НАЧАЛО » анализи

Зелен водород - нека сме сериозни....

fb
3E news
fb
18-12-2020 09:12:40
fb

Четиринадесет инженери и учени от Европейската комисия, които вече не са част от системата публикуваха призив до Комисията да подложи на преглед Водородната си стратегия. Те заявяват, "ние вярваме, че Комисията рискува да загуби доверието с предложението си за водородна стратегия".

Като инженери и учени, бивши служители на Комисията, ние вярваме, че тя рискува да загуби доверието с предложената си „Водородна стратегия“, насърчавайки използването на този газ (труден и скъп за производство) зя енергиен курс, за справяне с прекъсванията на вятърна и слънчевата енергия (поради променливия характер на производството на тези източници б.р. ). Особено ако истинската цел е пълно декарбонизиране на икономиката и драстично намаляване на използването на изкопаемите горива.

Комисията има дългогодишен опит по въпроса за водорода. Започвайки през 1969 г. в Ispra, където Съвместен изследователски център проучва производството и употребата на водород. Генералната дирекция за изследвания продължи с пълна изследователска програма. Законите на физиката и химията са такива, каквито са, изследователи и инженери след многобройни анализи, тестове и демонстрации стигнаха до заключението, че ниската ефективност и високите икономически разходи по това време ограничават обхвата на индустриалното използване на водорода като енергиен курс. Би било полезно да се върнете към тези предишни резултати от изследването, преди да размишлявате за бъдещето!

По-късно във времето, за да се справим с петролните кризи и след това в подкрепа на прилагането на Протокола от Киото, темата се върна в дневния ред. В резултат на това в началото на хилядолетието се установи трансатлантическо сътрудничество на високо равнище между Комисията и САЩ, без обаче това да доведе до по-голямо разгръщане на промишлеността.

Сега виждаме Комисията, без да е извършила пълна оценка на въздействието, поднови темата за водорода съгласно Зелената сделка, по-специално като ключов елемент за широкото внедряване на неравномерните възобновяеми енергии, дори предвижда възможността за производство на „зелен“ водород в Африка и за използването му в Европа ... Африка, където повече от половината население няма достъп до електричество.

Случаят с Германия ни показва ограниченията в резултат на толкова голямото внедряване на периодични възобновяеми енергийни източници. EnergieWende, който е скъп - 25 милиарда евро годишно като субсидии за 20 години, еквивалентни на около 1000 евро на семейство годишно – практически има нулево въздействие по отношение на декарбонизацията, вятърната енергия и слънчевите панели, произвеждайки само 4,3% от своите първична енергия! Всъщност масовото прибягване до тези енергии в повечето случаи води до излишък или липса на производство на електроенергия в сравнение с търсенето. В случай на липса (на търсене), която се случва през по-голямата част от времето, Германия, продължавайки със спирането на ядрените си мощности, разчита на изкопаемите горива, кафяви или черни въглища или внос на руски газ, което обяснява слабото въздействие на стратегията за декарбонизация. В идеалния случай човек би искал, в случай на свръхпроизводство, да има съоръжение за масово съхранение на „зелената“ възобновяема енергия, за да я използва по-късно. Но за съхраняване на електричеството, произведено от вятърна енергия и слънчеви панели през ограниченото време, през което те работят, има само три начина: батерии, помпени станции или използване на междинен енергиен курс с водород. Масивното съхранение в батерии е мечта, а помпените станции, изискват големи инвестиции и подходящи площадки, така че митичното решение за водород се завръща.

Проблемът е, че производството на електроенергия от водород, идващ от вятърна енергия или слънчеви панели е с ефективност от само 28%, което съответства на загуба на енергия от 70%. Освен това, поради прекъсванията на вятъра и слънцето (променливо производство), флотът от големи електролизатори, необходими в такъв случай, също ще работи периодично. Това означава еквивалент на 20% от времето при пълния им капацитет. А това не би било икономически изгодно.

Използването на водородния курс за масовото производство на декарбонизирана електроенергия за мрежата няма икономически смисъл. Още повече, че ако това е свързано със зеления свещен граал на 100% възобновяема електроенергия,  би означавало да се умножат инсталираните мощности на вятъра и слънчевата енергия с коефициент повече от десет  (в зависимост от факторите на натоварване и ефективността). Много по-логично е да се използва ядрена енергия, единствената напълно декарбонизирана първична енергия, способна да произвежда масово електроенергия, и да се оптимизира внедряването на възобновяеми източници въз основа на икономическа оценка, отчитаща всички разходи на глобалната електрическа система. Вместо да се насочва към минимална цифра за внедряване на възобновяеми източници с неравномерно производство, би било по-логично да се насочи към максимум, над който потребителят ще губи икономически и системата няма да е надеждна.

Що се отнася до производството на водород за други промишлени процеси или за гориво за коли, периодичната работа на електролизаторите, захранвани от вятърната или слънчева енергия, би имала също проблем с икономическата жизнеспособност.

Трябва да се каже, че търсенето на водород ще нараства в световен мащаб, заради производството на амоняк, който е ключов компонент при производството на торове, за да отговори на нарастващите нужди на нарастващото население. Днес промишленото производство на водород се основава почти изцяло на изкопаеми горива. За такова приложение, освен използването на електролиза, енергията, необходима за дисоциацията на водата, може да стане и чрез използване на директна топлина, получена по напълно декарбонизиран начин от високотемпературни ядрени реактори. Изследванията и демонстрацията на такива реактори продължават в Китай, Япония и САЩ. Европейската комисия трябва не само да се вгледа внимателно в темата, но преди всичко да инвестира, ако иска да избегне геополитически странични ефекти ог други региони, в които подобно развитие е в ход. Планът за възстановяване след covid предлага възможност. Надяваме се, че Европейският съюз няма да го пропусне.

В заключение настоятелно препоръчваме на Комисията да преразгледа своята „Водородна стратегия“, без влиянието на лобитата, търсещи субсидии, като признае, че масовото производство на водород от променливи възобновяеми източници (променливо производство) е илюзия, и да анализира потенциала на ядрената енергия като обещаващ път за производство на напълно декарбонизиран водород.


Призивът е подписан от Argyraki Vicky, Caruso Ettore, Crutzen Serge, De Jesus Ferreira João, De Sá José, de Sampaio Nunes Pedro, Deffrennes Marc, Demine Olga, Furfari Samuele, Henningsen Jorgen, Neves João, Pauwels Henri, von Scholz Hans-Eike , Woeldgen Jacques.

 

зелен водород
възобновяеми източници
ядрена енергия
ЕК
водородна стратегия
По статията работи:

3E news