За АЕЦ „Белене“ – с оптимистичен реализъм за предстоящи решения

Наложително е държавните институции да се произнесат за по-нататъшните стъпки по проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ – липсата на решение преди лятната ваканция на Парламента ще отложи въпроса за непредвидим срок, а от това България ще продължи да трупа загуби

Славчо Нейков

Автор: Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

 

Наложително е държавните институции да се произнесат за по-нататъшните стъпки по проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ – липсата на решение преди лятната ваканция на Парламента ще отложи за пореден път въпроса за непредвидим срок, а от това България само ще продължи да трупа загуби

Последните изказвания от миналата седмица на премиера Борисов по повод АЕЦ „Белене“ могат да бъдат обобщени в два аспекта – припомняне на принципното разбиране на държавно ниво за това какво не трябва да се очаква от държавата и паралелно търсене на динамичния подход за подпомагане на евентуалната му реализация – но при спазване на предварително зададени условия.

За държавната рамка...

От икономическа гледна точка, с изказванията на премиера на най-високо правителствено ниво отново беше очертана ясно държавната визия, в рамките на която ще се разглеждат следващите стъпки – основната характеристика е водещата роля на пазарните принципи при евентуална реализация на проекта. Потвърдената и неколкократно изразявана позиция е за отказ на държавни гаранции по повод финансирането, както и за неприемане на каквито и да са ангажименти по повод реализиране на електроенергията като цена или количества.

По същество тази позиция има своята принципна логика, въпреки че държавата има и предопределени роли в подобни проекти. Както обикновено, важни са детайлите – и очакванията към тях нарастват както в рамките на обществото, така и от страна на инвеститорите. А появата на детайлите е предстояща – съгласно решение на Парламента от 2 март 20181, правителството чрез министър Петкова следва да представи конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице. На тази база лесно се стига и до връзка с анонса на премиера Борисов преди два дни за предстоящо преразглеждане на решението на Парламента от 29 март 2012 г. 2 - т.нар. решение за мораториум върху проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“. Това наложено в общественото пространство наименование на решението не е особено точно, но не това е важното. Основното е, че отмяната на решението е дължима отдавна – и една от основните причини за това е засилващият се интерес към проекта от страна на бизнеса. Този интерес не е новост, но поради серия от фактори има нови измерения.

...За икономическата динамика в национален и регионален план

Без да влизам в детайли, мисля, че си струва да припомним в този контекст неколкократните демонстрации и на конкретен, и на принципен интерес през годините към проекта АЕЦ БЕЛЕНЕ от утвърдени инвеститори и от запад, и от изток, а напоследък – и от още по на изток. Паралелно със заявявания на принципна основа инвеститорски интерес, страна-член на ЕС (Унгария) демонстрира в реално време как могат да се търсят и намират съвременни и гъвкави форми за финансиране на ядрени проекти (Пакш 2), при това в пълно съответствие с европейските изисквания.

Икономическите оценки по повод проекта и въобще по повод бъдещето на ядрената енергетика имат и същностна аналитична основа, която само от началото на 2018 г. е представяна неколкократно и от национални, и от чуждестранни структури – такива са БАН, Виенският международен център за ядрена компетентност3,базираният в Лондон Институт New Nuclear Watch4 и др. Независимо от някои разлики, аналитичните материали се фокусират върху ролята на ядрената енергетика като отчитат българските национални особености, но ги разглеждат и в регионален контекст. Всъщност, тази роля е в основата на общото между всички анализи - водещата мотивировка е силният акцент върху световните и европейски изисквания по опазване на климата и развитието на нисковъглеродна икономика, което за Югоизточна Европа се свързва и с очакван дефицит на електроенергия.

Тук обаче не трябва да се пропускат и серията от експертни оценки, вкл. и по посочените по-горе материали, които съдържат коренно противоположно виждане на проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“, като го смятат за напълно излишен. В крайна сметка това разнообразие на позиции е в полза на правителството за обосноваване на неговите заключения, които ще бъдат представени пред Парламента.

... И за ядрения акцент в регионалната енергийна политика

Анонсираната от премиера Борисов с повече детайли идея АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ да се превърне в регионален проект с търсене на европейско финансиране може да бъде разглеждана като част от цялостния акцент на България върху енергийното сътрудничество в Югоизточна Европа. Това е тема, която далече надхвърля рамките на постепенно отиващото си българско председателство на Съвета на ЕС. Не трябва да забравяме обаче, че темата – макар и само в общ план - логично може да намери място по време на дискусиите в рамките на предстоящите през тази седмица събития от календара на председателството с фокус върху диалога със Западните Балкани за създаване на регион на растеж, сигурност и свързаност по пътя към Европа, както и върху инвестиционния му потенциал. Темата би се вписала естествено и по време на Срещата на върха ЕС-Западни Балкани5. Тези възможности не са за подценяване, а и резултатите дори и от по-общото й споменаване или обсъждане със сигурност ще бъдат полезни при аргументиране на правителствената позиция, която се очаква в Парламента в края на юни съгласно визираното по-горе решение.

Няма време

Не се съмнявам, че министър Петкова и респективно правителството ще изпълнят в срок възложената от Парламента задача да предложат следващи стъпки по проекта. На този фон се надявам, че и Парламентът ще бъде на висота, за да преодолее бързо вътрешнопартийните различия в името на необходимия национален консенсус по темата за бъдещето на ядрената енергетика в страната, вкл. и за следващите – вече конкретни стъпки – относно АЕЦ „БЕЛЕНЕ“. Независимо от законовите му правомощия да вземе решение, от страна на правителството многократно се набляга на нуждата от такъв консенсус, което – от гледна точка на последиците за десетилетия напред - е и национално отговорната позиция.

В тази връзка обаче следва отново да се напомни силно недооцененият и дори подценяван фактор „време“ както за визията за бъдещето на ядрената ни енергетика, така и конкретно по отношение на АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ – пренебрегването на този фактор през годините носи само загуби, включително поради колебливост или липса на своевременни решения. И ако преди се намираха оправдания, свързани с липса на анализи, неизяснени интереси, мъгляви геополитически съображения и др., сега нещата изглеждат наистина различни – както от гледна точка от представените експертни оценки, така и от гледна точка на заявен интерес. Като база за решение те се допълват и от натрупания в други страни опит, и от по-мащабни тенденции в световната и европейска енергийни политики, в т.ч. и обостреният фокус върху темата за опазване на климата.

Така че времето за мислене, изглежда, изтече и институциите следва да поемат своевременно своята отговорност.

-----------------------------------------------------------------------







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари