НАЧАЛО » анализи

Икономиката през третото тримесечие: прегряване, циклично забавяне или структурни проблеми

fb
3E news
fb
15-11-2019 02:13:28
fb

Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ

Данните за стопанската динамика през третото тримесечие, макар на пръв поглед противоречиви, започват да разкриват все по-ясна тенденция за структурни промени. Накратко, вътрешното потребление постепенно измества износа като двигател на растежа, а инвестициите в основен капитал продължават да стагнират. Ето кратък обзор на случващото се в няколко щрихи:

През третото тримесечие реалният ръст на БВП е 3,7% спрямо същия период на 2018 г. Както изглежда към момента, почти сигурно растежът за цялата 2019 г. ще надвиши първоначалните очаквания. Впрочем, наскоро МВФ и Европейската комисия ревизираха прогнозите си към по-висок от първоначално предвиждания за тази година ръст на БВП – съответно до 3,7% и 3,6%. Потреблението нараства с 4,9%, брутното капиталообразуване  - с 2,2%, а износът с 0,4% в реално изражение. В известна степен се потвърждава хипотезата за относително нарастване на значението на вътрешното търсене. Трябва обаче да се отчита, че инвестициите се увеличават с минимални темпове, като за тримесечията имат дял от едва 18,3% от БВП, а вносът дори отчита реален спад за второ поредно тримесечие.

В по-общ план, тези данни показват, че преструктурирането на факторите на растежа изглежда все още е в ранна фаза. Активизирането на потреблението на домакинствата все още не се „вижда“ в данните за платежния баланс например – на дванадесетмесечна основа до август текущата сметка има излишък от около 4% от БВП, а търговският дефицит дори се свива с 1/3 спрямо предходната година и е под 1% от БВП. Това състояние е в ярък контраст със случилото се в периода до 2008 г., когато текущата сметка беше с огромно отрицателно салдо, надхвърлящо дори 22% от БВП.

Голямата разлика е в устойчиво ниската инвестиционна активност в сегашната фаза на икономически растеж. Темпът на увеличение на капиталообразуването през третото тримесечие едва 2,2% на годишна основа. По всичко личи, че темпът ще остане на подобно ниво за цялата година, и съвсем малко по-висок през 2020 г., според макроиконоческата прогноза на министерството на финансите. Цялото възстановяване след 2010 г. се характеризира с бавно нарастване на инвестициите в основен капитал - с около 1,5% средногодишно за периода от 2012 до 2018 г. За същия период делът им в БВП е едва 20%, при това с тенденция към лек спад и задържане под 19% за последните три години. За сравнение, средно за периода 2003-2008 г. инвестициите са приблизително 26% от БВП. В страните от Централна и Източна Европа (без Полша) периодът на бързо догонване на средните нива на доход в ЕС се характеризира със сходни нива на инвестиции - над 24% от БВП. Преките чужди инвестиции в последните години, макар да са с различна насоченост и много по-висок дял на тези в експортно-ориентирани отрасли от периода до 2008 г., са едва 2 до 4% от БВП.

Кредитната експанзия на банките в последните две години, и дори ускоряването на темповете на растеж на кредита за частния сектор в последните месеци, все още не се трансформира в отчетлива промяна на бизнес инвестициите и покупките на вносни стоки. Към края на септември редовните кредити за нефинансови предприятия са с 11,6% по-високи (16% за кредитите със срок на изплащане над 5 години), а редовните потребителски кредити – с 13,7% - спрямо година по-рано. Действително се отчита годишен ръст на вноса на потребителски стоки общо с 8,2% за първите седем месеца, и малко по-висок за домакинското обзавеждане и мебелите – с 12,3%. Вносът на автомобили обаче стагнира, независимо от облекчаването на достъпа до финансиране и спада на лихвите.

Ръстът на редовните жилищни кредити възлиза на над 17% на годишна основа до септември и значителното намаление на лихвите имат безспорен ефект върху търсенето на имоти  и това се отразява в нарастващи цени в големите градове. Общо за страната през второто тримесечие на 2019 г. жилищата са поскъпнали с 31% в сравнение със средното за 2015 г., като за София и Пловдив ръстът е над 40%. В същото време, покачването на цените на годишна основа вече не е толкова високо – 5% за страната и 5,9% в София. Вероятно сред факторите зад тази динамика са активизирането на новото строителство и увеличаването на предлагането на пазара – за 12-те месеца до септември 2019 г. площта в новоиздадените разрешения за строеж в София е 2,3 пъти по-голяма от тази през 2015 г. Все още обаче строителната активност расте с умерени темпове, а броят на наетите в сектора е далеч по-нисък от достигнатите нива през 2007-2008 г.

Българската индустрия вече понася неблагоприятните въздействия от влошената външна конюнктура и особено – забавянето на германската икономика. Индексът на промишленото производство е отрицателен за всеки от четирите месеца до септември, като спад има както общо за индустрията, така и в преработващата промишленост. От началото на 2019 г. се свиват производствата на облекла, основни метали, мебели, а вече се наблюдава спад и в металообработващата и машиностроителната индустрии. Всичко това води до намаляване на стойността на износа на стоки през септември с 1,1% в сравнение със същия месец на 2018 г., макар общо за деветте месеца на годината да се отчита растеж от 3,2%. В еврозоната, макар да не може да се говори за рецесия или криза, растежът се задържа устойчиво на ниски нива от около 1,2% на годишна основа. Последните данни за ръста на БВП през третото тримесечие изглеждат умерено оптимистични единствено с оглед на предварителните очаквания за допълнително влошаване; в Германия БВП расте с 0,5%, в Италия – с 0,3%, във Франция – с 1,3% спрямо същия период на 2018 г. В по-широк контекст, в анализа на Европейската комисия към есенната икономическа прогноза се поставя въпроса доколко ЕС ще навлезе в продължителен период на нисък растеж заради фундаментални структурни проблеми. (виж повече тук)

Затрудненията в индустрията и относително слабата инвестиционна активност обаче, поне засега, не влияят на основните показатели на пазара на труда. За третото тримесечие коефициентът на заетост на лицата на възраст от 20 до 64 години е 76,3% (с 2,8 процентни пункта по-висок от същото тримесечие на 2018 г.), а коефициентът на безработица спада до 3,7%. – два исторически рекорда за българската икономика. Коефициентът на заетост за мъжете в тази възрастова група достига 80,9%, за висшистите – 88,6%, дори за лицата с основно и по-ниско образование делът на заетите надхвърля 40%. За лицата между 55 и 64 години коефициентът на заетост вече е над 65% докато преди 15 години делът на работещите в тази група е около 30%. Икономиката е създала заетост за над 40 хил. лица над 55 г., 15 хиляди от които са дори над 65 годишна възраст. Лицата извън работната сила намаляват с 97 хил., като с близо 60 хиляди по-малко са тези, които са неактивни поради нежелание да работят.

Данните за пореден път потвърждават тезата, че динамиката на пазара на труда се определя в много голяма степен от дългосрочни демографски тенденции, включително застаряване и миграционни процеси. Отвореният пазар на труда на ЕС поставя българските работодатели в конкурентна среда за привличане и задържане на работници и естествените последици са както ниските нива на безработица, така и изпреварващото увеличение на разходите за труд. За последното тримесечие средната работна заплата нараства с 11,8% спрямо година по-рано, като в частния сектор ръстът е дори по-висок – 12,2%. Устойчивото решение на подтиснатото предлагане на труд и намаляването на младите в работната сила е повишаване на производителността както с промяна на продуктовата структура, така и с технологично обновление – и двете трансформации изискват инвестиции.

На европейската карта България е сред страните с относително висок растеж, както впрочем и повечето догонващи икономики от Централна и Източна Европа. Очакваното „пренаписване“ на правилата на международната търговия, инициирано в голяма степен от администрацията на САЩ както и и структурните основания за задържане на нисък растеж в еврозоната тепърва ще въздействат негативно на експортно-ориентираните индустрии. При дългосрочно неблагоприятна демографска тенденция и краткосрочно прегряващ пазар на труда, перспективите за поддържане на подобен темп на растеж в следващите няколко години започват да изглеждат все по-слабо вероятни без осезаемо нарастване на инвестиционната активност.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/ikonomikata-prez-tretoto-trimeseie-pregryavane-ciklino-zabavyane-ili-strukturni-problemi-/

икономика
икономически растеж
ръст на БВП
ИПИ
Лъчезар Богданов
По статията работи:

3E news