НАЧАЛО » анализи

За енергийната ефективност между стиропора и контрола

Нагласите за влагане на още около 3 милиарда лева за енергийна ефективност в контекста на Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да се ревизират, а похарченото досега да бъде реално отчетено съгласно обявените цели

fb
3E news
fb
08-12-2020 12:12:28
fb

Анализ на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

Освен с по-красиво изглеждащите жилищни блокове, енергийната ефективност лесно може да се свърже и с въпроса доколко разходването на публични средства е ефективно.

Това е една от малкото енергийни теми, които присъстват директно и с много силен акцент в проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост, обявен от правителството в края на октомври т.г. Подходът сам по себе си е в унисон и с европейската енергийна политика. Конкретно в този контекст в Плана е заложено разходване на нови почти два и половина милиарда лева, които да бъдат похарчени за т.нар. „саниране“ на сгради (преди всичко жилищни). Отделно се предвиждат малко под половин милиард лева за външно изкуствено осветление. За разлика от употребените в последните години два милиарда лева от националния бюджет, засега в случая става дума за изцяло европейско финансиране – и, както вече беше заявено на политическо ниво, съфинансиране от собствениците и този път не се предвижда. 

И каква отчетност без достатъчно публична информация?

В официално огласените до момента становища по проекта на Плана по отношение на енергийната ефективност има два открояващи се и взаимносвързани въпроса по темата „енергийна ефективност“. Първият е защо е нужно такива големи европейски средства да се разходват за саниране при положение, че поне част от тях могат да се изразходват и по-разумно (напр. за развитие на мрежите, където незнайно защо само държавното „ЕСО“ е единственият щедро предвиден бенефициент). Вторият въпрос е този за контрола – а като се има предвид начинът на разходване на средствата за саниране досега, той изглежда повече от основателен. Посланията са ясни – има силно изразено недоверие към подхода при използването на публичния ресурс, а обосновките са недостатъчни - независимо дали става дума за средства от националния бюджет или за такива от бюджета на Европейския съюз, т.е. средства на българския респ. европейския данъкоплатец.

Всъщност, неслучайно един от проблемите в тези направления е огромният дефицит на публична информация. Властта определено подхожда свенливо към споделянето на дори основни детайли, което естествено оставя много място за спекулации. В този контекст искам изрично да посоча, че не обвинявам никого за нищо – само подчертавам разбирането си за липса на достатъчно прозрачност. Компетентните институции, за които ще стане дума по-късно, имат възможност да установяват останалото в рамките на правомощията си.

За някои факти

Според уебсайта на МРРБ, в рамките на съответната национална програма с цитираните два милиарда лева бюджетни средства са санирани малко повече от 2000 многофамилни жилищни сгради. Данни за икономическите и екологичните ефекти (спестено количество електроенергия, сума на намалени разходи за отопление, спестени емисии и др.) аз лично не намерих, въпреки че те фигурират като конкретно заложени показатели от програмата[1]. Това, което го има (броят на санираните сгради), дава основание чрез елементарни пресмятания да се установи, че в демографско отношение ефектът от двата милиарда лева едва ли е повече от 3% от населението. Така, в национален план реалният ефект по-скоро може да бъде проследен само в контекста на икономическите резултати за ангажирания бизнес – като фирмите, които се занимават с ползвания в случая стиропор или правят обследвания и др. Кои обаче са те, в рамките на какви процедури са били избрани, какви са индивидуалните резултати от дейността им, също не е много видимо.

И къде всъщност е контролът?

Предвид огромните средства, взети от данъкоплатците, и неяснотата около ефективността на разходването им е странно, че досега именно темата за харченето на посочените бюджетни средства за енергийна ефективност изглежда встрани от интензивния контрол. С други думи, защо и как са били похарчени  два милиарда лева не изглежда да е била обект на конкретни анализи, свързани с постигнатото спрямо заложените по програмата цели. Иначе органи и правомощия за това има – напр. Сметната палата в рамките на Закона за Сметна палата (чл.13 вр.чл.12), Прокуратурата по Закона за съдебната власт (чл.145 и др.), Парламентът по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (чл.95 и др.) или Главният инспекторат по Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (чл.62 и др.).  Неохотата за такъв контрол от страна на Министерския съвет и Парламента е лесно обяснима по политически причини, но те не могат и не следва да са аргумент за липсата му. Остава да видим дали Сметната палата и Прокуратурата са започнали някакви проверки съобразно техните компетенции и дали ще оповестят конкретни резултати.

А фактически основания и примери за нуждата от такъв контрол определено изглеждат налице. Така, през август т.г. в медиите беше обявено, че в Горна Оряховица са санирани 62 жилища за сумата от 1 724 хиляди лева – според информацията сумата е обезпечена на база европейско и национално финансиране.  От посочените числа е ясно, че средната цена за саниране на едно жилище е почти 28 000 лева. Не твърдя, че в случая има нещо нередно, но за мен такава сума за саниране определено е впечатляваща – и става още по-впечатляваща, съотнесена към цените на жилищата в града. 

На този фон идеята допълнителни огромни суми да се насочат към саниране в контекста на предложения проект на Плана за възстановяване и устойчивост не изглежда достатъчно обоснована – документът не съдържа конкретика в това отношение. Ето защо смятам за наложителна преоценката на заложения в Плана подход - и относно размера на предвидените суми, и относно обосновката, при това с ясен акцент какъв ще е икономическият и  екологичният ефект от вече вложените огромни средства и какъв ще е ефектът от новите разходи.

И няколко допълнителни предложения

Предвид изложеното намирам за необходимо от страна на институциите да бъдат предприети и други конкретни и навременни действия, свързани както с обосновка на разходите за саниране, така и със засилване на предварителния, текущ и последващ контрол в това отношение.

В тази връзка предлагам Министерският съвет :

-        Да изиска от министъра на регионалното развитие и благоустройството в кратък срок да представи детайлен публичен отчет за начина на разходване и икономическия и екологичен ефект относно използваните досега два милиарда лева за саниране на многофамилни жилищни сгради, като посочи и използваната за изчисления методология;

-        Да разпореди създаването на интерактивна Пътна карта за енергийната ефективност в контекста на Плана за възстановяване и устойчивост, която да бъде публично достояние и на която да се отразяват регулярно и конкретно набелязаните стъпки и очаквания от тях ефект, предприетите действия, етап на развитие, реален ефект от извършеното и др.

Всъщност, подходът с интерактивните пътни карти може да бъде използван във всички направления, заложени в Плана, а и не само в него.

Парламентът също би могъл да вземе отношение по въпроса дори и на по-принципна основа. Намирам за целесъобразно създаването на парламентарна комисия, която да следи действията на изпълнителната власт, свързани със Зелената сделка, включително и по повод разходването на националните и европейски средства, които имат отношение към нея. Освен краткото оставащо време обаче, като се има предвид и заниженият контрол от страна на 44-то Народно събрание към изпълнителната власт по принцип и конкретно в областта на енергетиката е ясно, че това едва ли ще стане в рамките на неговия мандат.

Ситуацията дава за пореден път повод  институциите да си припомнят, че върховенството на закона е не само основна европейска ценност, но и критерий за отпускане на европейски средства, който неизбежно ще бъде наложен. Това включва и отчитане на законоустановените изисквания за публичност и прозрачност, които не трябва да са абстракция, която се прилага по-скоро под обществен натиск отколкото по инициатива на прилагащите закона.

И да не забравяме – става дума за парите на българските и европейските данъкоплатци. А усещането за ползване на известния политически постулат за обръчите от фирми по схемата „Парите са ваши, но фирмите са наши“ при общуването с гражданите определено не е приятно. И е добре политиците да се опитат да го опровергаят с повече факти. 

В този контекст се надявам, че похлупилата ни отвсякъде КОВИД пандемия няма да бъде използвана за прокарване тайно и полека на енергийно-ефективна схема за харчене на много пари без адекватна обосновка и отчетност.

 

Славчо Нейков
План за възстановяване и устойчивост
саниране
Енергийна ефективност
контрол
прозрачност
По статията работи:

3E news