За АЕЦ Белене – без емоции по повод доклада на БАН

Славчо Нейков
Източник: Личен архив

Автор: Славчо Нейков, експерт по енергийна политика


Спомен за проекта юбиляр

През март 2018 се навършват 37 (тридесет и седем) години от решението на МС, с което Белене е определено за площадка на втората АЕЦ в България.  Като се вземе предвид фактът, че преди решението са анализирани повече от двадесет възможности само за площадката, както и предхождащите го политически, икономически, технически и юридически анализи, спокойно можем да говорим за половинвековен юбилей на идеята за АЕЦ „БЕЛЕНЕ“.


Така, един проект формално е на масата на редица правителства вече 50 години - а колко време още предстои до някакво решение по същество едва ли някой може да каже.


На този фон е логично да погледнем отново към съдбата на проекта през призмата на публикуваните неотдавна от БАН два междинни доклада, които обаче са взаимно свързани и в този контекст, както подчертават самите автори, „са предназначени да бъдат четени и използвани в цялост, а не частично и поотделно“ т.е.следва да се разглеждат като единен текст. Всъщност, това е лесно защитим подход, тъй като темата за АЕЦ „БЕЛЕНЕ“, която е акцент във втората част, следва да бъде разглеждана в контекста на разработените в първата част аналитични направления, свързани със стратегическото развитие на електроенергийния сектор.


Струва си да се припомни, че докладът е подготвен с участието на няколко института на Академията и с помощта на привлечени външни екперти. Намирам това за важно не само поради научно обоснованото систематизиране на факти и обстоятелства в рамките на публикуваните повече от 350 страници. Основната причина е, че от страна и на изпълнителната, и на законодателната власт за този доклад се говори едва ли не като за документ, който е най-важният за вземане на съответно управленско решение относно съдбата на проекта.

 

А това въобще не е така.


Елементарно препращане към доклада като мотив за някаква управленска стъпка с тезата „ами така казаха от БАН“ в случая не върви. Всъщност, темата за доклада и неговата роля следва да бъде поставена в два основни контекста – единият се отнася до него като независимо научно изследване, а другият – до начина, по който държавата може да го използва и за нейните отговорности в това отношение.


За публикувания доклад ....


Основните елементи на публичния вече доклад бяха достатъчно разисквани, така че изразените по-долу позиции не са свързани с повтаряне на конкретика от текстовете или от казаното досега от други. Намирам за необходимо обаче да подчертая няколко негови характеристики.


Докладът сам по себе си и в двете му публикувани части е не само интересен със своята всеобхватност на база на използвания научен подход, но определено носи основните белези на онези ясно изразени неутралност и обективност, които в конкретния случай са повече от необходими.


Ако някой дори и тенденциозно търси в текстовете позиция  „стройте“ или „не стройте“ АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ ще бъде разочарован – в тази връзка основните анализи са върху проиграването на възможности от икономическа гледна точка без налагане на решения с изричното указание, че „макроикономическите прогнози и проекции не са безусловни“. Успоредно с това са посочени и факти относно позиции на ведомства, нормативни и технологични изисквания на международно, европейско и национално ниво и др. Коректно са указани дори и иначе изключително спорни позиции на държавни институции по ключови въпроси (като напр. за наличието на действаща оценка за въздействие върху околната среда за проекта); в детайли се посочват източниците на данни; прави се ретроспекция на извършеното и т.н.


На базата на различните допускания са систематизирани и стъпки, и финансови модели, които са възможни в рамките на потенциалните решения относно проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“. В това отношение обаче експертите от БАН отново не налагат решения, а указват възможности въз основа многообразието от варианти в подхода, като мотивират същите с резултатите от своите изчисления за всеки един вариант. Авторите са цитирали и много сравнения за подобни инвестиции в други държави, което допълнително подчертава обективостта като водещо начало при работата им.


Друго, което прави силно впечатление, е че всъщност авторите са анализирали в детайли различни възможности от гледна точка на редица формални изисквания на закона относно вземането на решение, свързано със съдбата на проекта. Това, между другото, се отнася и до изискванията по чл.45 ал.2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, който задължава министъра на енергетиката да мотивира свое евентуално предложение за изграждане на ядрена централа с оценка на обстоятелства, които се отнасят към:


 - ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита;

 - радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на ядрена централа, и тяхното управление;

 - социално-икономическото значение от изграждането на ядрена централа за страната или за отделни региони.


Първите две теми са намерили своето място в доклада в контекста на поставените пред екипа на БАН задачи с обективното указване на фактите. Въпросът за социално-икономическото значение от изграждането на АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ не е бил обект на анализ – той не е част от заданието за работа, въпреки че за него ще стане дума по-долу.


Със сигурност има и ще има експерти, които не споделят един или друг от посочените изводи, една или друга използвана методология или някоя интерпретация на цитирани факти. Това е повече от нормално както в научните среди, така и на ниво практикуващи, но наличието на такива разминавания във вижданията в никой случай не може да замени цялостното впечатление за професионалното изпълнение на възложените задачи съгласно заданието.


На фона на този подход намирам критиките към авторите за поръчково писане като повече от необосновани. Многобройните примери за обективно отразяване на фактите и безпристрастно очертаване на възможностите по повод съдбата на проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ в цялото им многообразие изключват следването на спусната чужда воля. За съжаление, по този повод в един момент БАН беше поставена в незаслуженото положение едва ли не да се защитава от инсинуации – публикуваните материали обаче слагат ясна точка в това отношение.
Разбира се, това е така поне за тези, които са ги прочели непреднамерено и в тяхната цялост.


.... И за отговорността на държавата при ползването на доклада


Както вече казах, ролята на доклада на БАН следва да бъде ясно разграничена от ролята и задачите, които стоят пред държавните институции по повод формиране на управленско решение съобразно закона. Стъпките по търсенето на консенсусно решение по казуса АЕЦ „БЕЛЕНЕ“, подчертавано като цел многократно от представители на изпълнителната власт на най-високо ниво,  са стъпки в правилна посока – макар че за мен постигането на такъв консенсус все повече изглежда като химера. Същевременно нито доклада на БАН, нито постигането на консенсус могат да заменят или да размият отговорността на указаните в закона държавни институции, които са оправомощени да подготвят и вземат съответните решения. Въпреки, че на правителството се налага да компенсира предходни грешки, е важно да не се натрупват нови такива.


В тази връзка следва ясно да се подчертае едно обстоятелство - докладът на БАН, независимо от професионализма при изготвянето му, олицетворява само експертното мнение на неговите автори. И това експертно мнение не може да се счита за държавна позиция, нито може да бъде превърнато в такава дори и с официализирано изявление, което препраща към него. Този доклад не може само чрез простото му позоваване да замени нито една от посочените по-горе оценки, изискуеми по Закона за безопасно използване на ядрената енергия, както и която и да е друга предвидена по закон стъпка. И това е така, защото докладът, както вече казах, не налага решения, а излага факти и ги анализира в рамките на редица условности и сценарии. Отговорност на компетентните институции е да оценят тези факти и да преценят кои от тях могат да им послужат като основа за мотивиране на решенията им. Следващата стъпка и отговорност е тези институции да предприемат реални действия по подготовката и мотивацията на съответно управленско решение, независимо какво ще бъде то.


Ето защо от формална гледна точка написаното в доклада на БАН може да представлява важен ориентир, но този доклад сам по себе си не замества и не може да замени напр. онзи икономически анализ, обосноваващ необходимостта от нова ядрена мощност, който е предвиден в закона, и подготовката на който е отговорност на правителството. Знак на равенство между двата документа не може да съществува нито от фактологична, нито от юридическа гледна точка.
Горното следва да се има предвид и при огласеното намерение за обсъждане на доклада на БАН в рамките на Парламента.  Такова обсъждане може да има само информативен характер за аргументите на подготвилите го експерти при разработването на различните сценарии за съдбата на АЕЦ „БЕЛЕНЕ“.


Със сигурност обаче по-важно ще бъде евентуално парламентарно обсъждане на изискуемите по закон документи, свързани с решението за изграждане на нова ядрена централа или за други стъпки по повод проекта. Тези документи следва да бъдат подготвени в рамките на изпълнителната власт. От такава гледна точка изглежда по-логично, първо да бъде изготвен и представен този документален пакет, а аргументацията по доклада на БАН да бъде ползвана при нужда от обосноваване на позиции в него -  иначе отново ще се разпилява енергия и ще се губи технологично време.


По повод миналите и предстоящи обсъждания на доклада на БАН има още едно обстоятелство, което не трябва да се забравя, особено ако се стигне до предложение за изграждане на нова ядрена централа – това е общественото обсъждане, което се изисква по закон. Такова обществено обсъждане само по себе си е формална юридическа предпоставка за вземане на решение по същество. Преди години лично съм организирал стъпките по такова обсъждане за АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ и смея да твърдя, че процесът и по подготовката му, и по провеждането му нито е бърз, нито е лесен. И то не може и няма да е върху доклада на БАН, а върху това, което е подготвило правителството по повод решението му за изграждане на нова ядрена централа.  


В контекста на изложеното е необходимо отново да се припомни, че колкото повече време минава до окончателното решение за съдбата на проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ – независимо какво ще е решението – толкова по-големи ще бъдат щетите за страната ни. При това тези щети ще са не само финансови, но и такива, свързани с цялостното позициониране на България на регионалния и европейския енергиен пазар – този въпрос е пряко свързан с не по-малко важната тема за вопиющата вече нужда от актуализирана енергийна стратегия.


Кратко обобщение


Бих искал да подчертая мнението си, че е належащо държавните институции вече да се концентрират върху стъпки, свързани с решаване съдбата на проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ относно това какво и кога предстои да се прави – и анализите в това отношение трябва да станат бързо, а не преди да са минали още няколко години. Подготовката и обсъждането на тези стъпки със сигурност ще е по-ефективно, отколкото вниманието да се съсредоточава основно върху доклада на БАН - последният обаче със своята мащабност и експертност може да осигури нужната аргументация на предлаганите действия.


За структуриране и ефективното следване на тези стъпки е необходима Пътна карта, чието разискване в Парламента би имало много по-голямо значение по същество. Безспорно такава пътна карта би била много полезна и за официалната комуникация както със заинтересованите инвеститори, така и конкретно с Русия по повод необходимото съдействие за ефективната реализация на двата ядрени реактора независимо в каква насока.  


Докладът на БАН безспорно се отличава с професионална изработка и огромна информативна стойност. Той обаче може да бъде само репер за мотивиране на едно или друго действие по същество, но не може да замени изискуемите по закон анализи, които следва да бъдат формално обобщени и представени от изпълнителната власт с оглед обосновката на управленското решение за съдбата на АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ - каквото и да е то.


За да не отбелязваме неофициално и други кръгли юбилеи на проекта.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари