НАЧАЛО » анализи

Европарламентът призова Комисията и държавите-членки да намалят емисиите си с поне 40%

Брюксел още обсъжда дали да остави без квоти редица сектори, заплашени от изтичане на въглерод

fb
3E news
fb
05-02-2014 07:51:00
fb

Европейският парламент прие днес Рамката до 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката, стана ясно от публикуваната на страницата на ЕП информация. Европейските депутати призовават Комисията и държавите членки да поставят задължителна цел за ЕС за намаляване до 2030 г. на вътрешните емисии на парникови газове с поне 40 % спрямо равнищата от 1990 г.. Степента на амбициозност трябва да съответства на икономически ефективен път за постигане на целта от 2°C.  

Според ЕП Комисията и държавите членки трябва да поставят задължителна цел на ЕС за енергийна ефективност от 40 % до 2030 г. ЕП призовава Комисията и държавите членки да поставят задължителна цел на ЕС за производство от  ВЕИ на поне 30 % от общата крайна консумация на енергия до 2030 г.

Това трябва да се случи чрез индивидуални национални рамки, които отчитат състоянието и възможностите на всяка страна поотделно.

Парламентът обаче очаква Комисията да представи допълнителни данни до края на тази година относно формирането на цените на енергията в държавите членки. Призовава също тези данни да бъдат налични за крайните потребители и да се вземат предвид в контекста на бъдещи предложения за политики.

Всички мерки трябва да вземат предвид Петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменението на климата, приет на 27 септември 2013 г.. В него  се потвърждава, че глобалното затопляне на 95 % е вследствие на човешката дейност (в сравнение с 90 % в Четвъртия доклад за оценка от 2007 г.). Бездействието заплашва стабилността на нашата екосистеми предупреждава за възможните последици от бездействието за стабилността на нашата екосистема.

Европейският парламент посочва, че всички сектори на икономиката ще трябва да допринесат за намаляването на емисиите на парникови газове. За да поеме ЕС своя подобаващ дял от общите усилия, депутатите са на мнение, че е необходимо ранно споразумение относно рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г

Начините на декарбонизация ще разчитат на различни дялове устойчиви технологии в държавите членки: възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, а също и улавяне и съхранение на въглероден диоксид, ако е на разположение навреме, коментират в своя доклад от гласуването европейските депутати. ЕП отбелязва още , че включването на по-голям дял възобновяеми енергийни източници ще изисква значителни разширения на преносните и разпределителните мрежи и допълнителен диспечерски резервен капацитет и/или капацитет за съхранение.

Все пак трябва да е ясно, че всички допълнителни разходи ще бъдат прехвърлени, пряко или непряко, на крайните потребители и счита поради това, че смекчаването на допълнителните разходи за декарбонизация на енергийната система на ЕС е предварително условие за запазването на европейската конкурентоспособност;

Европейският парламент припомня, че държавите членки остават компетентни да избират своя енергиен микс и по този начин да вземат решения за изпълнение на целите на енергийната политика, по-специално целта за декарбонизация.

Ефектът от климатичните мерки е пред крах

Парламентът гласува Рамката на ЕК, която планира да намали емисиите с 40% до 2030 г. Според редица експерти и екологични организации целите не са достатъчно амбициозни. Бизнесът изглежда е доволен.

В тази напрегната ситуация и година на избори в ЕС прилагането на всяка политика е много рискова. Но все повече се налага мнението, че европейската схема за търговия с емисии все по-малко изпълнява своите цели за борба с климатичните промени. Упражненията, продължили десетилетие могат да се окажат не само неефективни, но и напразни.

Това впечатление се подсилва и от рекордно ниските цени на тон въглероден диоксид, които паднаха под рекордно дъно и достигнаха в началото на 2013 г. 3 евро/тон. Заради високото предлагане и многото свободни квоти на пазара, в момента цената се запазва също изключително ниска-  около 5 евро/тон, което е добре дошло за замърсяващите предприятия. Те си купуват квоти на ниска цена, плащат по-малко за своето замърсяване без реално да изпълняват целите за по-чиста икономика.

Дебатът за изтичането на въглерод

Комисията трябва да направи структурни промени. За ТЕЦ-вете например да кажем е ясно, че вече ще плащат за всички емисии. Но други предприятия имат възможност да получават и безплатни квоти, заради заплахата от изтичане на въглерод.

В тази връзка ЕК все по-активно поставя въпроса да изкара част от тях от списъка (carbon leakage list). Това е една от най-горещите теми, която в следващите месеци също ще се обсъжда на европейско ниво.

Такива сектори са циментовата индустрия, производството на стомана, на хартия, на вар, добивът на нефт и природен газ, на стъкло, на кокс, добив и брикетиране на лигнит, производството на захар и др.

Секторите, застрашени от изтичане на въглерод са тези, които заради по-високите разходи, свързани с целите за намаляване на емисиите могат да отидат в друга страна, където няма подобни ограничения, но пък там ще спомогнат за увеличаване на емисиите. Един вид тези предприятия, спазвайки екологичните изисквания в тази сфера ще загубят конкурентни предимства пред други фирми, които не са подложени на толкова ограничения. Ако например от Великобритания една компания измести производството си на стомана в Индия, тя ще изпълни критериите и цялостаната цел на Острова за намаляване 20% спрямо тези от 1990 г. на емисиите ще бъде достиганта, но в Индия те ще се увеличат независимо от ефективността на новата инсталация.

Има три вида изтичане на въглерод чрез продуктовите пазари и загубата на конкуренция, капиталовите пазари и през енергийте пазари. Именно това изтичане е най-важно.

Необходима е помощ за предприятия, изложени на риск от изтичане на въглерод поради прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията. Влизането в carbon leakage list има конкретни финансови изражения и е твърде скъпо начиначие на ЕС, секторите в списъка няма да плащат, тъй като получават безплатни разрешителни. Става дума за 151 сектора и 11 000 инсталации в 31 страни.

Те не заплащат квотите си и след 2013 г. ще получават безплатно квоти до 2020 г.. Докато всички останали от атзи година ще получават само 80% от квотите в своето разрешителни. Освен това за тях свободните квоти постепенно ще намаляват до 30% през 2020 г.. Заедно с дебатите за намаляване на емиисите ЕК предстои да гласува тези месеци и изваждане от списъка на редица сектори.

Българската следа

Затова сме притеснени и ние, подчерта Евелина Николова, еколог в „Дружба-стъкларски заводи”. Ако излезем от списъкa(carbon leakage list) и трябва да купуваме всички квоти предприятията в стъкларския бизнес у нас ще плащат най-малко 25 млн. лева годишно.

В същата ситуация е циментовата индустрия, посочи Десислава Кирова, SEP мениджър в „Холсим България”.

Този дебат е много рисков, но може и да не се проведе. ЕК може да не предприеме решителни стъпки в тази посока. „Опасността много сектори да излязат от списъка е минимална”, смята Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.

Справянето с риска от изтичане на въглерод се постига екологична цел. Целта на помощта е да се избегне увеличаване на глобалните емисии поради изнасяне на производство извън рамките на Съюза. Същевременно помощта за непреки разходи за емисии може да има отрицателно въздействие върху ефективността на схемата за търговия с емисии. Ако не бъде насочена правилно, помощта би освободила бенефициентите от разходите за техните непреки емисии като така ограничи стимулите за намаляване на емисиите и за иновации в сектора. В резултат разходите за техните непреки емисии трябва да бъдат понесени от другите сектори на икономиката. Тази помощ може да наруши конкуренцията на вътрешния пазар. Ето защо  риска от изтичане на въглерод трябва да бъде сведен до минимум, да се запазят стимулите за схемата за търговия с емисии и да не се стигне до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

2014 г. ще е година на тежки дебати

Всъщност даването на безплатни разрешителни и правото да не закупуват квоти в много случаи не облекчава предриятията, защото разходите им, най-вече енергийните така или иначе продължават да нарастват. Те не могат  да използват възможността в това време да инвестират в по-добри технологии. Безплатното разпределение не би облекчило положението на участните. Цените на продуктите не съдържат компонент CO2, който да бъде измерен. Доколко забавянето на процеса за пълно закупуване на квоти за много бизнеси помага на схемата или напротив в момента я превръща в безсмислена предстои  да видим. През 2014 г. ще има тежки дебати международни дебати. Дискусията кои сектори да излязат от списъка е само малка част от тях.

От решаващо значение за ЕС е да се обуздае глобалното затопляне, което според учените се дължи на рекордните печалби от изкопаемите горива. В основата на разговорите на глобално ниво е да се приемат лимити за всички 190 страни в ООН.

Еврокомисарят по климата Кони Хедегор настоява държавите –членки на ЕС да изготвят обща посока за политика за климата навреме за срещата на върха  на 23 септември.

Европейски парламент
намаляване на емисиите с поне 40%
изтичане на въглерод
дебати
търговия с емисии
квоти
Европейска комисия
Рамка за намаляване на емисиите до 2030 г.
По статията работи: