Златната треска на Путин и Ердоган

Източник: БГНЕС

Автор: Кристиан Зиденбидел, „Франкфуртел Алгемайне Цайтунг“

От началото на лятото Централните банки на Русия и Турция са купили почти 100 тона злато. Делът на еврото и долара намалява. Какво се крие зад тази стратегия?

Русия и Турция се превърнаха в най-големите в света купувачи на злато за последните три месеца. Русия е купила 63 тона злато на обща стойност 26 милиарда долара и е заела първото място с голяма преднина през втория купувач, който е Турция. Анкара е купила 30 тона, а на трето място се нарежда Казахстан с 10 тона. В Германия за същия период Бундесбанк е продала 0,4 тона злато на федералното министерство на финансите за сеченето на златни монети.

Това се отбелязва в тримесечия отчет на отрасловото обединение Световен златен съвет, което се базира включително и на данните от Международния валутен фонд.

Самите Централни банки на Русия и Турция коментираха покупката на златото като част от „стратегията за диверсификация“.

Според оценките на наблюдателите обаче, президентите Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган искат да намалят зависимостта на своите валутни резерви от САЩ и еврозоната, за да бъдат по-малко уязвими в случай на криза. При това техните опасения, според мнението на експертите, са свързани с „валутните манипулации“. Русия отдавна иска да намали своята зависимост от долара, на финансовите пазари заговориха за „стратегия за дедоларизация“.

Турция увеличава запасите

Русия всеки месец публикува данните за своите валутни резерви, според които общата стойност на нейния златен запас за няколко години е нараснала от 10,9 милиарда до 73,7 милиарда долара. На свой ред резервите в чуждестранни валута са намалели от 436 милиарда долара до 341 милиарда. Според Световния златен съвет към момента златният резерв на Русия достига 1778,9 тона и е на седмо място в света след САЩ (8133,5 тона), Германия (3373,7 тона), МВФ (2814 тона), Италия (2451,8 тона), Франция (2435,9 тона) и Китай (1842,6 тона).

Ако Русия продължи да купува злато с такава силна скорост и в бъдеще да придобива по 100 тона за половин година, тя скоро ще догони Китай, отбелязват от Съвета. Там също така смятат, че Русия вече има по-голям златен резерв от Швейцария, която в началото на новото хилядолетие съкрати своите запаси от 2500 на 1040 тона. Но се предполага, че сред всички в Швейцария, както и преди, има повече злато на глава от населението.

Турция в своите отчети за валутните резерви посочва злато на стойност 20,4 милиарда долара. През декември миналата година ставаше дума за резерв на стойност 14,1 милиарда долара. За това пък обемът на резервите в чуждестранна валута е намалял минимално от 90,6 милиарда до 89,9 милиарда долара. Според Световния златен съвет Турция с 489,5 тона злато заема 13-то място в класацията по златни резерви.

Интересът на Русия към златото излиза на ново ниво

Както пише Световният златен съвет, Русия отдавна проявява интерес към златото, но за последните 10 години той придоби нови измерения. За посочения период Централната банка на Русия е добавила към своите резерви 1250 тона злато. Само през 2016 г. ЦБ е купила 201 тона злато – много повече, отколкото всяка друга държава. Народната банка на Китай, която по това време заемаше второто място, прибави към своите резерви 80 тона, а Националната банка на Казахстан купи 36 тона.

Впрочем, на Русия въобще не й се налага да увеличава своите запаси на световния пазар по световни цени. Самата тя е един от най-големите производители на благородния метал. Според Световния златен съвет тя е на трето място по добив след Китай и Австралия. ЦБ на Русия често купува златото от родните миннодобивни компании чрез търговските банки.

От 1995 г. страната приблизително е удвоила добива на злато, заяви Татяна Фик, директор на един от отделите в Съвета. Тази година се очаква руският добив да надхвърли 300 тона. Към 2030 г. добивът дори може да достигне до 400 тона злато годишно, заяви председателят на Съюза на производителите на злато в Русия Сергей Кашуба.

Очевидно, че ролята за този златен бум играе и това, че златодобивните компании, които по-рано бяха под контрола на държавата, бяха приватизирани, осъществени бяха сливания и поглъщания. Към момента само пет големи руски миннодобивни компании - „Полюс“, „Полиметал“, „Кинрос“, „Петропавловск“ и „Нордголд“ – добиват над 120 тона злато годишно, т.е. значителна част от общия добив на Русия. При това, за разлика от частните инвеститори, правителството, Централната банка на Русия и търговските банки могат да купуват злато в собствената си страна, избягвайки относително високия данък оборот в размер на 18%.

-------------
Анализът е публикуван от БГНЕС, където се печата по сайта ИноСми: http://inosmi.ru/politic/20171113/240749991.html

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари