 %. От 2016 г. насам бизнесът се превръща в основен възложител на осъществяваните научни изследвания и развитие. 95 % от вложенията на бизнеса остават в същия сектор. Липсата на държавно финансиране за НИРД се компенсира от европейските структурни и инвестиционни фонда (ЕСИФ), но тази финансова подкрепа не може да предостави и подкрепа с политики и мерки.

България се нарежда на 24-о място по размер на привлечените европейски средства от структурното фондове на ЕС. Правителството въведе ОП „Наука и образование за интелигентен растеж·“, но ОП „Иновации и конкурентоспособност“·(ОПИК) остава основният финансов механизъм за бизнеса.

Участието на частния сектор в иновационната икономика на България непрекъснато се подобрява, но липсата на компетентна и устойчива подкрепа от страна на държавния сектор все повече се превръща във възпиращ фактор. Сред факторите, които в най-голяма степен пречат за развитието на бизнеса, в това число на иновационната активност в ИКТ сектора, за поредна година с голяма преднина са посочени корупцията (17,8), неефективната държавна администрация (12,0) и равнищата на данъчно облагане (9,3).

Фактори на национална конкурентоспособност, България, 2017 - 2018 г.

Намалява персоналът, зает с НИРД, с 3,4 % на годишна основа. Техническите науки се превръщат във водеща научна област с най-голям дял на привлечените средства и персонал, зает с НИРД. Според резултатите от World Talent Ranking 41 от Годишника на световната конкурентоспособност на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), България изостава до 58-о място по отношение привличането на таланти и стига до 59-о място до изтичане на мозъци. Това е една от причините иновационната активност в страната да остава преди всичко нискотехнологична - ориентирана главно към внедряването на инкрементални продуктови и процесни иновации. Въпреки това България заема четвърто място в Европа по отношение на петгодишната динамика в иновациите в класацията за иновации на ЕС за 2017 г. Удвоява се броят както на патентите (198 % ръст на едногодишна основа), така и на полезните модели (до 212 % ръст), регистрирани от Патентното ведомство.

Българските предприятия изостават от европейските си партньори и конкуренти по използването на облачни технологии, поддържането на уебстраници, използването на социални мрежи за бизнеса. Предприятията, които търсят активно възможности да продават през интернет, са се увеличили с 50 % спрямо 2016 г. През 2017г. оборотът на българската ИКТ индустрия надхвърля 2,5 млрд. eвро, или трикратен ръст в сравнение със седем години преди това.

Според Индекса на предприемаческите настроения в изследването на GEM България е класирана на 48-о място в общото подреждане и на предпоследното 25-о място сред 26 държави с растеж, основан на повишаване на ефективността на икономиката. За 2017 г. нивото на мотивационния индекс на българските предприемачи се запазва на най-ниско ниво не само в рамките на Европа.

Към 2018г. при изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България (ИСИС) управлението на структурните фондове и интелигентната специализация са концентрирани на национално равнище, с много ограничено участие на местните власти.

Тематичните области са избрани без достатъчно активно участие на предприемачи и изследователи в процеса на предприемаческо откриване. Връзките между структурните фондове и идентифицираните приоритети за интелигентна специализация често са формални. Индикаторите за мониторинг и оценка на тематичните области са твърде общи, за да докажат пряка причинно-следствена връзка между прилагането на стратегията и развитието на регионите.

Експертите от Иновации.бг препоръчват интелигентната специализация да се насочи към преодоляване на структурните недостатъци на иновационната система чрез повече и по- ефективни публични разходи за НИРД и с насърчаване на сътрудничеството между предприятията и изследователските институции.

Финансова подкрепа за иновации в България (2007 - 2020 г.)

Екипът препоръчва и определяне на нови райони за планиране въз основа на икономическите и социалните профили на областите, а не само на сбора от тяхното население. В тази връзка експертите призовават и за избор за финансиране на проекти въз основа на тематичните им приоритети, без допълнителни бонус точки за географско местоположение.

Оставайки на равнището на 2010 г. по редица показатели за състояние и развитие на иновационния потенциал, България пропуска възможности и относително изостава спрямо развитите европейски икономики и спрямо новите страни – членки на ЕС. На база тенденцията от предходните години България вероятно ще постигне целта си до 2020 г., но без да предприеме сериозни реформи в националната иновационна екосистема, остава сред най-неиновативните държави членки.

--------------------------------------------------------------------------
* Данните за 2014 - 2020 г. са за договорени, но неизплатени средства към 31.10.2018 г.

**Финансовите средства за регионалните иновационни центрове са прехвърлени през 2018 г. Към датата на публикацията процедурата все още е в подготвителен етап.

Източник: Изчисления на ФПИК на база данни от ИСУН.

Иновации.бг
доклад
стратегия
финансиране
иновационната система
сътудничество
предприятия
изследователски институти
По статията работи:

Галина Александрова