НАЧАЛО » анализи

Иванка Диловска: Електроразпределителните мрежи ще са в центъра на енергийния преход

Благодарение на намалените технологични загуби мрежата ни е подарила една година безплатна енергия

fb
3E news
fb
16-10-2020 07:10:20
fb
източник: EMI

Електроразпределителната мрежа е подарила на българските потребители една година безплатна енергия. Ефективността на мрежата за пренос на електроенергия от 2007 година досега се е повишила 2,5 пъти, а мрежовите цени са доста по-ниски от посочената година. Това се дължи на намаляване на загубите. Това обаче не може да продължава. Изискват се инвестиции и промяна на регулаторния подход. Защото електроразпределителните мрежи ще са в центъра на енергийния преход. . Това коментира енергийният експерт и член на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска на конференцията „Европейската зелена сделка и българският енергиен преход“, организирана от EMI и Дипломатическия институт към МвнР.

Зелената сделка не е обхваща само въглищата. Напротив. Електроразпределителните мрежи ще са в центъра на енергийния преход. Ако този сектор не се промени, то ще се забави и самият енергиен преход. Още повече, че зелената сделка става все по-амбициозна.  Обсъжда се намаляване на въглеродните емисии с 55-60 процента. Това ще доведе до конвертиране на всички останали цели и по-високи нива.

При това положение целта за ВЕИ също се увеличава до  38 – 40 %. Отнася се и за енергийна ефективност. Това ще доведе до искането за увеличаване на националния принос и до промяна в българския Национален план за климат и енергетика. Пред  всяка една страна стои въпросът за постигане на  целите, заложени в зелената сделка с най-малко 35 % .Това ще доведе до трусове и ще изисква повече пари. Означава преразглеждане на всички планове, за да се постигнат тези задаващи се нови цели, беше категорична Диловска.

По думите на енергийния експерт и член на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт, за да може да се влезе в крак със зелената сделка, страната ни  ще трябва да предприеме и осъществи много по-голяма промяна, включително и за електроразпределителните мрежи.

Електроразпределителната мрежа стандартно се развива по начин да осигурява сигурност и надеждно снабдяване на хората с енергия. В крайна сметка развитието й зависи от инвестициите. Със зелената сделка обаче се появяват и нови изисквания за дизайна на мрежата, каза тя. В тази връзка експертът обърна внимание на ролята на електроразпределителната мрежа в контекста на присъединяването на възобновяеми енергийни източници.

Всички говорят за възобновяема енергия. Очаква се тя да достигне 60 % в енергийния микс. Очаква се присъединяване на 60 % нови ВЕИ към мрежата. Присъединяването има към мрежата обаче води до фундаментални промени за нея. Тя вече не е пасивна. Движението не е само в посока към потребителите, а и в обратна посока. Това създава нужда от локални диспечерски центрове, които  да изпълняват тази роля, която сега изпълнява преносния оператор, обясни Диловска.

За да се запази сигурността на снабдяването, мрежата ще се нуждае от съоръжения за съхранение, допълни тя.

Освен това ще трябва да разчита също така и на управление на потреблението. Това ще изисква активно участие на потребителите в управлението на системата. Ще може да стане, като се изиска от тях да преместят потреблението си от пикови в по-спокойни часове. Тогава и мрежата ще може да се развива по доста по-спокоен начин.

Навлизането на електромобилите, електрификацията в транспорта и участието на всякакви потребители от своя страна ще изисква и различен тип обработка на информацията. Затова електрификацията и дигитализацията ще играят все по-важна роля за развитието на мрежата.

„За разпределителните мрежи потоците от информация стават много по-важни. За да се присъединят всички децентрализирани възобновяеми енергийни източници, самата мрежа ще трябва да промени своето поведение и това трябва да се случи в скоро време. Определено мрежата ще стане по-умна, но за да участват и потребителите, те трябва да разполагат с интелигентни измервателни уреди от една страна. От друга - да получат и своето възнаграждение за изместване на потреблението и за положените усилия“, каза експертът.

По думите на Диловска промените трябва да започнат от промяна на регулаторния подход така, че да се стимулират инвестициите.

В тази връзка експертът даде за пример три важни отправни точки на председателя на Ofgem (Великобритания)  Dgonathan Brearley, който в презентацията си на десетгодишния план за развитие на мрежата посочва три важни отправни точки. На първо място разпределителната мрежа е на предния фронт по намаляване на емисиите. За да може обаче те да бъдат намалени, е жизненоважно мрежите да получат инвестиции. И на трето, но не и на последно място – целта е улиците да станат зелени, домовете да станат зелени, домакинствата да станат зелени и да си купят електромобили“.  

Необходим е нов дизайн на тарифите, посочи Диловска. По думите й за времето от 2007 г. до 2019 г. досега мрежовите тарифи са се понижили с 25 %. Това се дължи на намаляване на технологичните загуби по мрежата.

Досега загубите, одобрени от регулатора за електроразпределителните мрежи са средно  8 %. Тоест, губи се два пъти и половина по-малко енергия (при преноса) в сравнение с 2007 г.  Това означава, че през този целия период на българските граждани са спестени 30 млн. МВтч електроенергия, за които потребителите не са плащали. За сравнение, това е  равно на годишното вътрешно потребление на България.

Тоест мрежата ни е подарила една година безплатна енергия.

Това обаче не може да продължава. Подобна тенденция е невъзможна, поради факта, че евтините начини за намаляване на загубите са изчерпани. Вече са необходими инвестиции. Иначе ще се тръгне в обратна посока. Затова се изисква промяна на регулаторния  подход. Електроразпределителната мрежа на България се нуждае от инвестиции, коментира енергийният експерт  от EMI.  В същото време в Плана за климат и енергетика няма разписани конкретни стъпки, има само една страница, но с общи, теоретични и остарели данни и схващания, но не и мерки за подобряване на поддържането на мрежата. За периода 2015 – 2018 г. средногодишните инвестиции са били по 108 млн. лв. , а за периода до 2030 г. заложената сума е по-ниска – едва 92 млн. лв. Това, както стана ясно от думите на експертът ще бъде напълно недостатъчно за поддържането на мрежата така, че да излезе на иначе отрежданото й първо място в борбата за намаляване на емисиите.

зелена сделка
енергиен преход
електроразпределителни мрежи
технологични загуби
инвестиции
Институт за енергиен мениджмънт
Иванка Диловска
По статията работи:

3E news