За Сирия има само три ужасни сценария

Източник: БГНЕС

Автор: Саша Ленартц, в. "Велт"

При ракетното нападение, чието извършване срещу сирийското летище в Шайрат беше заповядано от американски президент Доналд Тръмп, успокоителен е фактът, че няма нито един експерт, който да знае какво означава тази военна операция. Дали това е било импулсивно действие от страна на изключително емоционалния върховен главнокомандващ и дядо, който бил така разтърсен от снимките на загиналите от задушаване сирийски деца, че решил да нанесе удар на възмездието? Или 59-те ракети "Томахоук" бяха увертюра към по-сериозна активност на Съединените щати в Сирия?

Т.е. именно това, за което още през 2013 г. Тръмп предупреждаваше своя предшественик Барак Обама. Тогава това нападение би било първият признак на неочаквана радикална промяна на стратегията, която противоречи на всичко, което Доналд Тръмп говореше досега за Сирия и за своите представи за ролята на Америка в света. Тръмп днес е в Белия дом не на последно място поради това, че той отново и отново поддържаше популярната в неговите сънародници представа, че войните, които от 2001 г. САЩ водят в Близкия изток, са "пълна катастрофа" и имат значителен принос за разпространението на тероризма на "Ислямска държава" (ИД). До онзи ден Тръмп, изглежда, беше готов да предаде отговорността за Асад и Сирия на руснаците и иранците, които се настаниха там достатъчно уютно. За Тръмп изглежда най-важна беше борбата срещу ИД - и поради това той гледаше на руснаците, а поради това, макар и косвено на Асад, като на партньори.

Недомислена бойна заповед

Американският държавен секретар Рекс Тилърсън даде да се разбере, че съдбата на Асад трябва да бъде решена от сирийците. Това беше, от една страна, отстъпление от заявлението на Обама, че Асад трябва да се оттегли. От друга това звучеше като приятелско съгласие с циничното руско отношение към този конфликт. Защото то като че ли се обляга на правото на народите на самоопределение. Само че в Сирия това не работи. Там всичко решава само Асад. А народът - това са тези, които биват унищожавани с помощта на оръжия за масово поразяване при диктатора под руско прикритие.

Сега малко се говори за това, че политическият фокусник Доналд Тръмп до края обмислял последствията от своята бойна заповед за операция в Сирия. Само че на него скоро ще му се наложи да направи това. Защото с този удар Тръмп създаде факти, които променят стратегическото изходно положение и определят мащаба за бъдещи оценки на действията.

Нежна революция в отношенията с Русия ли?

Изглежда, че тя вече замръзна. И на фона на подозренията в голяма симпатия към Путин сега Тръмп може да използва това във вътрешнополитически план, само че това е друга тема. Въпросът е в това какво ще прави той сега в Сирия.

Какво би станало, ако Асад продължи да използва бойни отровни вещества? Ще последват ли нови американски ракети? И действително ли сегашната морална обосновка на американската външна политика, която Тръмп огласи в своята забележителна реч в четвъртък вечер след заповедта за нападението, е само за случая на използване на химическо оръжие от Асад?

Разрешени ли са все още бомбите-варели?

Колкото и ужасни да бяха снимките от Хан Шейхун, те не биха могли да обяснят защо използването на отровен газ се преследва като престъпление, докато хвърлянето на бомби-варели очевидно се разглежда само като "в реда на нещата". Ако и в бъдеще Тръмп се ограничи с това, от време на време да атакува Асад с ракети "Томахоук", то той няма да намали страданията на сирийските деца. Ако той въвлече САЩ по-дълбоко в този конфликт, то това би било риск от открита конфронтация с руснаците, които като предпазна мярка засилват сирийската противовъздушна отбрана.

Като цяло непреодолимото противоречие за Сирия, което парализираше още Обама, от четвъртък не се е променило въобще. За Сирия, както и преди, не се предвижда никакво решение. Само ужасни сценарии.

Вариант 1: Да бъде търпян поддържаният от Русия и Иран режим на Асад, което в средносрочна перспектива застрашава Израел.

Вариант 2: С помощта на военна операция да бъде отстранен режимът на Асад, за да може след това в най-добрия случай да бъде запазена губеща държава от типа на Либия, в която вилнеят противоборстващи си ислямисти.

Най-лошият случай е при вариант 3: Опит за осъществяване на вариант 2 довежда до въоръжен сблъсък с Русия.

Когато Тръмп и неговият отново избран съвет за национална сигурност приключат своите умствени упражнения, то е възможно те да се окажат отново там, където са били, а именно: да признаят, че най-малко лошият вариант е да се въздържат от участие в конфликта. /БГНЕС







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари