НАЧАЛО » анализи

Зелената сделка и Фонда за справедлив преход – какво предстои скоро в енергиен контекст и има ли държавата позиция

fb
3E news
fb
09-05-2020 08:05:41
fb

Анализ на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

Само преди дни беше обнародвано постановление на правителството, с което се създава Консултативен съвет във връзка с европейската зелена сделка (ДВ 40 от 05.05.2020).  Стъпката беше особено актуална и важна с оглед серията от въпроси, които следва да получат ясен отговор на национално ниво предвид защитата на интересите на страната ни в рамките на ЕС. Голяма част от тези въпроси добиват нов тип актуалност в контекста на икономическите (а и политически) последици от коронавирусната пандемия.

На практика, макар че все още не е приключило структурирането му, вече има реална нужда от конкретна и бърза реакция на Консултативния съвет по една особено чувствителна тема, свързана със Зелената сделка, а именно т.нар. Фонд за справедлив преход. 

Независимо от пандемичната обстановка,на европейско ниво обсъжданията относно този фонд текат активно, като до края на май и в началото на юни т.г. се подготвят и стъпки както от страна на Европейския парламент (ЕП), така и от страна на Съвета на ЕС във връзка с приемането на специален регламент[1]. Конкретно – предстои обсъждане и на позиция на докладчик от Комитета за регионално развитие на ЕП[2], представители на национални неправителствени организации вече лобират активно на всички нива, има представени анализи и виждания  от бизнес организации като ЕВРОЕЛЕКТРИК[3]  и др.

От гледна точка на българските интереси е явно, че в контекста на Фонда за справедлив преход енергийната тема излиза на преден план, макар че той не е свързан само с енергетиката.

През енергийната призма в някои отношения институционалната ситуация на европейско ниво изглежда специфична – така напр. в Европейския парламент основната експертиза по енергийните въпроси по статут е концентрирана в Комитета по промишленост, изследвания и енергетика; същевременно относно Фонда водещ е парламентарният Комитет за регионално развитие.  Допълнително, при защита на националния ни интерес следва да се отчита и начинът на вземане на решения в институцията, където подходът е на партиен, а не на национален принцип.

С други думи, в рамките на много кратко време и държавните институции, и членовете на Европейския парламент от България трябва да имат ясна позиция, която да отстояват и която вече е логично да бъде формулирана като визия именно от новосъздадения Консултативен съвет.

Залогът определено е голям. Подходът като цяло и предложението за регламент конкретно имат както същностни общополитически измерения (напр. според споменатия докладчик това се отнася до „... недопускане на по-нататъшно задълбочаване на разликите между регионите…“ и др.), така и конкретно икономическо съдържание.

Последното касае преди всичко и въгледобива, който в България излезе на преден план в контекста на Зелената сделка, и електроенергийната сфера.

Така напр. посоченото е свързано с днешен поглед на предложените текстове в контекста на българските интереси относно:

- размера на средствата във фонда и начина на формирането му;

- уточняване обхвата на дейностите, които могат да бъдат финансирани от него;

- аспектите, в които фондът ще се отнася само за малки и средни предприятия;

- уточняване на критериите, свързани с ползването на фонда във връзка с въгледобива (напр. процентното изражение на критериите в Приложение 1 към регламента);

- възможности за използване на средства от фонда за проекти, които имат същностно отношение към енергийната сигурност напр. такива, свързани с цифровизация и дигитализация на електрическата мрежа и процесите, свързани с нейната поддръжка; проекти в областта на енергийната ефективност; съхранение на електроенергия и др.

Ситуацията с предстоящите обсъждания в европейските институции на въпросите, свързани с Фонда за справедлив преход, е само една илюстрация на интензивната работа, която чука на вратата в контекста на темата „Зелена сделка“. Фактът, че в случая се обсъжда регламент, който е директно приложим в страните – членки, би следвало допълнително да заостри вниманието на отговорните български институции. Въпреки, че е трудно да се прогнозира кога точно регламентът ще бъде приет, е ясно, че активните дискусии по него в компетентните за приемането му европейски институции се планират в рамките на следващите два-три месеца и че той ще бъде факт преди края на 2020. И България не трябва да бъде изненадана от резултата, а да отстоява активно и още отсега ясни и конкретни позиции, съгласувани по съответния ред – създаденият Консултативен съвет е отлична форма в това отношение, която трябва да бъде изпълнена много бързо с конкретно съдържание.  

Фондът за справедлив преход е една от основите на Зелената сделка, която има същностни финансови, икономически и социални измерения – та политиците да не забравят, че последствията и от действията, и от бездействията им са за икономиката и за гражданите, които ги избират. Поради тази причина реакцията в конкретния случай без съмнение ще бъде тест не само за новосъздадения консултативен орган, а за възможността за ефективна защита на националния интерес особено в сегашната променяща се икономически ситуация – и то с отчитане на вижданията и на бизнеса, и на неправителствения сектор и др. Постановлението за създаване на Консултативния съвет дава достатъчно възможности за това – дано и в случая, и по принцип те да се използват ефективно,  навреме, а и в условията на пълна прозрачност. 

--------------------------------------------------------

[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52020PC0022

[2] https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/REGI-PR-648609_EN.pdf

[3] https://cdn.eurelectric.org/media/4434/eurelectric_amendments_jtf_final-2020-030-0269-01-e-h-EDE2BE9D.pdf

Фонда за справедлив преход
Зелената сделка
енергетика
ЕС
По статията работи:

3E news