НАЧАЛО » анализи

Иван Иванов за либерализацията и превръщането на потребителите в участници на пазара чрез производството на ток от ВЕИ

fb
3E news
fb
13-02-2020 12:02:57
fb

Осъществяването на регионалната свързаност е от ключово значение за българската енергетика и е важна част от либерализацията на електроенергийния пазар. Това коментира в рамките на дискусионния форум, организиран от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. С оглед на либерализацията той обърна внимание на необходимостта от нова енергийна стратегия, премахването на кръстосаното субсидиране, дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия, обособяването на групата от енергийно уязвими потребители и създаването на платформа за сравняване на цените. Не на последно място е и превръщането на потребителите в активни участници на пазара.

Проблеми и предизвикателства

„Актуалните проблеми в момента пред българската енергетика не са малко. Искам да откроя три от тях: на първо място това е създаването на ликвиден, прозрачен и интегриран пазар на електроенергия. Ликвиден по отношение на предлаганото количество електричество, прозрачен по отношение на спазването на правилата за провеждане в съответствие с всички законови и подзаконовите изисквания на търговете на този пазар ( това са правилата по RЕMIT, за които именно КЕВР има специални отговорности) и интегриран дотолкова, доколкото през тази 2020 година и следващата 2021 година българската енергийна система, респективно и българския пазар на електроенергия ще бъде действително интегриран в регионалния и европейския пазар на електроенергия“, посочи Иван Иванов.

Председателят на регулаторната комисия не подмина и амбициите на Европа към чиста енергия. Той припомни, че в страната ни голяма част от производството на електроенергия е от централи, работещи с въглища, а преходът към чиста енергия трябва да се осъществи без сътресения.

„Преходът към чиста енергия се явява акцент в енергийната политика не само на България, но и във всички страни членки на ЕС.  Предвид амбициозните цели, които се поставят от сегашния състав на ЕК и, които поставят наистина изключително сериозни въпроси и възникват предизвикателства пред българската енергетика дотолкова, доколкото тя до 43-45 % е зависима от енергията, която се добива от термичните централи. Централи трябва по определен начин да напуснат полето на големите енергийни мощности, като е необходимо това да бъде направено по един начин, който да не предизвика големи икономически и социални сътресения. Но това е необходимо да се направи“, посочи Иванов.

На трето, но не и на последно място според него е секторът, свързан с природния газ, където страната ни изостава. „Един от съществените проблеми пред българската енергетика това е действителното осигуряване на диверсификация на доставките на природен газ. За това съществена роля играят интерконекторите, които се изграждат с едно много сериозно закъснение от българска страна“, каза председателят на регулаторната комисия, като изрази надежда, че през следващите 2-3 години България ще има  „видима възможност да получава природен газ от различни източници, който да гарантира конкурентоспособност на нашия пазар и заедно с това стабилни цени“.

За енергийната стратегия, дългосрочните договори и кръстосаното субсидиране

Иван Иванов коментира и действията, които трябва да бъдат осъществени за постигането на напълно либерализиран пазар на електроенергия.

„Преди всичко, и аз няма да се уморя да повтарям, че България вече има крещяща нужда от нова енергийна стратегия“, заяви още Иванов, като припомни, че това е последната година от сега действащата енергийна стратегия. „Тази стратегия към момента вече не е актуална. Тя съдържа някои насоки на развитие на българската енергетика, които не се осъществиха и едва ли ще се осъществят. Необходима е нова енергийна стратегия, но тя може да бъде направена само след много сериозна подготовка. Тя трябва да бъде създадена действително от хора, които са визионери, които трябва да видят развитието на българската енергетика до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Това е абсолютно необходимо и особено важно“, подчерта той. В същото време, припомняйки ролята на енергийната стратегия на закон, подчерта и необходимостта от пълен политически консенсус от страна на парламента.

„Трябва да се постигне консенсус в политическите среди, защото тя ще се приеме от Народното събрание, че независимо от промяната на правителствата в следващите десетилетия тази стратегия ще трябва да бъде изпълнявана така, както е разписана, в противен случай губи смисъла си“, обясни той.

„На второ място – пълна либерализация на пазара на електроенергия, може да има, когато липсват дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия. Досещате се, че се касае за договорите с двете централи (ТЕЦ б.р.) ЕЙ И ЕС и Контур Глобал. В сега разписаните срокове за задължително дългосрочно изкупуване тези договори изтичат през 2024 г. за Контур Глобал и 2026 г. за ЕЙ И ЕС. Преговорите, които се водят в момента с двете централи не са довели до краен резултат, тоест до решение за сериозна промяна на тези договори с оглед България да продължи напред, без изискване за дългосрочно изкупуване на електрическата енергия. Това е тема доста широка за обсъждане“, заяви Иван Иванов.

Председателят на регулаторната комисия отдаде необходимото и на формирането на групата от енергийно уязвими потребители. „Европейската комисия още през 2009 година в третия енергиен пакет постанови, че при финала на пълна либерализация на пазара на електроенергия трябва да има сегмент – това са енергийно уязвимите потребители, които трябва да бъдат защитени“, каза Иванов, като допълни, че основна отговорност за това носи  Министерство на труда и социалната политика. По-късно в рамките на дискусията и не за пръв път Иванов припомни, че с енергийния министър Теменужка Петкова още преди три години са предоставили концепция пред екипа на социалното министерство, но оттогава досега по тази тема не се случва нищо.

Сред условията за пълната либерализация на електроенергийния пазар са премахването на кръстосаното субсидиране, модернизиране на промишлените предприятия, премахване на регулираните цени и регионалната свързаност.

„Премахването на кръстосаното субсидиране е важен въпрос, който засяга пряко регулатора“, каза още председателя на КЕВР, като не пропусна да припомни колко голямо е било то преди поемане на функциите от сегашния регулаторен състав.  „С решенията си още преди две години кръстосаното субсидиране бе намалено, като за едно от трите електроснабдителни дружества кръстосаното субсидиране е напълно премахнато, но трябва в следващото ценово решение този въпрос да се изчисти. Това е една от критиките, които има бизнеса. Трябва до пълната либерализация то наистина да бъде преодоляно“, категоричен бе шефът на регулатора.

Не по-малки са и изискванията към бизнеса. Въвеждане на модела в частност и за декарбонизация по думите на Иван Иванов „изисква големите стопански производители да могат да функционират своего рода като един студен резерв“. В тази връзка според него трябва да бъде въведен моделът „demand-response”.

„Естествено регулираните цени трябва да отпаднат и в тази посока ще отбележа, че България има ангажимент това да се случи най-късно през 2025 година.  Което означава, че в период между 3 и 5 години регулираните цени трябва да бъдат преодолени. Има различни модели“, отчете още той.

Разбира се, сред акцентите в изказването бе и регионалната свързаност, която е сред основните изисквания за постигане на пълна либерализация на електроенергийния пазар.

„Осъществяването на регионалната свързаност е абсолютно необходима. България не може да бъде разглеждана като енергиен остров, независимо дали се касае за електроенергия или природен газ. Регионалната свързаност позволява на страната да бъде част от общоевропейския пазар на електроенергия. Когато това бъде реализирано в ключовия сегмент, а именно търговия „ден напред“, ще отпаднат тези критики, които често чуваме по отношение на изменението на цената на електроенергията. Тя ще бъде изцяло свързана с цената на електроенергията в съседните борси, като Европейската комисия залага разликата в цената на електроенергията в борсите на две съседни страни две съседни пазарни зони да бъде не повече от 2 евро на МВтч търгувана електроенергия. Това би означавало, че тогава ще имаме европейски цени на нашата енергийна борса“, посочи председателя на КЕВР. Той отчете, че през 2019 г. спрямо 2018 година няма повишаване на нивото на излизане на свободния пазар  и сега то е:  62 % свободен пазар при 38 % регулиран.

Промяна обаче се наблюдава във вида на свободния пазар, а част от износа намалява заради цената, натоварена от въглеродните емисии.

„Съществена промяна обаче настъпва във вида на свободния пазар, тъй като на свободния пазар излязоха всички производители на енергия от 1 до 4 МВт инсталирана мощност. Тези количества бяха своевременно купени на свободния пазар, но най-вече за вътрешни нужди, докато износът на електроенергия от страната намаля по две очевидни причини: първо всички страни в региона се стремят да решат своите енергийни проблеми в смисъл – необходими количества електроенергия със собствени сили. По отношение на ВЕИ Турция, Гърция и не само те рязко повишиха произведената си електроенергия. Това намалява възможностите за износ от страна на България към тези страни. На второ място, нека отбележа, след като нашата електроенергия, повече от 40 %, която зависи от въглищните електроцентрали, чиято цена беше рязко натоварена с цената на въглеродните емисии, търгувани на европейската платформа, то това повиши и цената до нива, че отказа някои от нашите чуждестранни контрагенти да купуват българска енергия“, посочи председателят на КЕВР, като очерта и мерките, които трябва да бъдат насочени към либерализацията.

В частност, по думите му става въпрос за  създаване на платформа за сравняване на цените, опростяване на фактурите, превръщане на потребителите в активни участници на пазара за производство на енергия от ВЕИ, а също така и засилени действия от страна на регулатора по REMIT.

