НАЧАЛО » анализи

За природния газ, енергийната сигурност и страховете, които ни правят несигурни

fb
3E news
fb
26-11-2018 03:54:00
fb

Югоизточна Европа продължава да е зависима от вноса на скъпи руски енергийни източници и е недостатъчно подготвена за евентуална нова сериозна криза при спиране на доставките.

България изостава значително от сроковете за изграждане на междусистемните газови връзки и газохранилищата, които ще спомогнат за диверсифициране на газовите доставки, интегриране на регионалните пазари и либерализиране на търговията с газ.

Като основен път към диверсификация на доставките трябва да завърши междусистемната газова връзка Гърция – България (IGB). В навечерието на подписването на нов дългосрочен договор, това би дало на „Булгаргаз” конкурентно предимство пред „Газпром” и би довело до по-изгодна ценова формула и условия за пренасяните обеми.

Предвид равнището на резервирания към момента капацитет и изискваната от акционерите на проектното дружество възвращаемост на капитала, проектът за изграждане на междусистемната връзка с Гърция е икономически неиздържан, което може да му попречи да осигури адекватна конкуренция на руския газ.

 Финансовата устойчивост на интерконектора с Гърция и разгръщането на търговията с газ в региона зависят до голяма степен от пълното освобождаване на капацитета за трансграничен реверсивен пренос по Трансбалканския газопровод, който до сега бе изцяло зает от „Газпром”.

 Предвид разрастващия се глобален пазар на втечнен газ, българското правителство трябва да положи усилия за привличане на газови доставчици, които имат интерес да търгуват в Югоизточна Европа, включително и през терминала за регазификация в Ревитуса, както и през планирания терминал край Александруполис, който е в непосредствена близост до входната точка на интерконектора Гърция -България.

 Това са основните изводи от доклада на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който бе представен днес в рамките на кръгла маса „Енергийната сигуронст на Югоизточна Европа: Ролята на газовата връзка Гърция – България“, организирана със съдействието на фондация „Конрад Аденауер“. Проучването бе представено от Мартин Владимиров от ЦИД.

http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=18356

 

Факторите, които остават нерешени и ни правят несигурни са енергийната бедност, резултатите от енергийната ефективност и забавената диверсификация на доставките на природен газ. Те продължават да влияят върху енергийната сигурност на региона. Това заяви при откриването на кръглата маса председателят а Центъра за изследване на демокрацията (ЦИЕ) Огнян Шентов. Той подчерта, че изследването на Центъра води до извода, че Югоизточна Европа си остава един остров с малки и несвързани енергийни пазари, които могат лесно да станат поле на чужди влияния. Това се случва на фона на шистовата революция в САЩ, напредъка на Китай и в период на трансформация на енергетиката. Всички тези елементи влияят върху нашата енергийна сигурност, подчерта Шентов. Той обърна внимание и на използването на този позиция, в която се намира газовият сектор у нас за оказване на влияние от страна на политическата корупция върху държавата. В случая, по думите на Шентов става въпрос за възползването от страна на Русия за завладяване на различни сектори, в това число и на природния газ. Председателят на ЦИЕ наблегна на значението за доброто управление на енергийния сектор.

Ръководителят на представителството на Фондация „Конрад Аденауер“ в България Торстен Гайслер представи разбивка на вноса на енергийни ресурси в страните от ЕС. Той не подмина и зависимостите на различни държави от Европа, като наблегна на енергийната стратегия на Европейския съюз базирана на свободното движение на енергийните източници, възможността за осигуряване на икономически ръст, намаляването на сметките за потребителите. Краткосрочните и дългосрочни мерки целят създаването на устойчив енергиен пазар, изграждането на нови мрежи, обединяване на пазарите и намаляване на сметките за енергия за крайните потребители, чрез възможността за използване на ВЕИ за собствени нужди. Заедно с ролята на ВЕИ Гайслер наблегна и на значението на втечнения природен газ (ВПГ или LNG) за намаляване на нивото на емисиите от въглероден диоксид.

Изграждането на липсващата инфраструктура за природен газ и електроенергетика, и обединяването на пазарите бяха поставени в основата на българското председателство на ЕС и в частност в тематиката, свързана с присъединяването на Западните Балкани. Това е свързано и с диверсификацията на източниците и маршрутите за природен газ и е залегнало и в управленската програма на правителството. Уточнено е и как трябва да се случи това, обясни от своя страна министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова. Министърът припомни, че интерконекторът с Румъния вече е факт, като се чака изграждането на компресорна станция от румънска страна, за да влезе газовата връзка в експлоатация. Като друг важен проект министърът посочи газовата връзка със Сърбия и сроковете за реализацията й.

В този смисъл тя очерта изключителното значение на интерконекторната свързаност между страните. Интерконекторът Гърция – България дава възможност за диверсификация в региона, каза министър Петкова, като припомни, че той е един от 7-те топ приоритета на Европейската комисия. „Проектът е в решаваща фаза“ , допълни гя и очерта постигнатия напредък, свързан с получаването на изключението от правилата за достъп.  През декември предстои да стане факт договорът с Европейската инвестиционна банка за финансиране на съоръжението.  В момента по думите й се работи по постигане на междуправителствено споразумение, касаещо данъчния режим по проекта и гарантиране на финансовата и икономическа устойчивост в бъдеще.

Както съобщи от своя страна директорът на ICGB Теодора Георгиева, физическото строителство на газовата връзка се очаква да е най-късно през месец май. Не може да си позволим по-дълъг период (на изчакване)., отбеляза тя. Всички дейности по газовата връзка текат в съответствие и с графика на строителството на Южен газов коридор.

Говорейки по проектите с Гърция, енергийният министър обърна внимание и на проекта за изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис, в който страната ни смята да придобие дялово участие от 20 %. Този дял, както обясни по-късно пред журналисти Петкова ще бъде придобит от „Булгартрансгаз“, като компанията има достатъчно средства да се справи финансово.  По-важното по думите на министъра е, че именно чрез LNG-терминала е и надеждата за осигуряване на пазарна среда.

По-късно, в рамките на дискусията експертите подчертаха, че възможността, която може да осигури LNG-терминала е да постави таван на цената на природния газ за България, така че тя да не бъде поставяна в ролята от 2006 г.

В сектора на електроенергетиката също става въпрос за изграждане на инфраструктура и обединяване на пазарите, каза още Петкова. Като пример тя посочи реализацията на електропровода от Варна до Бургас, който се осъществява с грант от 30 млн. евро от ЕК. Стартът на проекта бе даден в края на миналата седмица.


Посланикът на САЩ Ерик Рубин от своя страна припомни думите на министъра на енергетиката (на САЩ) Рик Пери в Прага, който определи енергийната сигурност като част от националната сигурност,, изискваща диверсификация на източниците и маршрутите за доставка,  включително повече възобновяеми източници, което води до гарантиране на по-добри цени и липса на принуда върху потребителите на енергия. „Северен поток 2“ не допринася за разрешаване на ситуацията и създава реални политически зависимости, не помага, а разстройва системата, каза посланик Рубин. Той напомни, че САЩ искат да подпомагат България за по-сигурни енергийни доставки, като посочи ключовата роля на двете американски централи – ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ за енергийната сигурност на страната. „Уестингхаус е готова за доставка на ядрено гориво на конкурентни цени за АЕЦ „Козлодуй“, подчерта още посланик Рубин.

Посланикът на Гърция в България Григориос Василоконстандакис също не подмина ролята на енергийните доставки и в частност на природния газ за енергийната сигурност на региона. Той посочи, че страната (Гърция) работи едновременно по вертикалния и източния газов коридор, като обърна сериозно внимание на ролята на Средиземноморския газопровод, по който преди ден бе подписана политическа декларация между Израел, Гърция, Кипър и Италия. Припомняме, че според информацията от неделя, Израел смята до края на 2025 г. да започне доставка на природен газ за Европа по този газопровод,, а споразумението предстои да бъде подписано през февруари 2019 г.  Средиземноморският газопровод прави Гърция основен транспортен коридор, подчерта гръцкият посланик, като припомни и вниманието, което страната ни има към този газопровод и готовността за участие, към който бе изразена на срещата на върха във Варна.

Участието на България в LNG-терминала в Александруполис ще бъде миноритарно и няма да натовари „Булгартрансгаз“, коментира от своя страна председателят на комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев. Той съобщи, че предстои тази седмица в парламентът да бъде гледано исканото изменение в енергийната стратегия на България в частта за газа. Добрев очерта  двете нови и значителни промени, които предстои да бъдат обсъдени – LNG-терминалът в Александруполис и създаването на борса за търговия с природен газ. Председателят на парламентарната комисия по енергетика изрази надежди и за положителни резултати от проучвателния сондаж в Черно море.


Преминаването към друг статут на пазара на природен газ е свързано с три основни неща – инфраструктурата, диверсификацията на източниците и маршрутите за природен газ и либерализация на търговията с природен газ, беше категоричен от своя страна председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Като основен проблем председателят на КЕВР посочи и точките за вход и изход на газовите потоци. Иван Иванов върна участниците в кръглата маса към реалността - единствената входна точка засега е през Негру вода - Кардам.

Да не се пренебрегват рисковете от геополитическата оценка върху инфраструктурата и да се обърне внимание върху резервирането на капацитети призова анализаторът и бивш посланик на България в Русия Илиян Василев. Като част от  геополитическото влияние върху инфраструктурата той обърна внимание върху възможността капацитет за руски газ да блокира възможностите за пренос от други източници. Василев даде пример за връзката на геополитическата оценка и политическите решения с договора за природен газ от Русия, подписан по времето на Румен Овчаров, като посочи, че там е предвиден арбитражен протест в Москва. В частност става въпрос за евентуален арбитражен протест по транзита на пренос през Трансбалканския газопровод, минаващ през България и до Турция, Гърция и Македония и фиксиран до 2030 г. Както е известно при отпадането на транзита през Трансбалканския газопровод фиксиран до 2030 г. след пуска на "Турски поток" страната ни ще загуби над 1 млрд. долара.

В рамките на кръглата маса министър Петкова в отговор на запитвания по отношение на хранилище за природен газ обясни, че освен разширяване на Подземното газохранилище в Чирен се обсъжда възможността и за съоръжението край „Галата“. Тя се съгласи, че има възможност и за газохранилище край град Левски, но по думите й по-добро за това е съоръжение, което да се изгради в Галата, като се позова на нормативните възможности по прекратяване на концесията с настоящия собственик и търсенето на пътища за уреждане и на този въпрос.

природен газ
интерконектор Гърция-България
КЕВР
търговия с природен газ
LNG-терминал
диверсификация на газовите доставки
диверсификация на маршрути за доставка
Южен газов коридор
ТАР
По статията работи:

Маринела Арабаджиева