НАЧАЛО » анализи

Изтичането на някои договори с „Газпром“ ще доведе до големи промени в България и региона

Промените, които ще настъпят на газовия пазар ще дадат възможност на регионални частни компании да осигуряват самостоятелно руски газ и да го продават независимо от „Газпром“. От друга страна, „Газпром“ ще трябва да спазва Европейските антитръстови прави

fb
3E news
fb
02-09-2016 12:48:00
fb

Автори: Аура Сабадус, Ирина Пелтегова, ICIS

Напоследък публичното внимание е насочено към руски газови проекти като „Северен Поток 2“, „Турски поток“ и „Южен Поток“, които се очакват да бъдат реализирани в Европа в следващите няколко години. Същевременно по-малко внимание се обръща на някои промени, случващи се в момента, които ще променят газовите пазари в Европа и Турция.

Промените се дължат на развитието на две основни направления.

Едното е свързано с приемането на последните Европейски газови мрежови кодове. Те включват изискванията, свързани с хармонизиране на метода, по който се разпределят капацитети по газопроводите, както и правила, които ще направят търговията и преноса на газ, както и обмяната на информация, по-ефективни.

Другото направление е свързано с изтичането на някои дългосрочни договори между „Газпром“ и Румъния, Украйна, Турция и България до 2030-та година.

Тези промени се очаква да доведат до по-голяма конкуренция, прозрачност и отговорност в източна Европа - регион, на който руската компания „Газпром“ почти ексклузивно доставя газ през последните 30 години.

Промените също би трябвало да поставят началото на газов коридор за доставки в две посоки север-юг и юг-север, чрез който Украинския и Балканските пазари могат да намалят риска, произтичащ само от един източник на доставки.

Два от договрите с „Газпром“ за доставки по т.нар- Западна Линия изтичат тази година. Това ще освободи ключови секции за компании, които желаят да закупят капацитет за пренос на газ. Западната Линия е газопровод, по който се транзитира газ от Русия към Турция и Гърция през Украйна, Транснистрия (Приднестровието), Молдова, Румъния и България.

Капацитети на точките „Орловка-Исацеа 1“, на границата между Украйна и Румъния, и „Негру Вода – Кардам 1“ между България и Румъния, ще бъдат достъпни за закупуване чрез търгове през септември и газовите потоци се очаква да започнат по новия режим от 1-ви октомври.

Комбинираният годишен капацитет по двата договора е 13.3 милиарда кубически метра газ, само 2 милиарда кубически метра по-малко от предложеното първо трасе на „Турски поток“ (ТуркСтрийм) – газопроводът, който Русия планира да построи под Черно Море за доставки на газ към Турция и южна Европа.

Междувременно, договора на Гърция с „Газпром“ би трябвало да изтече тази година, но бе подновен през 2014-та. Въпреки това, Гърция е задължена според Европейските директиви да даде достъп на трети страни до газопровода с България.

Последиците от всички тези промени са много.

Гърция ще получи възможност да задълбочи ролята си на регионалните газови пазари, като увеличи вноса на втечнен газ и съответно на експорта на газ към региона.

Това лято две гръцки компании вече започнаха за изнасят газ към България чрез капацитет за виртуален обратен пренос. Капацитета за износ е почти изцяло свободен.

В обратната посока, капацитетът е почти изцяло резервиран от „Газпром“, но има възможност за гъвкавост по газопровода.

Подобна възможност може да се разкрие и за Турция. Южната ни съседка планира да вкара в употреба първия си плаващ участък за съхранение и прегазифициране за внос на втечнен газ от Егейския бряг близо до Алиага през идващата зима. Ако Турция построи газопровод до България, и увеличи капацитета на вече съществуващия газопровод до Гърция, може да започне да продава остатъчни количества газ на източно европейските страни, когато вътрешното потребление в страната е ниско.

България, една от европейските страни с най-несигурни доставки на газ, като се има предвид почти пълната зависимост от руски газ, може да започне да освобождава част от количествата, които получава, и да ги предоставя на частни компании. Това би трябвало да помогне с разпределянето на риска и да гарантира диверсификация на пазарните участници.

Румъния очаква да увеличи добива си на газ от Черно море до 2020 година, като използва залежи от участък Домино от около 84 милиарда кубически метра. Залежите само от това находище са над пет пъти повече от годишното потребление на страната. Това би отворило врати за експорт на газ от Румъния.

Украйна, която прие Европейските закони на вътрешния си газов пазар, може да предложи газовото си хранилище, което събира 14 милиона кубически метра, на регионални компании на атрактивни цени.

Важно е да се отбележи, че все още съществуват доста големи предизвикателства.

На първо място, имайки предвид липсата на алтернативни доставки на газ за момента, руския газ най-вероятно ще остане най-важният източник за сега. Но въпреки това, промените, които ще настъпят, ще дадат възможност на регионални частни компании да осигуряват самостоятелно руски газ и да го продават независимо от „Газпром“. От друга страна, „Газпром“ ще трябва да спазва Европейските антитръстови правила.

Второто предизвикателство е свързано с политическите пречки, които досега възпрепятстваха прогреса в тази насока. Регионалните страни трябва да осъзнаят, че само по-добро координиране и сплотеност, ще им позволят да се възползват от възможностите, които започват да се отварят.

И не на последно място, нужна е повече прозрачност, за да може всички участници да поемат своята отговорност по време да трансформацията в Източна Европа.

 

 

газови потоци
газови мрежови кодове
Турски поток
Южен поток
Трансбалкански газопровод
Газпром
По статията работи:

Маринела Арабаджиева