„Мерките, така, както регулаторът ги вижда насочени към либерализацията трябва да засягат крайните потребители, защото всички действия, които се извършват трябва да имат за цел подобряване на услугата за крайните потребители. Първо и категорично по европейски регламент трябва да бъде създадена платформа за сравняване на цените с три фази, така да се каже, което ще подобри значително цените и качеството на предлаганите услуги от енергийните търговци, тъй като всеки потребител ще има възможност да сравни и да си избере ценови план, който е най-подходящ за него, а другите търговци ще се съобразят и няма да предлагат произволни цени или да ги променят в хода на договора“.

На второ по значение, но не и по място е опростяването на фактурите за крайните потребители на електроенергия, което е паралелна мярка. Важна част е превръщането на потребителите в активни участници на пазара и то като производители на енергия от ВЕИ. „Опростяване на фактурите, като по-голямата част от сега съществуващите трябва да бъде отнесена към платформата (за сравняване на цените)“, което обаче трябва да бъде разписано в съответните нормативни документи. „Освен това съществено е, че при възложените много по-високи цели за производството на ВЕИ потребителите се превръщат вече в активни участници на пазара. Защото им се два възможност да произвеждат, да потребяват, да съхраняват и да отдават на енергийната система количества електроенергия. С което разбира се, се дава възможност като нови играчи на енергийния пазар да бъдат и енергийните кооперативи, както и избрани от потребителите агрегатори“, обясни председателя на регулаторната комисия. Той припомни, че в Правилата за търговия с електрическа енергия има вече и разписани текстове с тази цел.

REMIT , регионална свързаност, енергийна интензивност и Smart Grid

Иван Иванов обясни и правомощията на комисията по REMIT и бъдещите действия след отпадане на регулирания пазар. „Ако в момента регулатора се свърза преди всичко с ценовите решения, които са годишни след буквално 3 до 5 години  няма да постановява годишни решения или тримесечни по причина че няма да има вече регулиран пазар. Регулатора обаче ще остане да определя мрежовите тарифи и по-същественото – да осъществява контрол за прозрачността на пазара на електроенергия на едро. Това са преди всичко целите по RMIT – разкриване на злоупотреби на пазара на електроенергия, поради извършване на манипулация на пазара на електроенергия, манипулация и търговия с вътрешна информация на енергийната борса“, каза той и посочи делегираните правомощия за разследване и санкциите при установяване на нарушения.

Колкото до регионалната свързаност, страната ни вече работи активно в тази посока, а ползите ще се усетят още в началото на следващата година, но не и без стъпките, които трябва да направи индустрията за намаляване на енергийната интензивност и разбира се, въвеждане на Smart Grid, стана ясно още от думите на Иванов.

„Ключово за българския пазар е свързаността със съседите ни а оттам и страните от цяла Европа. От месец ноември България вече е на общоевропейската платформа за търговия в рамките на деня. Относно сегмента „ден напред, ключов за ЕК и референтен, това присъединяване ще бъде направено в края на 2020 г. Причината е, че физически, потокът на електроенергия от България към останалите страни членки на ЕС трябва да премине през Румъния. В същото време Румъния, Унгария, Чехия и Словаия са на една специфична платформа и нашата кореспонденция с румънския регулатор показва, че до септември 2020 година ще се хармонизират с европейската платформа за търговия на пазар „ден напред“ и три месеца след това ( нещо като изпитателен срок за румънците) ще присъединят България към тази платформа, което ще е от изключително значение за нас“, подчерта Иванов.

В тази връзка той не пропусна ползите и необходимите усилия и от страна на бизнеса и необходимостта от нови интелигентни измервателни системи, от умни мрежи. „Ползите от изграждането на единен електроенергиен европейски пазар са свързани с повишаване на ликвидността и ефективността. Това, което трябва да настъпи като оптимизация на потреблението на електроенергия касае преди всичко подобряване на електро интензивността на българската индустрия. Тя е една от най-енергоемките индустрии в Европа. Това изисква сериозни инвестиции за подмяна на технологичните паркове, за да достигнат европейските нива на електропотребление. На второ място, трябва да се подменят измервателните системи за всеки краен потребител, както и да бъдат направени умните мрежи Smart Grid, с което да се подобри подаването на електроенергия, и на трето място - с развитието на ВЕИ да се децентрализира българската електроенергийна система, което сериозно ще намали загубите на електроенергия при преноса от единия към другия край на България“, заключи председателя на КЕВР Иван Иванов.

 

енергиен преход
обдиняване на регионалните пазари
либерализация на електроенергийния пазар
Иван Иванов
КЕВР
По статията работи:

Маринела Арабаджиева