Иван Хиновски: Държавата трябва да осъществява надзор на либерализирания енергиен пазар

Един от най-сериозните проблеми пред българската енергетика е изкуственото поддържане на ниска цена на електроенергията за бита на регулирания пазар, независимо от ръста на средната работна заплата

Иван Хиновски
Източник: БГНЕС

В обществото и сред политиците някак бързо се настани удобното, но и дълбоко погрешно мнение, че ето на, вече имаме работеща енергийна борса и свободен енергиен пазар и това е достатъчно. Цени, търгуеми обеми и дефицити ще се „напаснат” и няма да има необходимост държавата да се намесва по никакъв начин на свободния пазар. Това е дълбоко погрешно допускане и последните катаклизми с цените на електроенергията на свободния пазар го доказаха.
        
Какво се случи всъщност?
        
Не е новина, че този процес на волатилност започна още през миналата година и последните промени в Закона за енергетиката, с които всички дългосрочни договори за електроенергия вече се търгуват на новата платформа на БНЕБ, не доведоха до успокояване на пазара. Сама по себе си тази промяна в законаделството даде положителен ефект – средната цена на търгуваната електроенергията по такива договори спадна с повече от 10-12% само за няколко месеца. Но това се оказва недостатъчно за постигане на така търесената прозрачност и устойчивост на борсата.

Забавянето на процеса на транспониране на европейската регулация REMIT, приета през 2011 година, която дефинира и забранява конкретни спекулативни практики, се оказа критично за овладяване на пазара. Тази регулация е задължителна за страните-членки, но подлежи на индивидуално отразяване в специфичните законодателства на отделните страни. Отсъствието на този много важен регулаторен документ в условията на нашата прохождаща либерализация очаквано създаде условия за манипулации на пазара и борсата, които така подробно и точно са предсказани в REMIT и са дефинирани като забранени практики.

Нека припомним какво е разбирането в цивилизования свят за „пазарно  манипулиране на пазара на едро“- това са действия, предприети от физически или юридически лица, причиняващи изкуствени промени в цените на енергията на нива несъответстващи на баланса „търсене-предлагане“. Водещите принципи за пазарното определяне на цените трябва да бъдат техническите възможности на системата за генерация или внос на енергия,  за съхранението й (все още мит за нас), както и за възможностите за управление на потреблението. Като пазарни манипулации се квалифицират случаите на договаряне на сделки и отказа от тях в последния момент;  вътрешни или вторични сделки, сключвани извън борсата;  разпространяване на фалшива или подвеждаща информация или слухове чрез медиите, включително и чрез интернет.

Точно такива пазарни манипулации бяха реализирани на българския електроенергиен пазар в последно време от някои търговски участници, с което чрез поредица от ходове бе причинен изкуствен дефицит на енергия. За жалост тези компании не могат да бъдат санкционирани, защото липсва юридическото основание за консумирано нарушение – просто липсва конкретен текст в законодателството за това, а и няма кой да го санкционира. Такива ситуации се очакваха да се случват с регламентиране на търговете и сключването на дългосрочни договори на борсата. По- интересно за обществото би било да узнае какви „предохранителни“ мерки за „изсветляване“ на търговията с електроенергия  е предприела държавата, тъй като 90% от енергията по тези договори се предлага от държавни дружества.  
        
Освен влизане в действие на регулацията REMIT на българския енергиен пазар постигането на стабилизация и прозрачност на операциите би могло да се постигне постепенно, но само при наличие и на редица други технически и политически условия, които все още не са налице. На първо място това е осигуряване на висока ликвидност на местния свободен енергиен пазар чрез разнообразяване на предлаганите продукти и количества енергия от местни производители, или при куплирането му със съседните такива и, дай Боже, един ден и с европейските енергийни пазари. Това не може да бъде постигнато лесно, защото е свързано с редица технически условия като междусистемни преносни капацитети, които предстои да се надграждат в съответсвие с европейските политики за повишаване на взаимосвързаността на енергийните системи в региона.

Но за нас доминиращ от дълго време като че ли е страхът от външна конкуренция на вносната електроенергия, която може да причини загуба на конкурентност на редица наши централи. А тези централи, които са структуроопределящи за българската енергетика, продължават да бъдат нереформирани и да работят на загуба, което е видно от тяхните икономически показатели. Проблемът е, че все още липсва радикални мерки от страна на управляващите, които да променят необратимо тази ситуация. За разлика от Румъния наприер, която само за две години оздрави основните си структуроопределящи енергийни компании по модела на раздържавяване чрез емитиране на техни акционерни дялове на борсите.

Тук е мястото да бъде споделена и сериозната тревога в енергийния сектор от продължаващия устойчив спад на износа на електроенергия от българската енергетика. Вместо нашия износ   през страната се транзитират редовно между 500-800 мегавата енергия от север в посока Турция и Гърция. Със сигурност в тези обеми има и търгувани обеми на български компании, но не това е въпросът - големият въпрос е защо българската енергетика все повече губи конкурентноспособност в региона.
       
Продължаващото отлагане на радикалните реформи в енергетика буди сериозна загриженост в българските енергийни среди и в индустрията. Не може вече втора година след представяне на доклада на Световната банка с предложени варианти за енергийни реформи в обществото да липсват каквито и да са планове за конкретни действия и наболелите въпроси с промени в дългосрочните договори за изкупуване на енергия са в центъра на проблема. Добре е да припомним (въпреки, че юристите на БЕХ трябва отлично за знаят) , че в договорите с т.н. „американски централи“  е предвидена възможност за предоговаряне на услугата при достигане на дял на свободния пазар над 45% от общото енергийно потребление.

Редица са затормозяващите механизми за ефективна либерализация на пазара на електроенергия в България. На първо място това е поддържането на регулиран пазар, което влияе негативно на свободния поради все още допусканата от регулаторните механизми практика на прехвърляне на количества електрическа енергия от свободния пазар на регулирания и обратно без санкции.

Друг съществен аспект за изкривяване на свободния пазар на електроенергия е участието на регулирания пазар на НЕК и ЕРП-тата при специални условия, които други пазарни участници нямат.  Но един от най-сериозните проблеми пред българската енергетика, който я стагнира от дълги години насам, е поддържаната с консенсус от всички политически сили погрешна политика на изкуствено поддържане на ниска цена на електроенергията за бита на регулирания пазар, независимо от ръста на средната работна заплата. Нашите политици не могат да осъзнаят, че това е бомба със закъснител, която рано или късно ще причини сериозни щети на икономиката поради продължаващата тежка декапитализация на отрасъла.

Последствията от това са несравнимо по-тежки от краткосрочните политически дивиденти: поради свиване на пазара на инвестициите и ремонтите вече са сринати цели подотрасли на енергетиката – проектиране, производство на машини и съоръжения, консултантски услуги, монтажни и ремонтни услуги, енергийно образование и осигуряване на кадрите и други. В отрасъла се шегуват мрачно, че ако на България се наложи да изгражда нова енергийна мощност, ще трябва да внасяме проектанти от Индия, строители и монтажници от Турция, консултанти от Китай…Потенциалът на българските енергийни специалисти в конвенционалната и в ядрената енергетика, който беше известен на само в България, но и в чужбина, е безвъзвратно загубен.    

---------------------------------------------------------------------
* Иван Хиновски е енергиен експерт, председател на Български енергиен и минен форум







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари