За общия електроенергиен пазар „Ден напред“ с Македония

Емануел Манов
Източник: Личен архив

Автор: Емануел Манов, Енергиен експерт

Емануел Манов е ръководител департамент „Дългосрочна търговия“ в Енерго-Про Трейдинг (Head of long-term trading). Завършил е бакалавърска специалност „Международни отношения“ и магистратура в специалност „ Устойчиво развитие и управление на енергийният сектор“ в НБУ. Освен от позицията на активен пазарен участник с преки наблюдения, проявява интерес към развитието на  пазарите с енергийни ресурси, геополитическите и регулаторни предизвикателства пред тях  и отражението им в Европа, България и региона. Предлагаме неговия коментар за перспективите и предизвикателствата пред процеса на обединяване на енергийните пазари на България и Македония.

 

На 12-ти април в София бе подписан меморандум за разбирателство между Македонския електропреносен системен оператор (МЕПСО), Българска независима енергийна борса (БНЕБ), енергийната регулаторна комисия на Македония и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) на България. Меморандумът поставя основите за създаването на общ пазар в сегмент „Ден напред“, който трябва да стане реалност до второто тримесечие на 2019 г.

Процесът на пазарно обединение между двете страни е резултат от приобщаването на Западните Балкани към общия европейски енергиен пазар и поетия ангажимент от страна на държавите в този регион за либерализация на енергийния им сектор.

Македония няма създадена енергийна борса, но като страна-член на Енергийната общност е поела ангажимент за обвързване на краткосрочния си енергиен пазар с поне една съседна държава до средата на 2018 г. Поради липсата на собствена търговска платформа за пазарния сегмент „Ден напред“ в Македония, първоначалната фаза на проекта предполага използването на БНЕБ като обща търговска платформа за двете страни и основа за общия пазар.  

Подписването на Меморандума само по себе си е важна стъпка, но ефективното й реализиране предполага допълнителна яснота в няколко аспекта.

В момента няма ясно определена единна регулаторна рамка, в която да оперира търговската платформа на БНЕБ след предстоящото сливане на двата пазара, което следва да се изясни. От месец декември 2017 г. в България съществува регулаторно задължение всички производители на енергия над 5 MW да търгуват през БНЕБ (в момента се разглежда ново изменение на Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, с което всички призводители на енергия над 4 MW ще бъдат задължени да оперират чрез БНЕБ).

На тази база,  е нужно да се има предвид следното.

При запазване на сегашната ситуация в която чрез БНЕБ, в съответствие с българското законодателство, всички производители на електроенергия над 5 MW са задължени да търгуват през нея; същевременно в Македония няма подобно регулаторно задължение. Така би могло да се получи „изкривяване“ на пазара, което в определени ситуации на повишено търсене  да доведе до изкуствено повишаване на цените на българската енергийна борса поради липсата на достатъчна ликвидност и повишено търсене. Това обаче ще доведе до силна нестабилност и потенциално забавяне за присъединяването на България и Македония към общия регионален пазар 4М (Унгария, Румъния,Чехия и Словакия), което се предвижда да се случи през 2020 г. според общата европейска стратегия за единен енергиен европейски пазар. Пазарно обединение по този начин би представлявало един квази-къплинг (coupling), който няма да функционира правилно.

От друга страна, унифицирането на регулаторните рамки ще е съществена предпоставка за значително увеличена ликвидност на БНЕБ, което е основен фактор за стабилност на цените на свободния пазар и респепективно за по-лесно преминаване към общият пазар 4М; това обаче също така ще доведе и до повишени финансови разходи на повечето производители поради необходимостта от регистрация на борсата.

Наред с тези особености причина за забавяне при създаването на този общ пазар е и наличието на експортна такса в България, налагана от ЕСО за всеки МВч електроенергия износ от страната.

Реално погледнато, за да се създаде обединен пазар са необходими няколко основни предпоставки - регулаторни и технически :

 - Необходима е достатъчно добре развита инфраструктура (електропроводи), чрез които електроенергийните системни оператори да управляват енергийните потоци между държавите до тяхното условно изравняване, създавайки по този начин къплинг (coupling) между пазарите.

 - Липса на допълнителни такси за внос или износ между пазарите, за да се достигне до пазарна цена между търсенето и предлаганаето за конкретният ден. Поради особеността на енергийната система, за разлика от други видове стоки, електроенергията не може да бъде съхранявана и произведеното количество трябва да бъде равно на употребеното количество енергия, което определя и цената на борсата за  деня. В момента в България съществува такса „Пренос и достъп“ (експортна такса). Въпреки подписания меморандум и стремежа за създаване на общ пазар, ЕСО е заявил желание през новия регулаторен период да се увеличи цената за пренос и достъп, както следва:
        
        Цена за пренос от 8.15 на  11,05 лв/МВч
        
        Цена за достъп от 1.09 на  1,62 лв/МВч.


Това би попречило  на зададените цели за пазарно обединение и би могло да доведе до допълнително фрагментиране и изолирне на България от региона и общата Европейска политика за единен паневропейски енергиен пазар.

Реализирането на Меморандума има конкретно практическо и политическо значение и за двете страни,  а  е и изцяло в контекста на усилията на България за подпомагане развитието на регионалния енергиен пазар. Ето защо всички тези въпроси следва да бъдат разгледани и да получат ясен отговор на предстоящата втора среща между представители на Македония и България, както и пътна карта за следващите стъпки. Според договореното, тази среща трябва да се проведе до 30 дни от  подписването на меморндума в София, на която е възможно да се обсъдят оптималните варианти за подобно пазарно обединение.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 1 0
    1
    Станимир Кресненски
    Има ли ангажимент на Македония за производство на зелена електроенергия, съгласно изискванията на ЕС? Има ли Македония фиксирана добавка в крайната цена “задължение към обществото” (ЗкО). Няма. В България има и формира над 30% от крайната цена при пазара на едро. Но при износ на електроенергия от България тази добавка, наречена нежно ЗкО не се заплаща. Статията е леко манипулативна и не дава пълната картина за market coupling.
    Напиши отговор