За телекомуникационния обяд на енергийната маса

Славчо Нейков
Източник: Личен архив

Автор: Славчо Нейков, експерт по енергийна политика

В Парламента предстои обсъждането на второ четене на Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.  Според вносителите чрез него формално става транспониране на Директива 2014/61/ЕС относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, свързана със съчетаване на електронни мрежи с тези на други мрежови оператори. Съгласно предвиденото в законопроекта определение на мрежов оператор (Параграф 1 т.3 от Допълнителните разпоредби) през призмата на енергетиката тук влизат енергийни дружества от електроенергийния, газовия и топлофикационния сектори; отделно под определението попадат и дружества, които управляват железопътни и хидросъоръжения и др. В тази връзка допълнително трябва да се направи важното уточнение, че законопроектът се отнася както до държавни, така и до частни дружества.

По-нататък ще изложа вижданията си само от гледна точка на енергийния сектор, макар че за мен те се отнасят в пълна сила и до другите упоменати сфери. Вече имах възможност да направя това в коментар по законопроекта, изпратен до Народното събрание, но има факти, които си струва да се посочат отново, вкл. и от друг ъгъл.

Всъщност ситуацията, останала непроменена още от първия неуспешен опит през 2016 г. да се приеме такъв закон, може да се обобщи с няколко думи:

Закон в тази връзка е необходим, но законопроектът е проблемен

Предложеният текст изглежда изцяло в полза на телекомуникационните дружества и изцяло в ущърб на енергийния сектор. Във връзка с някои твърдения в парламентарните комисии при обсъждането му, че законопроектът бил съгласуван с електроразпределителните предприятия (нещо, което се оказа неточно), отново подчертавам, че на теория според определението за мрежов оператор, той засяга еднакво и тях, и дружества като НЕК, ЕСО, БУЛГАРТРАНСГАЗ, ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ, други топлофикационни дружества, дружества от системата на ОВЕРГАЗ  и др.

Намирам, че законопроектът страда от явни недостатъци, които не следва да бъдат подминавани с лека ръка на фона на неговата важност.

Законопроектът от гледна точка на подхода към него

Първият акцент, който искам да направя в този контекст, е свързан с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това, което прави впечатление е, че законопроектът е внесен от народни представители, което само по себе си е напълно законосъобразно от гледна точка на Конституцията (чл.87 ал.1). По този начин обаче се заобикаля детайлната съгласувателна процедура, предвидена в рамките на изпълнителната власт, при която секторните коментари могат да имат съществено значение за усъвършенстване на проекта на нормативен акт. В това отношение аргументи могат да бъдат черпени не само от Устройствения правиник на МС и неговата администрация (чл.35 и др.), но и от чл.76 ал.1 т.1 и 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
При подготовката на актове от страна на Министерския съвет, с които се хармонизира българското законодателство с европейското, освен всичко друго  се прилага и справка за съответствие.  Тази стъпка е пропусната в случая, тъй като от формална гледна точка наличието на такава справка не е задължително при внасянето на проекти от народни представители. За тях обаче е задължително нещо друго – да се посочи „очакваното въздействие на законодателната инициатива върху конкретни групи и обществени отношения, както и използваните методи за тяхното идентифициране, като например - изследвания, обществени консултации, сравнителни анализи и други“, както и да се анализират разходите и ползите (виж Приложение към цитирания текст). Този тип същностни анализи в по-голямата си част липсват към законопроекта за сметка на доста общо изразените мнения и констатации.
 
На второ място следва да се отбележи фактът, че някои формулировки в законопроекта изглеждат като опит за подмяна на основен принцип, заложен в Директивата – става дума за нейния чл.3, който регламентира същността на засяганата материя, а именно правото на енергийни дружества да преценят дали да предлагат на телекомуникационните дружества достъп до своята физическа инфраструктура с оглед разполагане на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Законопроектът обръща това право в задължение (чл 20 вр. чл. 15 и др.); вярно е, че в него са предвидени основания за отказ (чл.21 ал.1), но като цяло формулировките в закона оставят  усещането за  права за едните и задължения за другите, като основните права са за телекомуникационните дружества (чл.17 ал.1 и др.) въпреки заложения изричен принцип на равнопоставеност (чл.3). За равнопоставеността ще стане дума още веднъж по-долу.
Важно е цитираните текстове да бъдат добре обмислени с оглед отпадане на съмненията за смислова подмяна, защото такъв подход едва ли би бил в унисон с правото на Европейския съюз – особено ако си представим какво би станало в случай, че всяка страна-членка на ЕС го използва според вижданията си. Чл.288 от Договора за функциониране на Европейския Съюз много ясно определя мястото на директивата и не предвижда възможности за такава самодейна намеса. Статутът на директивата предполага гъвкавост за страните-членки по отношение на начина, по който да постигнат заложеното в нея; това обаче не включва правото им да променят същността на разпоредбите по тяхно усмотрение – а именно така изглежда направеното от страна на вносителите на законопроекта. А текстът на чл.288 лесно се свързва с чл.3 от Договора за присъединяване на страната ни към ЕС и респ. с чл.5 ал.4 от Конституцията и чл.7а и чл.15 от Закона за нормативните актове, за да се очертае същностният проблем на използвания подход т.е. проблемната му законосъобразност, съмненията около която следва да бъдат напълно изчистени.

Извън очертаните по-горе аспекти си струва да бъдат посочени

И някои основни акценти на законопроекта,

свързани с това какво и за кого ще бъде наложено като права и задължения.

Ще започна с това кой ще регламентира и контролира взаимоотношенията между телекомуникационните и енергийните дружества. Най-важните правила на подзаконово ниво се определят от ресорния за телекомуникационните дружества министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който за целта приема Наредба относно методика на ценообразуване, като акцентът е върху разпределянето на разходите, но за норма на възвращаемост незнайно защо не става дума (чл.3 ал.5 и 6). А при спорове съдник ще бъде ресорният за същите тези дружества регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията (чл.81 и др.). За мен това противоречи и на юридическата логика, и на принципа на равнопоставеност, въздигнат от самия закон, за която вече стана дума. Получава се ситуация, при която, условно казано,

Иван и Драган се съдят, но се оказва, че съдия е бащата на Иван, който ще съди по правила, определени от чичо му.

Да напомня, че законопроектът касае съвместяване на мрежи и трасета, свързани с основна дейност на енергийните дружества, която е обект на лицензиране. Така законопроектът възлага на телекомуникационния регулатор да се произнася по въпроси, които са пряко свързани с компетенциите на Комисията за енергийно и водно регулиране, и за които той едва ли е добре екипиран от гледна точка на капацитет. Текстът обаче предвижда КЕВР само да даде становище (чл.81 ал.4), при това по въпроси, изрично възложени на тази институция като компетентност със специален закон.

В продължение на очертаното специфично разбиране за равнопоставеност си струва да погледнем към това, което законопроектът предвижда като оперативни взаимоотношения между телекомуникационните и енергийните дружества. В тази връзка следва да се подчертае, че основното задължение на енергийните дружества е свързано с обезпечаване сигурността на доставките на енергия. Законопроектът обаче им възлага още задължения, вкл. и едно специално – при изпълнение на дейностите им те трябва да полагат „дължима грижа“ по отношение на кабелната инфраструктура на телекомуникационните дружества (чл.26 ал.3). По този повод си спомням за затънали в преспите екипи на енергийните дружества и през 2015, и през 2016 г., когато трябваше да действат бързо и в екстремни условия, за да спасяват и хора, и имущество, и бизнес – та именно например в такива условия, според законопроекта, те трябва освен да изпълняват основните си задължения, да полагат и дължимата грижа за мрежи, които са съвсем различни от енергийните и от които те не са длъжни да   разбират. А енергийните и телекомуникационните мрежи със сигурност са коренно различни от техническа гледна точка като изисквания към тях, от гледна точка на безопасност, сервитути и т.н.


И кратко обобщение

В допълнение към изложеното много по-подробно писмено становище по законопроекта, ще подчертая че намирам същия за неиздържан най-вече поради факта, че основни негови разпоредби създават предпоставки за конфликти и между дружествата, и между институциите.  В резултат на евентуалното му приемане в предложения вариант щети ще търпят преди всичко енергийните дружества, но ще страдат и потребителите на услугите им.

Ето защо намирам, че законопроектът следва да се преработи.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари