Financial Times: Енергийното господство на Русия заплашва влиянието на Германия

Защо Ангела Меркел позволява страната й да бъде отрязана от континенталните й съседи?

Срещата Путин-Меркел в Сочи , източник Интернет

Автор: Tom Tugendhat, Financial Times (Великобритания)

 
Последното дърво на остров Пасха (Великденският  остров ) е било отсечено още преди на него да стъпят европейските моряци през 1722 г. Този акт е довел до разрушаването на острова, който е осигурявал живот на местното население, което по численост е превъзхождало броят на стъпилите на него моряци. Решенията, които жителите на острова се вземали в разстояние на няколко поколение са понижили възможностите им да оцелеят.

Екологичната катастрофа за викингите в Германия е станала по същия начин. Фермерите, упорито продължаващи да се занимават със скотовъдство са били принудени да гладуват, вместо  да следват примера на местното население, което е оцеляло, хранейки се с месо, тюлени и риба.

Трудно ни е да си представим за какво са си мислили жителите на остров Пасха или викингите в Гренландия, когато са решили да ограничат избора си, резултатът, от който е довел и до измирането им.   Jared Diamond, който дава този и други примери в книгата си Collapse показва обаче, че те са действали не само по свои капризи. Тяхната култура, и затова съдба е била предопределена много преди да се разиграе даден фатален акт.

Днес ние се сблъскваме с някои подобни течения. Политическите лидери взимат фундаментални решения, които отслабват нашите собствени нации и нашите съюзници, но те  изглежда не са в състояние, или не искат да променят курса.

След като президентът Владимир Путин потанцува с министъра на външните работи на Австрия  Karin Kneissl на сватбата й в края на миналата седмица, руският държавен глава  се срещна с Ангела Меркел в Берлин.

Причината, заради която Путин бе поканен на сватбата на австрийския министър и закуска с немския канцлер  (независимо от окупацията на съседна Украйна, опитът за подкопаване на демокрацията и полагането на усилия за разрушаване на алиансът, НАТО, който осигурява сигурността на Австрия и Германия в разстояние на 70 години) е една и съща – енергетиката. Господството на Москва на европейския енергиен пазар я прави най-влиятелният играч, а влиянието й може още да нарасне.

Главна тема за госпожа Меркел бе обсъждането на строителството на предлагания нов газопровод, който свързва руските производители с немските потребители чрез трасе, минаващо по дъното на Балтийско море. Може да изглежда, че този газопровод няма да бъде свързан с каквито и да било източноевропейски проблеми, но „Северен поток 2“ представлява сам по себе си нещо повече: от гледна точка на Москва, това е част от съзнателно и планомерно разрушение на Запада.

Днес руският газ се транспортира през Полша, Унгария, Чехия, Словакия и Украйна, а след това постъпва в Германия, тъй като и двете страни се нуждаят от стабилност. Обсъжданите изменения обаче изваждат от играта източните държави, което ще ги направи по-уязвими и тогава ще могат да бъдат унищожение една след друга, без да се поставят под заплаха доходите на газовите олигарси.
Госпожа Меркел не е наивен човек. Тя видя кибератаката срещу Естония, убийствата в Черногорието и отравянията в Обединеното кралство. Тя също така знае: ако Германия е сама, то по-лесно ще бъде заставена да замълчи чрез заплахата за рязко повишаване на цените или дори чрез прекратяване на доставките на природен газ през газопровода „Северен поток 2“, ако Берлин реагира по някакъв начин. В такъв случай федералният канцлер би се оказал пред труден избор – да поеме риск за неизбежна енергийна война с Москва, или да действа така, че да не даде възможност на Русия да възстанови мрежата от васални държави, които тя загуби след разпадането на Варшавския договор.

Тези страни обаче имат значение за Германия. Те са съставна част от нейната отбранителна и икономическа орбита. Без тях Германия ще стане гранична държава, а не център на континента.

Така че защо Берлин позволява да бъде отрязан от континента ? В Германия съществува дългогодишна и романтична привързаност към Русия, особено сред представителите на левите  кръгове. Източната политика  (Ostpolitik) на Вили Бранд все още е запазена, а бившият федерален канцлер Герхард Шрьодер е приближено до Путин лице. Немската промишленост също получава изгоди от търговията с Русия.

Най-очевидната причина обаче, съдейки по всичко се състои в това, че без  атомната електроенергетика, от която правителството на госпожа Меркел се отказа след катастрофата във Фукушима, Германия няма голям избор. Целите в областта на промените в климата изключват използването на всички други източници на енергия, освен природния газ, а най-близките находища са под контрола на Кремъл. Инфраструктурата за използването на алтернативни трасета остава слабо развита.

Не само Германия се сблъсква с подобна ситуация. Австрия също зависи от руския природен газ и политически тя все повече клони към този тип национализъм, който подкрепя Путин.  Използвайки енергетиката като оръжие срещу лидерите на европейските държави, той сега започва да пренасочва мрежите си. Завършването на конфликта в Сирия, а също така изясняването на отношенията между американския президент Доналд Тръмп и резидента на Турция Реджеп Тайип Ердоган дават възможност на господин Путин да оказва влияние върху тези газопроводи, по които природният газ се транспортира през територията на Турция. Но това все още не е всичко. За него се откриват и други възможности.

През следващите месеци руски официални лица ще започнат да оказват натиск върху членовете на Европейския съюз, за да вземат участие в преустройството на Сирия. Това би било дипломатическа победа за Москва, а също би дало възможност Русия да триумфира в Близкия Изток при наличието на не толкова победители.

Но защо ние трябва да се съгласим с това ? Защо трябва да дадем възможност на руските войски да засилят позициите си с помощта на нашите пари ? Възможно е да нямаме друг избор. Русия, ако иска може да направи така, че бежанците от Ливан, Ирак и Йордания да не се върнат в своите домове, а тези, които се намират в Турция да бъдат подтикнати към това да се отправят на запад. Днес такъв вариант би бил токсичен за което и да е европейско ръководство.

По-мащабно сътрудничество в рамките на НАТО, в това число съответните инвестиции в отбраната, а също така европейско сътрудничество, основано на процъфтяването на народа, а не на политическите амбиции на някои официални лица би могло да промени ситуацията. Може би трябва да се възроди европейският идеал, включващ в себе си националната идентичност и партньорство. Но съдейки по всичко, това едва ли ще се случи в близко бъдеще.

Възможно е именно поради това, роди след 70 години мир и добруване, в тази ситуация, когато би трябвало да се избира партньор за танца на сватбата, основният австрийски дипломат се обърна не към съседите си и близки съюзници, а избра руската мечка.

Авторът на тази статия е член на парламента на окръг  Tonbridge and Malling, а също така председател на Комисията за международна дейност към Палатата на общините.

 По FT

Russia's energy stranglehold threatens German influence







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари