За пазара на горива или защо дизелът и бензинът струват толкова, колкото са

Цените на горивата са в пряка зависимост от стойността на петрола на международните пазари. Анализ на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), в който са взети предвид и други важни фактори, като  развитието на пазара на автомобили, акцизи,  данъчните тежести и пр. Хвърля светлина върху пазара на горива в България. Разбира се, не може да се подминат и данъчните складове, ролята на биокомпонентата и още много фактори, които са от значение за крайната цена на горивата за крайните потребители. От няколко години експертите се опитват да изсветлят бизнеса с горива в България, но това се оказва процес, който по определени причини не се нрави на голяма част от играчите на българския пазар. Сега въпросът е дали подготвеният за този сектор закон ще влезе в сила, кога ще е готова съответната законова наредба и дали поне ще се сложи началото на някакъв ред.

Автопарк, бензиностанции и дизел

Регистрираните превозни средства в България към 1 ноември тази година са 3,7 млн., като 10 % от тях са до 10 години. Близо половината от автопарка в страната е на възраст над 20 години.  Това съобщи пред журналисти председателят на БПГА Валентин Златев. Той представи анализът на асоциацията за състоянието в сектора и съответно за развитието на цените.
По данни на Министерство на финансите от началото на 2017 г. в страната са регистрирани 4 225 бензиностанции с фискални устройства, плюс 1 440 „официални“ ведомствени бензиностанции, плюс неизвестен брой „неофициални такива“. Това прави по един нелегален обект на всеки 645 автомобила, сочи статистиката.
В същото време, според асоциацията, в  Австрия, където също има сериозно насищане с бензиностанции, регистрираните над 5,2 млн. превозни средства се обслужват от 2685 бензиностанции, което прави средно по един обект на близо 2000 автомобила. Средното съотношение на автомобили/бензиностанции за Европейския съюз е по един обект на 3900 автомобила (по данни на ACEA  и Feuls Europe).

Данните на петролната и газова асоциация сочат, че превозните средства на дизел са с превес.
Докато през 2016 г., по данни на МВР, бензиновите автомобили у нас са били с половин милион повече от дизеловите, последните данни на КАТ сочат, че от общият брой регистрирани превозни средства, дизеловите  вече са с 50 хил. повече.


Златев припомни и становището отпреди малко повече от две години на Европейската федерация за транспорт и околна среда, представляваща 58 неправителствени организации от 26 държави в Европа и работеща за устойчива транспортна политика със седалище в Брюксел: „Разликата между облагането на бензина и дизела в Европа е нещо уникално за света и е основната причина защо се наложи сега дизеловите двигатели да бъдат ограничавани именно в Европа и никъде другаде. Разликите в облагането в рамките на ЕС достигат до 44 % (по-ниско облагане на дизела, отколкото на бензина). Броят на страните, които дават специални отстъпки от данъците върху дизела, нарасна от 1 (Италия) през 2000 г. до 8 през 2015 г. - Италия, Франция, Испания, Румъния, Белгия, Унгария, Ирландия и Словения. Отделно други 10 държави от ЕС поддържат облагането на дизела на минимално ниво“.

По отношение на данъчното облагане по думите на председателя на БПГА, България е с най-малки акцизни ставки в ЕС и с минимални разлики в акцизните ставки между бензина и дизела – 10 %.

В България липсват преференции за транспорта, като единствените ползващи такива са земеделските производители.
Според данните, с най-ниска ставка на ДДС в ЕС за бензин и дизел са Люксембург и Малта, а най-висока е в Унгария.

Внос и потребление

Навсякъде в Европа действа общ стандарт Евро 5, на който горивата трябва да отговарят. Суровината се купува на цена, която се определя от международните борси, технологията е еднаква, производствените разходи са приблизително еднакви, затова и разликите в цените на отделните държави са много малки. Разликата идва от това, на какво количество и продадено гориво се разпределят тези разходи, каза още Валентин Златев.

Позовавайки се на данните на статистиката той обясни също така, че ако например през 2011 г. (на едро и дребно) потреблението на автомобилен бензин е 499 хил. тона, то през 2017 г. нараства до 511 хил. тона, което е увеличение от 2 %.
Дизеловото горива през 2011 г. например е 1 487 хил. тона, а през 2017 г. вече достига 2 091 хил. тона – тоест ръст от значителните 41 %.
При LPG потреблението на едро и дребно през 2011 г. възлиза на 334 хил. тона, като през 2017 г. вече достига 515 хил. тона, което е увеличение от съществените 54 %.
Общо потреблението от 2 320 хил. тона на тези три вида горива през 2011 г. расте до 3 117   хил. тона , което е нарастване с 34 %.

Процентът на внос съответно е 39 % през 2011 г. и нараства до 50 % през 2017 г.

Така например вносът на автомобилен бензин според цитираните данни, през 2011 г. е 217 хил. тона, а през 2017 г. достига 296 хил. тона, като увеличението е 25 %.
При дизеловото гориво вносът през 2011 г. е от порядъка на 447 хил. тона, а няколко години по-късно (2017 г.) вече е 838 хил. тона или съществените 87 %.
При LPG вносът расте от 227 хил. тона до 418 хил. тона или 84 %.
Обобщените данни сочат, че общо вносът през 2011 г. е бил в обем от 911 хил. тона, а през 2017 г. той вече достига до 1 552 хил. тона – увеличение от 70 %.

Потреблението на бензин е практически на нивото на 2011 г.     докато това на дизела е нараснало с 41 %.
Общо, потреблението на горива на вътрешния пазар за последните 7 години е нараснало с една трета спрямо 2011 г. и към момента половината от горивата са от внос.
За последните 7 г. вносът на горива в България се е увеличил със 70 %, независимо от постоянно натрапваната от определени среди теза, че пред него имало непреодолими пречки, констатира председателят на петролната и газова асоциация.

Според данните на БПГА основните потоци на внос на бензин и дизелово гориво са от Румъния, Сърбия и Гърция, както и от Русия, но само на дизелово гориво.

Съответно растат и приходите за бюджета от събрани акцизи от горива. Така например, ако през 2011 г. те са били от порядъка на 1871,4 млн. лв. , то през 2017 г. вече се изчисляват на 2 2272,9 млн.лева – ръст от 21 %.
акцизните ставки са както следва – през 2011 г. 615 лв. на 1000 литра до 646 лв. на 1000 литра през 2016 г.

Въпреки повишаването на акцизните ставки и изравняването на ставките на газьола за отопление с този на дизела, събираемостта изостава и процентното повишаване на приходите от акцизи не съответства на процентното увеличение на потреблението, сочи още анализа.


Валентин Златев не подмина и въпроса с акцизните складове. Според официални данни и публичния регистър на лицензираните данъчни складове на Агенция Митници в страната има 121 данъчни склада, притежавани от всички участници на пазара на горива на едро и дребно, както и от десетки малки и средни фирми в цялата страна, като нови данъчни складове за горива се лицензират постоянно.

Лукойл притежава общо 4 данъчни склада за горива в страната, каза той.

Пазар на дребно

На база на официалните данни на статистиката е формирано и становището за състоянието на пазара на дребно

По данни на НСИ, индексът на оборотите по съпоставими цени в търговията с горива на дребно бележи през последните 3 години тенденции към постоянен спад. Сравнението с 2015 г. показва свиване на пазара на дребно с около 7 %, което на фона на общото оживление на търговията на дребно в страната, която е нараснала с над 9 % спрямо 2015 г. е обезпокоителен признак.
Като се има предвид, че данните за индекса на оборотите идват от легалните участници на пазара, които изпълняват всички свои задължения спрямо приходните ведомства, закона за статистиката може да се направи извод, че неплатените акцизи формират сивата икономика.

Формиране на цената на 1 литър дизелово гориво – 53 % са за нефт, нефтопреработка и търговия, 45 % - ДДС, акцизи и за формиране на задължителни запаси.

Така например при цена от 2,34 лв. за нефт и нефтопреработка отиват 0,91 лв.

За данъци, ДДС, акцизи, нефтени запаси – 1,06 лв. И биокомпонент от 0,04 лв.

За амортизация – 0,08 лв. разходи за персонал – 0,08 лв. , разходи за бензиностанциите – 0, 06 лв., транспорти разходи – 0,04 лв. , разходи за нефтобазите – 0,01 лв.

Себестойност – 2,29 лв. отстъпка – 0,04 лв. печалба/загуба – 0,04 лв.

Цена на тотема – 2,34 лв.

Формиране на цената на 1 литър автомобилен бензин – 48 % отиват за нефт, преработка и търговия, а 51 % за ДДС, акцизи, нефтени запаси и 1 % за биокомпонента.

Нефт и нефтопреработка – 0,71 лв.

Данъци, ДДС, акцизи, запаси по Закона за нефтените запаси – 1,09 лв.

Биокомпонент – 0,03 лв.

Амортизация – 0,06 лв.

Разходи за персонал – 0,08 лв.

Разходи за бензиностанциите – 0,06 лв.

Транспортни разходи – 0,03 лв.

Разходи за нефтобазите – 0,01 лв.

Себестойност – 2,08 лв.

Отстъпка – 0,03 лв. печалба/загуба – 0,01 лв.

Цена на тотема – 2,11 лв.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари