НАЧАЛО » анализи

Инж. Щерьо Щерев: Въглищата спират. Какво ще правим след това?

fb
3E news
fb
16-10-2018 08:30:00
fb

Получих покана с това заглавие за участие в публична дискусия. Тя се проведе на 11 октомври в София в представителството на Европейската комисия, а темата й беше „Справедлив енергиен преход”. Събитието бе организирано съвместно от WWF и екологично сдружение „За Земята“, в партньорство с КНСБ, КТ „Подкрепа“, Българска стопанска камара и Национално сдружение на общините като част от проекта„Справедлив преход в Източна и Южна Европа”, изпълняван от WWF в Германия, Полша, Гърция и България.

 

Ще използвам текста от поканата за участие за да предам точно замисъла и идеята на организаторите: „Ангажиментите на Европейския съюз по Парижкото споразумение показват, че сме свидетели на необратима тенденция, която води до извеждане на въглищата от енергийния микс. Това налага създаването на всеобхватен подход за справедлив преход във всичките 41 въглищни региони на Европа. Този подход трябва да предложи адекватни алтернативи, които да намалят негативните последици за местните общности и работещите във въгледобивния сектор и ТЕЦ-те, захранвани от въглища. В същото време от него се очаква да подпомогне структурната промяна към устойчива местна икономика и справяне с нанесените последици от десетилетията интензивен добив и замърсяване.”

 

Главният експерт на програма „Климат и Енергетика“ на WWF България Георги Стефанов представи работен вариант на първия план за справедлив преход за региона на Югозападна България, който също се изготвя по проекта.

Въпреки че през годините бяха положени много усилия за запазване на въгледобива в България, видно е, че светът трайно върви към бъдеще без електричество от въглища.  Много е важно преходът към нови, устойчиви икономически дейности да бъде структуриран и планиран правилно, така че в тези региони да не ставаме свидетели на социални и екологични, нерешими от никому проблеми, което за съжаление не виждаме да се случва в Бобов дол и Перник“,Георги Стефанов. 

Лекторите и болшинството от изказалите се многократно употребиха израза „Справедлив енергиен преход”, но аз и мнозинството от участващите енергийни експерти не видяхме нищо справедливо в това да ни налагат закриването на цял сектор от националната ни енергетика.

 

Решението на Европейския парламент за закриване на добива на въглища и производството на електрическа енергия бе прието с недемократично проведена процедура на гласуване. То се оспорва от европейската въглищна асоциация „Еврокол”, Полша и България в Европейския съд.

 

Към Парижкото споразумение се придържат само ръководството на ЕС в съгласие с богатите западни държави, членки на Съюза и няколко американски щата, където няма въгледобив. Това не е светът. Останалите Американски щати, Китай, Индия, Русия и редица други държави не приемат Парижкото споразумение.

 

Настойчивостта на гостуващите от ЕС лектори и изказванията на организаторите на дискусията бяха насочени да внушат на аудиторията, че единственият виновник за климатичните промени на нашата планета е СО2, получен при изгарянето на въглищата в ТЕЦ и спасението на човечеството е в затварянето им. И тези твърдения се налагат като неоспорима догма, нетърпяща разсъждения и обратимост в прилагането й. Справедлив енергиен преход не се извършва под диктат и със заплахи за финансови и други санкции. Неудобство изпитах от примирението и безпомощността на някои от представителите на властта, които са готови безропотно да приемат този несправедлив диктат.

 

Така преди повече от 1000 години висшият клир във Ватикана е приел определението, че „Земята е плоска и Слънцето се върти около нея”. Неоспоримостта на тази догма е налагана векове от инквизицията с огън и меч. Видни европейски умове са пратени на кладата заради оспорването й. Преди по-малко от столетие един диктаторски режим е възприел подобен принцип на държавно управление – „молчать, не думать и исполнять!” Методите на бюрократите в ЕК и ЕП напомнят за тези отминали времена. Те пренебрегват принципите на демокрацията и се опитват да наложат на страните-членки догмата за вредата от СО2 и затварянето на въглищните ТЕЦ. Всяко неизпълнение ще бъде санкционирано. Но мислещите хора в Европа и света не са убедени, че човешките дейности от мирното ежедневие са основната причина за климатичните промени на планетата ни. Земята е преминавала многократно в своето съществуване през цикли на затопляне и застудяване, а човешките познания не могат да дадат задоволително, безспорно обяснение на причините. Въглищните находища на Европейския континент – в Русия, Украйна, Полша, Германия и т.н., в това число и у нас на Балканите, са образувани от гигантски натрупвания на дървета, расли в условия на тропически климат. След който е имало ледников период. През тези периоди няма установени следи от човешки дейности, които да са ги предизвикали. На замръзналия континент Антарктида не винаги е било така студено. Преди повече от 250 милиона години климатът е позволил растежа на тропически гори. Свидетелство за това са откритите големи залежи на въглища.

 

И днес все още малко знаем, в каква степен активността на Слънцето влияе на климата на Земята. Знаем, че тя предизвиква електромагнитни бури, които смущават електрическите комуникации, работата на електрическите машини и съоръжения, влияе на въздушните и океанските течения. При въртенето на Земята около Слънцето климатът преминава за една година през четири цикъла – пролет, лято, есен и зима. Но Слънчевата система се движи непрекъснато по орбита в нашата галактика, а тя от своя страна обикаля безграничният космос по неизвестна траектория и непознати галактики, сили и космически закони влияят, както върху нея така и върху нашата планета. Оста на Земята променя наклона си. Скоростта й на въртене около тази ос също търпи промени. Съответно циклите на климатичните промени, може би причинени от космическите сили, са на интервали през столетия, хилядолетия и десетки хилядолетия, за които няма достатъчно статистически данни и убедителни, безспорни, научни обяснения. Ако човечеството е безсилно да се противопостави на космическите сили, то не бива да се примирява с ограниченото бюрократично мислене и диктат.

 

Не вярвам на лекторите от WWF България и домакините от сдружението „За Земята” , които са спечелили европейски конкурс за разработване на проект в помощ на останалите без работа миньори в района на Бобов дол. Те дори не са посетили минните региони, не са се срещали с потърпевшите, за които са предназначени техните разработки.Те не защитават кауза и убеждения. Това са високо платени лобисти от европейски фондове, в които постъпват финансови дарения от мощни корпорации. Финансираните организации защитават техните корпоративни интереси.

 

Напълно подкрепям емоционалното изказване на Димитър Манолов, президента на КТ „Подкрепа”: „Никой не ни казва дали искаме преход, а ни казват, че е справедлив“. Той разкритикува цялата политика на ЕС във връзка с Парижкото споразумение за климата и заяви, че „някой иска да си продаде технологиите“, тъй като „от това се правят много пари“. Оспори и тезата, че СО2 е причината за глобалното затопляне. В заключение категорично заяви, че синдикатът ще се бори до последно срещу закриването на въгледобива и спирането на ТЕЦ в комплекса „Марица-изток”.

 

Ако се закрие „Марица-изток”, потърпевши ще бъдат не само работещите в нея и в партниращите й фирми, но и българската икономика, и всички българи. Помощите от ЕС са като в перефразиран стар виц - „ние ще ви купим въжето, а вие се обесете”. Приеха ни в ЕС под условие да си закрием модернизираните на световно ниво и изключително ефективно работещи трети и четвърти ядрени блокове в АЕЦ „Козлодуй”, и с щедри обещания за компенсации. Но оказва се, че изпълнението не съответства на обещанието. Компенсациите са нищожни в сравнение с загубите, които търпи българската енергетика от преждевременното им спиране.

Противопоставянето ни „за и против” определена технология на електропроизводство ни прави слаби.

 

Преди около 700 години българската държава е била разпокъсана на отделни феодални владения, които са враждували по между си. В резултат сме загубили държавността си и националната си свобода. Сега сме разделени на различни фракции – едни симпатизират на конвенционалната топлоенергетика, други на ядрената, а трети на възобновяемите енергийни източници. Нека не погребваме ефективно работещи мощности, произвеждащи евтина електрическа енергия и гарантиращи стабилността и сигурността на енергийната система, за да прокараме строителството на нова ядрена централа или на ВЕИ. Не вземам страна в спора на енергетиците, защото не съм специалист, дали шестстотин мегаватовите блокове, които са маневрени, са по-подходящи за енергийната ни система от хиляда мегаватовите ядрени блокове. Бъдещето е наистина на ядрената енергетика. Но в минно-енергийния комплекс „Марица-изток” са инвестирани много повече милиарди левове отколкото за АЕЦ „Белене” и те се възвръщат с печалба. Конвенционалната енергетика има ефективен живот още поне половин век.

 

Не приемам прекалено оптимистичните разчети на уважаваният от мен професор Христо Василев, който страстно рекламира замяната на ТЕЦ със соларни паркове. Разчетите, с американските нормативи за енергийна плътност на квадратен метър /5,4 W/кв. м/ , показват необходимост от четири пъти по-голяма площ от тази на комплекса „Марица-изток” за изграждането на соларен парк, който да е при условията на екватора - слънцето да грее 12 часа в денонощието с постоянна интензивност цялата година без да е засенчвано от облаци.

 

При тези условности паркът ще произведе същото количество електро енергия, което и термичните централи, но не с тяхното качество. Но такива идеални условия дори и на екватора няма. Не съм съгласен с пионерския ентусиазъм на професора. В България слънцегреенето не е като над екватора или над пустините на Сахара и Арабския полуостров, затова неприемам и перспективата да се покрие половин България със соларни паркови, които да заменят равностойно „Марица-изток”. Не е екологосъобразно, те да се разполагат върху плодородни селскостопански или горски площи. Соларните панели могат да бъдат монтирани на покривите на жилищни, промишлени и обществени сгради. Могат да бъдат използвани от архитектите при проектирането на нови сгради като красиви пана-апликации.

Химическият състав на атмосферния въздух е основно от азот и кислород. Въглеродният диоксид заедно с водни пари и други химически съединения влиза в този състав. Важното е , че неговият живот в атмосферата трае около пет месеца благодарение на фотосинтезата в растителния свят. Швейцарско решение за справяне с вредните емисии подхожда към парниковия газ като към суровина. В Швейцария вече работи първият завод, който улавя въглеродния диоксид от въздуха, а след това го подава към парник. Там вредният газ се превръща в полезен при отглеждането на зеленчуци / Биляна Бонева/. Американски учени са провели подобен експеримент. Резултатите са били поразителни. Растенията в парника са развили мощни стъбла, а реколтата от плодове и зеленчуци в пъти по-голяма отколкото преди. Това показва, че не трябва да се вземат крайни решения и да се обявява СО2 за абсолютен враг на природата. Целесъобразно е да се събират такси в размер не повече от 2-3 евро/т. СО2 от инсталациите и съоръженията, които го емитират. Тези средства трябва целево да се инвестират във възстановяването на горите не само в Европа, но и на цялата планета.

Освен това експертите,топлотехници - специалисти в горивните процеси на ТЕЦ, не са казали последната си дума. Един от тях, инж. Димитър Куюмджиев, в изложението си по време на дискусията говори за т.н. „зелен дизел”. Това е нова технология за изгаряне на въглищния прах в емулсия с вода и определени химически примеси / наречена „зелен дизел”/, при която количествата на всички вредни емисии намаляват многократно. Предстоят експерименти в производствени условия в работещ котел.

 

Сега е на ход политическата класа да се обедини в името на националната кауза. Ако министерствата нямат необходимия капацитет да разработят и защитят българските интереси в Брюксел, то в БАН, Техническия университет, Лесотехническия и Селскостопанския университети, в ТЕЦ-ли и мините има учени и експерти, които могат да разработят аргументирана обосновка в защита на конвенционалната енергетика. За целта е необходимо да се обедини целият научен, експертен и юридически потенциал на нацията. Успехът е в съвместни координирани действия с политиците и експертите от другите засегнати страни – Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Испания, Румъния да се оспорят директивата за ликвидиране на конвенционалната енергетика. Така ще се защитят не само интересите на българските, но и на европейските граждани, и ще се запази конкурентната способност, както на българските, така и на европейските промишлени стоки.

въглища
Мини Марица Изток
енергиен преход
добив на въглища
въгледобивен сектор
WWF
БСК
КНСБ
ЕК
ЕС
Европейски парламент
По статията работи:

Маринела Арабаджиева